Какво видяхме за седмица в необятния Истабул?

Истанбул е необикновена атракция! Бяха минали три години от последното ни далечно пътуване и имахме нужда от нещо различно, от друга култура. Турският мегаполис ни го предложи. Били сме в големи градове като Ню Йорк, Лондон, Париж и Виена, но никъде не сме изпитвали такъв ансамбъл от разнородни изживявания. Струваше ни се невъзможно да опишем усещането, което Истанбул остави у нас, но все пак опитахме да го направим в друга статия. В тази ще разгледаме всички интересни места, които посетихме.

Истанбул е толкова голям и разнообразен, че може да задоволи всеки вкус. Ние се втурнахме да търсим онова, което го прави толкова привлекателна дестинация, преди да потърсим непознатото. За турския мегаполис това са историята и културата. По-голямата част от забележителностите се намират в стария квартал Фатих. Докато свикнеш, изглежда неприветлив и мръсен, но е толкова стар, че не сме сигурни дали може да изглежда по-добре. До ден-два го приемаш като част от атмосферата. След като посетихме най-интересните места във Фатих, продължихме нашата екскурзия в Истанбул отвъд него.

Кои забележителности в Истанбул да видим и колко време е нужно?

Смеем да твърдим, че за седем дни с двугодишно дете в неудобна количка (вие изберете по-здравата и маневрена, нищо че не е компактна) успяхме да видим най-интересните места в Истанбул и дори доста повече. Предостатъчно, да ни завладее духът, който витае на границата между Европа и Азия. За да успеем, излизахме сутрин и се прибирахме вечер. Затова смятаме, че за хора без деца това е оптималното за една спокойна разходка, без да се обикаля по цял ден. А по-неуморните могат да разгледат много повече. Вижте какво видяхме и кои забележителности в Истанбул ни останаха за следващия път:

  1. Света София
  2. Синята джамия Султан Ахмед
  3. Капалъ чарши
  4. Дворецът Топкапъ
  5. Йеребатан – Цистерната на базиликата
  6. Кулата Галата
  7. Египетския пазар
  8. Момината кула
  9. Двореца Долмабахче
  10. Круиз по Босфора
  11. Танцът на Дервишите
  12. Заведенията в османски стил
  13. Желязната цътква Свети Стефан
  14. Джамията Сюлеймание
  15. Квартал Балат
  16. Джамията Чамлъджа
  17. Хълмът Чамлъджа
  18. Истанбул аквариум
  19. Джамията Рюстем паша
  20. Истиклял авеню
  21. Хиподрума – площад Султан Ахмед
  22. Акведукта на Валент
  23. Музеят на тъмниците Едикуле
  24. Площад Таксим
  25. Паркът Гюлхане
  26. Малката Света София
  27. Площад Баязид
  28. Гръцката православна гимназия
  29. Забележителностите в Истанбул, които не видяхме

Света София (Ayasofya)

Не е лесно да се каже коя е най-голямата от всички забележителности в Истанбул, но ние ще дадем съвсем лека преднина на Света София, която още ни е трудно да наречем джамия, след като близо век е била музей. Още на влизане в нея усещахме, че е нещо грандиозно! Чудо за времето си, свидетел на коронясване на императори и султани, средище на различни култури. Претърпяла радикални промени, тя разказва 15-вековна история. Все още се издига гордо в центъра на Истанбул и не отстъпва по величие на Синята джамия, въпреки че е с хиляда години по-стара от нея. Успяхме да посетим Света София във времето, в което още беше музей, и да усетим нейната история и културна значимост. Ще бъде интересно да я видим и вече като действащ храм. Вероятно духът под огромния купол няма да е същият.

Синята джамия Султан Ахмед (Sultan Ahmet Camii)

Джамията „Султан Ахмед“, по-известна за външния свят като Синята джамия, е една от най-забележителните дестинации в Истанбул. Тя не е най-големият мюсюлмански храм в града, но със сигурност е най-великолепният от всички. Един от шедьоврите на османската архитектура, който заема централното място в Истанбул. Стоейки между нея и Света София, усещахме някакво съревнование между две култури в директен сблъсък между титани. 

Синята джамия е първата джамия в Османската империя с шест минарета (макар че днес бяха пет и половина – едното беше в реставрация) и зад това се крие стара легенда. Според нея Султан Ахмед заръчал „алтън минаре“, което на турски означава златни минарета. Архитектът обаче разбрал „алтъ минаре“, което в превод е шест минарета. По това време шест минарета имала само великата джамия ал-Харам в Мека, която тогава също е била в пределите на Османската империя. Мюсюлманите отправили остри критики към султан Ахмед и затова той наредил да изградят седмо минаре на ал-Харам.

Капалъ чарши (Kapalı Çarşı)

Говорейки за Мека, Капалъ чарши е Меката на алъш-вериша. Той е поредната уникална творба на османските архитекти. Построен преди повече от пет века, продължава да е един от най-големите покрити пазари в света. Направо губехме ориентация в сложния лабиринт от коридори на Капалъ чарши. Така се овъртяхме, че сигурно сме минали през всичките 61 покрити улици в стария квартал Фатих.

Пазарът е отеснял на всички търговци, които желаят да продават стоките си тук. Отвъд портите му има още хиляди магазини и дюкяни, от които ти подвикват с примамливи предложения. Да се пазариш в Калапъ чарши е една от атракциите на Истанбул. На нас пазарлъкът не ни вървеше особено, но според нашите приятели от Турция това се дължи на кризата, която е ударила страната в последната година, преди да дойдем. И нещо последно – Капалъ чарши е затворена в неделя. Звучи странно за пазар и то в страна, където търговията е на почит, но…

Дворецът Топкапъ (Topkapı Sarayı)

Дворецът Топкапъ не е пищен като Долмабахче, но от него е управлявана могъща империя. Той е по-забележителен с историческите си ценности, а не толкова с дворцова изящност. Но да не забравяме, че е с четири столетия по-стар. Разходката от двор на двор правеше плавен преход от общодостъпните части на двореца до личните покои на султана.

Освен най-големите богатства на Османската империя и Турция, в него видяхме древни свещени реликви, безценни по своята същност – жезъла на Мойсей, меча на Давид, оригинални части от храма Кааба в Мека, десетки принадлежности на последния и най-бележит пророк на исляма Мохамед и неговия най-близък антураж. Дворецът Топкапъ претендира също, че притежава истинската десница на свети Йоан Кръстител, която също е изложена в музея. Не можем да опишем чувството да се докоснеш с поглед до такива реликви.

Йеребатан – Цистерната на базиликата (Yerebatan Sarnıçı)

Изживяването в катакомбите на Йеребатан беше някак мистично. Винаги е така, когато си под земята. Изпитвали сме го в Малта, Румъния, Израел и дори в Подземния минен музей в Перник, но всеки път е различно. Така беше и в Цистерната на базиликата, която е една от най-популярните забележителности в Истанбул. Имахме чувството че вървим по коридорите на подземен дворец, докато вървяхме сред десетките колонади в цистерната Йеребатан. В много стар призрачен дворец на подземно царство. Възхищавахме се колко изящество може да се вложи в един резервоар за вода. Добавена стойност към вълнението прибавяше фактът, че Цистерната на базиликата сцена на кулминационния момент в романа „Ад“ на Дан Браун.

Кулата Галата (Galata Kulesi)

Кулата Галата е пазителят на Златния рог. Една от най-емблематичните постройки в Истанбул се извисява над всички постройки от другата страна на залива. Масивната ѝ правилна форма е магнит за погледа. Може да бъде забелязана от почти всяка точка на историческия център. Наглед е обикновена кула и не можем да си обясним защо ни действаше така притегателно. Желаехме да я посетим по-силно от повечето големи забележителности в Истанбул. Истинско щастие е, че хотелът ни беше с изглед към нея. Събуждахме се и заспивахме с Галата. Вървейки към нея по Бююк Хендек авеню изглеждаше внушително по-голяма от всичко наоколо, въпреки че е строена почти хиляда години назад във времето. А гледката отгоре… вероятно най-красивата към Стария град.

Египетският пазар (Mısır Çarşısı)

Попадали ли сте в задръстване от хора? Не просто да сте сред много хора, а в истинско задръстване, в което изминаваш по метър на минута. Ако ви звучи метафорично или дори фантастично – не е така. Край Египетския пазар (или Пазара на подправките) изминахме пет метра за пет минути, без да преувеличаваме! Надя беше с насълзени очи, когато я видях от другата страна, защото се озовахме в тази блъсканица със Стефи, който тогава беше на две години. Ще помним това изживяване за цял живот и отново не говорим метафорично. Вървяхме по Хасърджилар авеню в събота – пазарен ден – в ранния следобед. Точно пред входа на Египетския пазар го пресичаше друга улица, по която очевидно минаваха също толкова хора. Били сме за няколко дни в Ню Йорк, но толкова много хора не видяхме и на Таймс Скуеър.

След като се успокоихме, се озовахме в един друг свят – света на Ориента. Мигновено пазарът се превърна в една от любимите ни забележителности в Истанбул. Разхождахме се сред пъстри сергии с подправки. Купчини с лакомства ни примамваха на всяка крачка. Ориенталски фенери блещукаха от всяка сергия. Колоритни орнаменти красяха магазините. Много по-различно е от Капалъ чарши. Докато стигнеш от единия до другия край, можеш да получиш диабет ако откликнеш на всяко „Заповядайте, опитайте!“.

Момината кула (Kız Kulesi)

Момината кула ни се стори едно от най-интересните места в Истанбул – самотна сред дълбините на Босфора. Тя е една от най-романтичните забележителности в турския мегаполис. Намира се буквално на самата граница между Европа и Азия и само териториалното разпределение я праща в Азия. Кратко пътешествие с корабче винаги е добра идея за разходка с малко дете. Историята ѝ е загадъчна и обвита в легенди, които четяхме по стените, изкачвайки етаж след етаж. От малкия остров, на който се издига Момината кула, затаихме дъх пред залеза над Стария Истанбул. Силуетите на десетките минарета изглеждаха като игленик от другата страна на водния канал.

Дворецът Долмабахче (Dolmabahçe Sarayı)

Наричат двореца Долмабахче Турския Версай. Не можем да го сравним с него. За един ден в Париж не стигнахме до Версай, но години по-късно си направихме екскурзия до Виена и можем да направим съпоставка с великолепния Шонбрун. Красивите градини на австрийския дворец са недостижими, но по изяществото отвътре Долмабахче е напълно съизмерим с резиденцията на австро-унгарските монарси. Излъчваше същото величие и кралски вид, но по ориенталски. Преплитането между барокът и турската орнаментика беше това, което го отличава от познатото. Получаваше се поразително съчетание. Тук се намира и лобното място на Кемал Ататюрк, който превръща Османската империя в светска република.

Круиз по Босфора

Не можеш да посетиш Истанбул без да се пуснеш по течението на Босфора. Една от атракциите на най-големия град в Турция са круизите по протока между Мраморно море и Черно море. Ние избрахме часовете около залеза и смятаме, че решението беше правилно. Успяхме да хванем последните слънчеви лъчи по бреговете на турския мегаполис, а на връщане всичко беше обляно в нощни светлини. За час и половина тур стигнахме почти до средата на Босфора. В края на септември нямаше много хора на корабчето, но казват, че лятото е претъпкано, затова е хубаво да вземете билети по-отрано.

Танцът на Дервишите

Едно от нещата, за които най-много съжаляваме, е, че не успяхме да намерим билети за такова представление. Танцът на Дервишите е уникално изживяване, което под различни форми се изпълнява само в няколко държави по света, основно в Близкия Изток и Северна Африка. Само по себе си, това е повече от танц. То е древен ритуал, чиято кулминация е активната медитация, до която достига духа на танцуващия след дългото въртене. За съжаление се изпълнява само на няколко места с ограничен капацитет и е трудно да се намерят билети в последния момент.

Заведенията в османски стил

Макар да не са точно забележителности, ресторантите в османски стил са от онези интересни места в Истанбул, които допълват изживяването в Турция. Докато се разхождахме из историческия център на града, минавахме покрай заведения, в които посетителите седяха боси по червените миндери и пушеха наргиле. Покрай витрината бяха опънати софри, на които туркини месеха тесто и точеха кори за гьозлеме. С двугодишно дете не отиваше да въртим наргилета, но пък се нахвърлихме лакомо върху гьозлемите.

Желязната църква Свети Стефан (Bulgar Ortodoks kilisesi „Aziz Stefan Kilise“)

За един българин в Истанбул срещата с Желязната църква е почти неизбежна. Тя е спирка на почти всички организирани турове от България. Ние също не я пропуснахме, макар че трябваше да се отклоним малко от основните забележителности на Истанбул. След пет века на трудности за запазване на българщината и десетилетна борба за собствена духовност и държава, храмът „Свети Стефан“ е от историческо значение за нас българите и заслужава най-малкото поклон и поне една запалена свещичка в нея. А и нашето дете се казва Стефан. Освен това изглежда доста различна от българските православни храмове, в които сме свикнали да влизаме.

Джамията Сюлеймание (Süleymaniye Camii)

Джамията Сюлеймание е още една от величествените и разпознаваеми султански джамии в Турция. Намира се в най-високата част на стария квартал Фатих и привличаше погледите ни от почти всяка точка извън него – сякаш беше част от хоризонта. В продължение на почти половин хилядолетие тя е най-голямата джамия в Истанбул, преди да бъде построена джамията Чамлъджа през 2019 г.

Квартал Балат (Balat)

Едно от най-пъстрите местенца в Истанбул се намира на север по протежението на Златния рог. По улиците на квартал Балат се откриват десетки помпозни кафенета, арт-заведения, разноцветни къщи и всякакви други произведения на изкуството сред градската среда. Не е точно като в приказка, както вероятно звучи, но притежава особен чар. Кварталът е много стар и навремето в него са живеели предимно бедните християнски общности. Това си личи по общия облик, на фона на който изброените местенца са като оазиси в пустиня. Много оазиси, но все пак сред пустиня. Донякъде това е обаянието на Балат – приятна атмосфера сред овехтялата среда.

Джамията Чамлъджа (Çamlıca Camii)

Джамията Чамлъджа отвътре ще остане за следващото ни посещение. По време на нашата екскурзия в Истанбул все още не беше довършена и я видяхме само отвън. Грандиозна е! И официално вече е най-голямата джамия в Истанбул. Осезаемо по-голяма от джамията Сюлеймание и от Синята джамия. Съдейки по тоновете мрамор, които бяха стоварени около нея, и похарчените близо 100 милиона евро за нея, очакваме доста разкош в напълно завършен вид. За да стигнете до нея, ще трябва да се преместите на съседния континент. Тя е една от малкото забележителности в Истанбул, които се намират в Азия (поне от нашия списък). Построена е в подножието на най-високия хълм в града, който носи същото име.

Хълмът Чамлъджа (Çamlıca Tepesi)

В плановете ни влизаше джамията Чамлъджа и леко отклонение ни отведе до най-високата точка на Истанбул – хълма Чамлъджа. Пътешествието ни в Азия завърши с 360-градусова панорама – турският мегаполис сякаш нямаше край. Във всички посоки се простираха необятни бетонни полета. Очаквахме паркът да е по-голям, за да се разходим повечко, но пешеходна зона имаше само на върха на хълма.

Истанбул аквариум (İstanbul Akvaryum)

Истанбул аквариум е един от двата големи аквариума край Босфора. Заедно с Тюркуазу, двата се смятат едни от най-големите и интересни аквариуми в Европа. Много хора ги бъркат, че са един, но всъщност са много различни. Тюркуазу е най-големият, докато Истанбул аквариум е по-богатият на биоразнообразие. Той се слави като най-големия тематичен аквариум в света и наистина останахме възхитени от посещението. Разходката ни в него беше дълга повече от километър, които взехме за 4-5 часа с двугодишния тогава Стефи. Преминахме през 16 тематични географски области, тръгвайки от Черно море и достигайки до Тихия океан, и разгледахме една от най-разнообразните колекции от обитатели – около 1500 различни вида. Освен това предлага гмуркане сред акулите, което обаче пропуснахме.

Джамията Рюстем паша (Rüstem Paşa Camii)

Под Сюлеймание джамия, край Златния рог, се издига поредният шедьовър на най-бележития османски архитект Синан – джамията Рюстем паша. За нея казват, че е джамията с най-пищен и красив интериор. Ние не можем да потвърдим, макар че почти всеки ден минавахме покрай нея. Беше в процес на реставрация и не можеше да се влиза в нея.

Истиклял авеню (İstiklal Caddesi)

Време е да се разходим и от другата страна на Златния рог. Истиклял авеню е главната пешеходна улица на Истанбул, която е център на съвременния живот и забавления. През летните уикенди преди пандемията по нея са преминавали по 2-3 милиона души дневно. За щастие ние бяхме там в делничен ден и се радвахме на спокойна разходка. Стигаше ни преживяното на Египетския пазар. Минахме покрай десетки магазини за мода, кафенета, барове, арт галерии, съвременни музеи и други културни и обществени центрове. Една от основните атракции на Истиклял авеню е старият трамвай, който сновеше напред-назад по улицата.

Хиподрумът – площад Султан Ахмед (Sultanahmet Meydanı)

В древния Константинопол площадът Султан Ахмед пред Синята джамия е бил хиподрум – центърът на спортните прояви в Източната Римска империя. Днес от него са останали само няколко монумента, които са издигнати от първите императори, властвали в Константинопол. Най-забележителен беше обелискът на 3500 години, донесен от Долината на царете в Египет, който въпреки хилядолетната си история изглеждаше като нов.

Акведукта на Валент (Bozdoğan Su Kemeri)

Акведукта на Валент е една от най-старите запазени конструкции в турския мегаполис и същевременно един от най-забележителните акведукти в света. На първа среща с него ни откара GPS-a, който ни преведе под него на път за хотела. Намира се над една от главните пътни артерии в града – булевард Ататюрк. Добре че около него има няколко малки парка, които благоприятстват за хубава разходка.

Музеят на тъмниците Едикуле (Yedikule Zindanları Müzesi)

Музеят на тъмниците Едикуле звучеше много обещаваща дестинация, особено за Стефи, който си пада по подземия и тунели. Но… и тя беше затворена за ремонт, което разбрахме след известно лутане край гигантските кули на входа. Крепостта на седемте кули – това означава името ѝ в буквален превод, макар реално кулите да са десет. Едикуле е най-южната крепост по непревземаемата стена на Константинопол, а нейната Златната порта е един от деветте главни входа на града.

Площад Таксим (Taksim Meydanı)

Площад Таксим не е нещо необикновено и не можем да го определим като забележителност, но той е сърцето на модерен Истанбул. Казват, че всички пътища започват от тук. От него води началото си и Истиклял авеню. На площад Таксим се провеждат повечето значими обществени мероприятия.

Паркът Гюлхане (Gülhane Park)

Паркът Гюлхане е най-старият парк в Истанбул и опасва двореца Топкапъ. Някога е бил неговата външна градина, но днес е свободно достъпен за разходка. През ранна есен нямаше как да се порадваме на пищната феерия от лалета, но казват, че през април се превръща в едно от вълшебните места край Босфора. Като изключим това, няма нещо кой знае колко забележително у него и не е по-различен от всеки друг парк. 

Малката Света София (Küçük Ayasofya)

Малката Света София привлича много туристи с гръмкото си име, въпреки че далеч не може да се мери с останалите величествени джамии и забележителности в Истанбул. Погледнато от перспективата на днешния ден, това е така, но когато е била строена още в древен Константинопол, е отстъпвала по изящество само на базиликата Света София. Откъм Капалъ чарши беше истинско предизвикателство да я намерим без GPS. Когато погледнахме отвън, наистина не бяхме особено впечатлени, но украсата вътре донякъде осмисли отклонението до нея. Предвид всичко, което бяхме видели досега, Малката Света София определено бледнееше.

Площад Баязид (Beyazıt Meydanı)

Площадът Баязид е един от главните „мегдани“ в историческия център, но честно казано не е нещо, което да планирате специално. Ние просто си разграфихме обиколката така, че да ни е по път. Все пак знаехме, че има ята от гълъби, а в този си период Стефи много се забавляваше да ги гони. На площада имаше един дядо, който даваше семена на минувачите, които искат да ги хранят. Освен гълъбите, на площад Баязид е входа на Истанбулския университет, който е по-интересен като архитектура. От другата страна се издигаше джамията Баязид, която беше поредната забележителност в Истанбул, която реставрираха.

Гръцката православна гимназия във Фенер (Özel Fener Rum Lisesi Ve Ortaokulu)

Гръцката православна гимназия във Фенер също не е нещо, до което да се стремите на всяка цена. За нас беше по-скоро интересна спирка на разходката в пъстрия квартал Балат, който съчетахме с посещение на Желязната църква Свети Стефан. Гимназията впечатлява с интересната си архитектура и е нужен само поглед отвън, за да видите нейните достойнства.

Забележителности в Истанбул, които не успяхме да посетим

  • Небостъргачът Сапфира на Истанбул (İstanbul Sapphire) – наблюдателната площадка на върха на една от най-високите сгради в града е сред най-посещаваните забележителности в Истанбул.
  • Принцовите острови (Adalar) – ако има спокойствие някъде в Истанбул, то е там. Там няма автомобили и придвижването е само пеша и с велосипеди. Освен разходка сред тузарски имения, Принцовите острови не предлагат нещо кой знае колко забележително.
  • Музеят на турското и ислямско изкуство (Türk ve İslam Eserleri Müzesi) – дворецът на великия везир на султан Сюлейман днес е дом на уникална колекция от османски произведения на изкуството.
  • Миниатюрк (Miniatürk) – паркът на миниатюрите е разходка сред най-големите забележителности в Истанбул и Турция в умален размер.
  • Аквариумът Тюркуазу (TurkuaZoo или Sea Life) – най-големият аквариум в турския мегаполис е сред най-посещаваните атракции.
  • Дворецът Бейлербей (Beylerbeyi Saray) – казват, че той е умалено копие на Долмабахче. Същото изящество, но далеч от големите тълпи на големия дворец.
  • Римската крепост (Rumeli Hisarı) – тя една от най-добре запазените средновековни крепости в Истанбул. Намира се далеч на север по босфора и е отворен като музей.
  • Паркът „Емигран“ (Emirgan Korusu) – казват, че е един от най-красивите паркове в Истанбул, но пък е и сред най-отдалечение. Пролетта е приказна феерия от лалета.
  • Археологическият музей в Истанбул (İstanbul Arkeoloji Müzeleri) – имайки предвид историята в тази част от света и завоеванията на Османската империя, музеят има много какво да предложи. И вероятно ще трябва да се отдели цял ден.
  • Музеят на железопътния транспорт (İstanbul Demiryolu Müzesi) – звучеше като точната дестинация за родители с деца, а освен това очаквахме да се докоснем и до митичния Ориент експрес.
  • Виаленд – Турския Дисниленд (Isfanbul Tema Park) – най-голямата атракция в Истанбул за децата. И ако в Западна Европа има десетки огромни увеселителни паркове, то в близост до България опциите са ограничени и Виаленд е най-близката опция.
  • Леголенд (Legoland) – голяма част от децата на 21 век обожават Лего. Големите увеселителни паркове на Лего в света все още се броят на пръстите на двете ръце, но в по-широк мащаб има така наречените Дискавъри центрове, които представляват голям детски кът, пълен с Лего блокчета. Един от тях е в Истанбул.

Карта на забележителностите в Истанбул

За по-лесно ориентиране, събрахме всички описани забележителности в Истанбул на тази карта. Решихме да ги разделим цветово според нашите предпочитания, с които разбира се може да не се съобразявате. С пинчета в червено сме означили местата, които според нас са задължителни за посещение, със синьо са тези, които можем да прежалим, ако се наложи, а с жълто означихме онези, които бихме посетили ако са ни по път и имаме предостатъчно време. В сиво са атракциите в Истанбул, които не успяхме да посетим. Сложихме няколко „корабчета“, които показват откъде тръгват туровете по Босфора, до Момината кула и до Принцовите острови.

Share your thoughts