Къде да отидем в Париж за един ден? Какво да видиш във френската столица за половин уикенд?

Льо Париж – градът на любовта и романтиката. Сигурно наистина има романтика ако прекараш тук повече от 10 часа. Ние не усетихме много от това чувство, защото именно за толкова бяхме във френската столица, а освен това времето се падна едно мрачно – да ти се прииска да си заминеш и да се върнеш друг път. За един ден в Париж вероятно не можеш да обиколиш дори само Лувъра и сигурно трябва да сме благодарни, че уцелихме почивния му ден и имахме възможност да се разходим из града. Направихме прилична обиколка на местата, които трябва да се посетят, имайки предвид, че тогава (2008г.) Гугъл още не беше толкова умен, нямаше GPS-и и хиляди туристически приложения. Наистина, видяхме едва малка частица от Париж, но въпреки всичко за нас това беше много в онези времена.

Студентската бригада беше първото ни самостоятелно пътуване не само в чужбина, а изобщо, и макар без никакъв туристически опит, явно сме имали нюх как да видим възможно най-много от там, откъдето минем. Все още бяхме на етап от живота си, в който не беше сигурно дали някога ще можем да идем до прословутия Париж и избрахме да видим дори малко от него, отколкото евентуално нищо. Затова се спазарихме с агенцията, която движи нещата ни по бригадата, да организира полетите с по-голям престой на летище Шарл дьо Гол.

Речено-сторено! След четири месеца на къртовски труд, еднодневна екскурзия до Ниагара и кратка обиколка на Ню Йорк, пристигнахме във френската столица рано сутрин. Побързахме да оставим куфарите в багажното и беж да търсим транспорт до центъра. 50 евро ни се видяха доста сериозна сума за такси и такава си беше през 2008 година. Кой говори английски, кой не, стигнахме до някакъв автобус, който ни спестяваше 32 евро. Вярно, лъкатушихме цял час до центъра, но пък едва ли таксито щеше да го направи много по-бързо. Така започна денят ни в Париж, а карта на обиколката може да намерите в края на статията.

Пале „Гарние“ – забележителната Парижка опера

Парижката опера "Пале Гарние"

Почти всеки град в Европа, в който идеш, неминуемо сградата на операта е една от забележителностите. Било то в Милано, било то в Лондон, Виена, Москва, та дори и във Варна. А парижката опера е на челните места в класациите за най-красива сграда на опера в света. Дори автобуса да не спираше точно пред нея, вероятно щяхме да минем да я видим, защото се намира съвсем близо до Лувъра, който е задължителна дестинация на всяка обиколка на Париж. Архитектурата наистина е впечатляваща – много детайлна и въпреки множеството орнаменти изглежда някак семпла, в чудесна симетрия.

Лувъра – най-популярният музей в света

Лувъра - Париж, Франция

Може да се пошегувах по-горе, че сме извадили късмет с уцелването на почивния ден на Лувъра (вторник), но представете си какво разочарование е да отидеш до най-известния музей в света и да те спрат на влизане. Имаше един човечец на входа, който толкова любезно ни отказа всяка от десетте молби да ни включат в листата на специалните гости, които единствено имали право да посещават Лувъра през почивния му ден. Дори историята, че сме бедни български студенти, които едва ли ще си позволят някога да се върнат в Париж, не го жегна да прояви снизхождение. Явно Мона Лиза ще почака да се срещне с нас, затова трябва пак да се връщаме в Париж.

Разходка по бреговете на река Сена

По бреговете на река Сена

Разходка в истинското ѝ значение. Не сме се качвали на корабче, ако това си мислите. Преследвахме следващата си цел – катедралата Нотр Дам, която се намира на остров в река Сена. Имахме около половин час до нея покрай реката и с радост установихме, че отвъд каменните парапети има пешеходна зона. Ако звучеше някой френски шансон за фон, можеше да се почувстваме като в истински романс, хванати за ръка и с широки усмивки, напук на понатрупаната умора. Е, настъпващата есен със сивите облаци и хладния вятър малко убиваше романтиката, но ние нямахме време да ѝ отвръщаме с лошо.

Катедралата Нотр Дам – Парижката Света Богородица

Нотр Дам - Парижката Света Богородица

Ето я и Парижката Света Богородица. Популярна от едноименния роман на Виктор Юго, за нея се носи славата на една от най-изящните готически катедрали в света. По статистически данни катедралата Нотр Дам не отстъпва по посещаемост на Айфеловата кула и Лувъра. Както споменахме, намира се на остров Сите в река Сена. Да ви кажем честно, допреди да започнем тази статия не знаехме, че е разположена на остров. Дори не бяхме забелязали.

Това е едно на ръка. Да не разбереш, че си на остров, е простимо, но знаете ли какво? Не влязохме вътре! Да, отидохме, видяхме я, но дори не прекосихме площада пред нея. Защо ли? Ами, и ние това се чудим – просто нямаме никаква идея защо! Ето втора причина да се върнем в Париж.

П.С.: Само два дни преди да пуснем блога, дописвайки за катедралата Нотр Дам, чухме новината, че в нея се е разразлил опустошителен пожар, който е погълна голяма част от Парижката Света Богородица. Е, не знам дали скоро ще можем да я видим отново в целия си блясък. Но едно е сигурно, никога вече няма да е изцяло автентична 🙁

Айфеловата кула – символът на Париж

Айфеловата кула

Всъщност, символът на цяла Франция. Причината да ѝ се възхитиш е по-скоро мисълта, че си до една от най-популярните забележителности в света. Ако се оставиш външният ѝ вид да те захласне, по-скоро чакай да видиш тримата мускетари да обядват с граф Монте Кристо и Наполеон на корабче по Сена. Колкото по-отдалеч я гледаш, толкова и романтиката у нея е по-силна. Чакайки асансьора към върха, над себе си имаш просто едни гигантски преплетени кафяви железа. Вярно, като конструкция е впечатляваща, но думата „красива“ може би не е точното определение за нея. Може би съвсем резонно за онези години, докато е проектирана, е имало такава борба срещу строителството ѝ.

Надя пред Айфеловата кула
Айфеловата кула – Париж, Франция
Пред символа на Париж - Айфеловата кула
Гледка към Париж от Айфеловата кула
Гледка към Париж

Издигайки се все по-нависоко с панорамния асансьор, започнахме да откриваме красотата у Айфеловта кула. Тя беше в гледката. Само преди два дни в Ню Йорк погледът ни се рееше още по-нависоко, но въпреки това панорамата тук не бе по-малко шеметна. Значително по-ниските сгради в центъра на Париж даваха зрително предимство на Айфеловата кула пред Емпайър Стейт Билдинг и въпреки почти петдесетте метра разлика в полза на небостъргача, усещането беше почти същото. Освен това симетрията от двете страни е забележителна. От страната, от която дойдохме, са Марсовото поле и Военната академия. От другата – дворецът Шайо и градините Трокадеро, зад които тръгват като лъчи няколко парижки булеварда.

Триумфалната арка

Триумфалната арка в Париж

След така жадуваната по-дълга почивка край Айфеловата кула се отправихме към последната възможна дестинация – площад Шарл дьо Гол. Ако кажем, че всички пътища в Париж водят до Триумфалната арка, няма да сме далеч от истината. Цели 12 булеварда водят началото си от кръга около нея, което навремето му е донесло прозвището „Площада на звездата“ (Etoile). Строежът на Триумфалната арка започва още по времето на Наполеон Бонапарт преди повече от 200 години, но въпреки това размерите ѝ са колосални. Толкова е голяма, че в началото на миналия век през свода ѝ спокойно прелита тогавашен военен самолет. Така че едва ли ще излъжем като кажем, че сме се чувствали като малки мишлета под нея.

Шанз-Елизе – най-известният булевард в света

Булевард Шанз-Елизе

Най-популрният от дванайсетте лъча на Триумфалната арка е именно Шанз-Елизе. Движехме се добре с времето и най-сетне имахме възможност да направим истинска разходка по булеварда на романтиката под светлините на нощен Париж. Айфеловата кула беше озарена в синьо и въртящият ѝ лъч прехвърчаше от време на време над главите ни. Тиха френска музика долиташе от заведения и магазини наоколо. Звучи наистина романтично и ако продължа с думите, мога да го изкарам приказно. Реално не е точно така и Шанз-Елизе е съвсем обикновен булевард, който просто е пропит с история.

Да, разбира се, че е приятно да се разходиш по него, както е приятно да се разходиш по някой централен булевард в Лондон, Виена, Будапеща, Истанбул, Букурещ… Но със сигурност епитети като „най-красивият“, „най-романтичният“ и друго „най-“ вероятно са били по-подходящи в миналото на булеварда, отколкото в настоящето, когато е бил любимо място за разходка на френските крале, а след това на аристокрацията. Или когато е бил пешеходна зона с паркове от двете страни. В момента обаче е нормален булевард с по три ленти за движение в едната посока, който от двете си страни има ограда от добре поддържани дървета като естествено продължение на градините Тюйлери.

Карта на обиколката ни в Париж

2 Comments

Join the discussion and tell us your opinion.

Лилиreply
29 април, 2019 at 14:01

Страхотна статия за Париж! Истината е, че колкото и време да си в Париж все няма да е достатъчно! Имали сте късмета да видите поне отвън красивата катедрала Нотр Дам, която завинаги ще остане най-топлото и светло място в целия град. А хубавото на Париж е, че колкото и пъти да се отбиеш за 2 дни, винаги има нещо ново, което да видиш.

Панайот Толевreply
29 април, 2019 at 14:25
– In reply to: Лили

Не зная защо, но и за мен Нотр Дам се оказа най-вълнуващото място в Париж, въпреки че не я видяхме отвътре. Градът наистина е красив и си мислим, че ако бяхме хванали и слънчев ден, преживяването ни щеше да е двойно по-добро. С нетърпение очакваме детето/децата да порастне/ат достатъчно, за да се върнем там за Дисниленд и заедно с това да отделим поне още 4-5 дни на самия Париж.

Leave a reply