Израел – една необикновена държава

Колкото и да обикаляме с пръст по атласа, не можем да открием аналог на Израел. Едва ли има държава с подобни политическа обстановка, териториално разделение, историческа ценност, религиозна значимост, културна картина и природни елементи, взети заедно. Всеки един момент там ни предложи различно изживяване, а е парче земя като длан. Картината се променяше час по час, а понякога разликата беше поразителна. Накрая си тръгнахме повече от доволни. Защо Израел остави у нас това впечатление? Защото ни достави куп непознати изживявания, част от които ще прочетете по-надолу.

Колко разнообразен може да е един ден в Израел?

Вторият ни ден в Близкия изток предложи най-много различни усещания. Започна край широката плажна ивица на космополитния Тел Авив. Час по-късно следвахме стъпките на Исус Христос по каменните улици на консервативния Йерусалим. С излизането от Свещения град стъпваме на едно от най-спорните парчета земя на света, което хем е израелско, хем не е – Палестина (или поне част от нея). Малко след преминаването на граница на Западния бряг, усещахме жарта по парещите хълмове на пустинята. За двайсетина минути бяхме качили 7-8 градуса и пиехме кафе в компанията на единствените живи същества в радиус от 10 км. – две камили. Край хотел насред гробище… След кратка почивка се отправихме към близката река Йордан, където учтиви табели ни предупреждаваха да не пресичаме минното поле отвъд ей тази телена ограда.

И това е само до обяд! А следобеда?

Дойде време за хапване и търсенето на населено място с ресторант ни отведе до бариера с шипове на входа на малко градче. Там, съвсем в реда на нещата, млади палестински момичета с автомати в ръце ни обясниха любезно, че в този град няма да открием това, което търсим. Така да бъде! До час вече обядвахме на 420 метра под морското равнище в най-ниския бар на света. Колкото и да бяхме изяли, пак нямаше как да потънем във водите на Мъртво море. Те ни предоставиха несравнимото усещане на безтегловност, характерна за перо, попаднало в басейн. И още няколко други, които едва ли ще изпитаме другаде – дъното беше от твърда лигава кал, водата – мазна като олио, а всяко близване оставяше горчив вкус за цял живот.

Да вървиш по страниците на Библията

Преди да посетиш Йерусалим, може да ти изглежда като обичайна разходка сред каменните улици на древно селище. Но в действителност, усещането в Стария град е много по-специално и завладяващо. Едва ли ще останеш равнодушен, дори да не си толкова вярващ. Вървиш по стъпки, които са променили света из основи и буквално са довели човечеството до нова ера. Въпреки че градът е преизграждан много пъти от времената на Исус Христос до днес, сакралните места от неговия житейски път си остават същите, макар и видоизменени. Но Йерусалим е само последната страница от живота на Христос и отвъд границите на му са съхранени още много свещени места от библейските сцени.

Дева Мария получава благата вест от Архангел Гавриил в дома си в Назарет, който днес се пази под куполите на величествената “Базилика на Благовещението”. Във Витлеем се ражда Сина Божи и базиликата “Рождество Христово” съхранява пещерата, в която се появява на бял свят. В Наблус се намира кладенецът, където Христос показва любовта си към всички народи, говорейки с жена самарянка. Може да се потопите в река Йордан, край мястото, където е покръстен. Съвсем наблизо, край древния град Йерихон, се издига Планината на изкушенията, където дяволът се е опитал да го изкуши няколко пъти по време на 40-дневния му пост. 

Над Стария град се издига Елеонския хълм, откъдето Исус Христос слиза на магаре към Йерусалим. От другата страна, в подножието му, се намира гробницата на възкресения Лазар. Стаята на тайната вечеря и предателството, Гетсиманската градина, в която Христос се моли и е заловен, тъмницата, в която е окован… всички са в пределите на новия Йерусалим. Включително “Пътя на кръста” към хълма Голгота, по който са отбелязани сцените от библията, където е падал немощен, видял е майка си, срещал е хора… за да стигнем накрая до мястото на Разпятието и Божи гроб

Всички тези места могат да се видят и в днешен Израел. Това са само най-популярните сцени от Новия завет или поне тези, за които ние се сещаме без да се замислим. За десетките други дори не сме търсили информация. Да не забравяме, че има и Стар завет, който всъщност е основата на еврейските вярвания. Очевидно е, че е хубаво да прочетете Библията, преди да посетите Обетованата земя. Или поне преразказана версия, че е много трудно четиво. Това е нашият съвет, защото по този начин ще си обясните много неща. В противен случай свещените места се превръщат в обикновени забележителности.

Вечният въпрос “На чия територия сме?”

Картата на Израел е малко необичайна и меко казано странна. Вероятно всеки е чувал за пререканията на израелците с палестинците и като цяло със съседите им. Историята им е твърде комплексна, за да я разказваме, но дългогодишните спорове са основната причина за едно по-особено териториално разделение в тази част на света. Това отначало може да е доста неясно и понякога стряскащо за чужденци, които отиват за пръв път. И със сигурност най-голямата въпросителна за всеки турист, който иска да обиколи Светите земи. Неизменно идва моментът, в който се питаш “Това на чия територия е? В безопасност ли съм?”.

За какво говорим? На картата има две области, които уж са автономни, ама не точно – Ивицата Газа и Западния бряг. Хем са палестински, хем са израелски. Или пък обратното – нито палестински, нито израелски. Двете страни се уповават на различни конвенции и всяка претендира за собственост. Което води до още едно, по-локално разделение, в тъй наречения Западен бряг. Той е под юрисдикцията на Израел, ама не е на Израел.

Объркахте ли се вече? Може още! Западния бряг е нашарен от едни петна – областите, които са изцяло под палестинско управление. Те пък са разделени на Зона А и Зона Б. Защо са две зони ли? За да се объркате още повече! Едните са изцяло палестински, в другите израелците имат някакво вмешателство, но никакви права. Докато си пътуваш по основните пътни артерии на спорната територия, всичко е наред. Но ако кривнеш леко встрани, може да се окажеш пред КПП с шипове и въоръжена охрана. Така изглеждат входовете на окупираните палестински територии. Една част от Йерусалим също е в Западния бряг и дори тя е разделена на зони. Абе… луда работа.

Вероятно вече се лутате за отговор на въпроса “Можем ли ние като туристи да ходим в Западния бряг?”. Да, можем! И то напълно безопасно. Само за палестинските територии има някои особености, които ще опишем в отделна статия.

Обетована земя или Ничия земя?

Израел е една от най-спорните държави в света. От създаването ѝ през 1948 г., все още не е призната от над 40 държави. Като ефект на домино, това води след себе си още множество неясноти, свързани с нея, някои от които направо не са за вярване. Ще изброим тези, които ни се сториха най-интересни.

Входни визи – поради нажежената политическа обстановка и лоши отношения с много страни, на вход и изход от Израел не поставят печати в паспорта. Вместо това се издават входни и изходни талони. Това е така, защото някои държави, особено от Арабския свят, не пускат хора, пребивавали в еврейската държава.

Столицата – изобщо не се наемаме да кажем коя е! Израелците са провъзгласили Йерусалим, но голяма част от света е на различно мнение, защото половината от него се намира в Западния бряг. Някои признават Тел Авив, други все пак подкрепят Свещения град, но с условието, че Източен Йерусалим е столица на Палестина. Трети пък както казахме не признават изобщо Израел, така че няма държава – няма столица.

Азия / Европа  – териториално Израел се намира изцяло в Азия, но политически не е точно така. Страната не вирее много добре в азиатската екосистема и по множество въпроси участва в различни европейски структури. Освен че участват в европейските спортни прояви или прояви като Евровизия, е имало намеци за членство в Европейския съюз. Разбира се с доста слаб отзвук.

Войната в ежедневието – военната действителност в Израел е предпоставка за постоянна бойна готовност. Местните не обръщаха внимание, то си е ежедневие за тях, но на нас отначало ни правеше впечатление. Въоръжени до зъби патрулиращи се срещаха на всеки ъгъл. Тук-таме изсвисти някой изтребител. През половин час военни хеликоптери прелитаха над плажа в посока Ивицата Газа и обратно. И такива, съвсем нормални неща.

Жените-воини – Израел може да спечели приз за най-нежна армия с повече от една трета присъствие на нежния пол. Поради сложната политическа обстановка и постоянното военно положение, жените също карат 3-годишна казарма и служат в армията наравно с мъжете. Затова ги срещаме много често по улиците с автомати в ръце.

Пътуване в Западния бряг – различните области имат различни ограничения към жителите на Израел. Някъде е позволено, другаде – при определени случаи, а на трети места е напълно забранено. Важното е, че за български туристи няма проблеми в нито една от зоните в Западния бряг.

Държава на крайните възгледи

Израел е страната на на едно от най-консервативните и същевременно големи общества – ултраортодоксалните евреи Хареди. Същевременно е една от световните гей столици. Това си е много рязък контраст. Докато при едните жената е създание без права, при другите свободата ѝ е толкова голяма, че думата жена е много относително понятие. И докато за гейовете се знае достатъчно навсякъде в отворения свят, харедимите са доста непозната тема. Изключваме САЩ, където евреите като цяло са много, както и по-големите европейски държави като Англия, Германия, Франция и Холандия, в които обществата им са многочислени.

Когато отидете в Йерусалим, няма как да не ви направят впечатление стотиците мъже с черни дрехи и бяла риза, кръгли шапки с широка периферия и дълги бакенбарди. Отначало ги мислехме за равини – еврейските духовни водачи, защото само тях сме виждали по филмите. Но изглеждаше много подозрително всеки трети да е равин. След това разбрахме, че има една голяма общност от строго вярващи евреи, които са доста по-набожни и от равините – Хареди – така наречените ултраортодоксални евреи. В Тел Авив не се срещат толкова, но в Свещения град съставляват една трета от населението му. Не може да ги пропуснете, особено ако посетите свещената за тях Стена на плача.

Не външният им вид е поводът да ги споменаваме, а възгледите. Когато ги видиш да четат в редица срещу една стена, ти става интересно що за хора са. И излиза, че молитвите срещу Стената на плача са най-малката им странност. Оказва се, че това е единствената им работа – да се молят и да насаждат схващанията си. Общественото им влияние нараства и все повече налагат своите убеждения. Те не работят – само жените им. Получават държавни субсидии (не помощи), които и им позволяват доста приличен стандарт. Все пак трябва някой да отглежда многодетните им семейства, защо да не са трудещите се. 

Колкото и грубо да звучи, за тях жената е по-низша от мъжа. Средство за размножаване и работа. Права няма – само задължения. Дори да не си тяхна жена, попаднеш ли сред група мъже харедими, пак биха се държали унизително с теб. Ще те изблъскат отзад в автобуса, защото там ти е мястото. Ако ги попиташ нещо, дори няма дори да те погледнат. В някои “по-затворени” квартали ще те отпратят на другия тротоар, а на места дори няма да ти разрешат да вървиш по главната улица. В Израел рядко ще видите жена на билборд. Много обществени мероприятия минават без дамски изяви. На ултраортодоксалните жени им е забранено да имат висше образование, защото е “опасно”. Има още много подобни житейски явления сред тези общности, но спираме дотук.

Share your thoughts