Мегаполисът Истанбул – градът на историята, ориента, търговията, насладата и хаоса

Ако търсиш забележителни места, отиди в Истанбул. Ако търсиш история, отиди в Истанбул. Ако търсиш разнообразна култура, отиди в Истанбул. Ако търсиш колорит, отиди в Истанбул. Ако търсиш шопинг, отиди в Истанбул. Всъщност, каквото и да търсиш (освен порядък), отиди в Истанбул. Там ще откриеш всичко!

Истанбул е люлка на цивилизации, сблъсък на много култури и прелюдия към Ориента. Представи ни много непознати преживявания, посетихме десетки места, хапнахме богато. Уж видяхме много, а в крайна сметка се оказва, че не сме видели почти нищо. Хубаво де, ще се върнем! Въпреки че досега не сме имали безпроблемно пребиваване в Турция, ние сме си упорити. Тази екскурзия е вече затворена страница, но книгата е прекалено дебела и има доста време да я четем. Поне е интересна и си заслужава, а ето какво успяхме да разберем от първите прочетени редове:

Истанбул – Мегаполисът

Когато изчакаш 4-5 метробуса, минаващи на всяка минута, за да се намери мъничко място до вратата и за теб, разбираш, че един град е големичък. Това беше преди няколко години, когато минахме транзит през Истанбул, с единствена цел летище Ататюрк. Този път се впуснахме по-надълбоко и по-централно и само трябваше да затвърдим впечатленията си.

Населението на най-големия град в Турция е малко по-голямо от това на Лондон, Париж и Рим, взети заедно, а дължината му от край до край е колкото от Ямбол до Бургас. Предполагам вече няма нужда от Уикипедия, за да разберете, че става дума за един от най-големите градове в света. Когато летяхме над Босфора предния път, решихме, че е зрителна измама пълната магистрала с едва пъплещи автомобили от единия до другия край на града. Е, сега и ние на няколко пъти бяхме един от тези автомобили. Без трафик по нея стигахме от дома на нашите приятели до центъра за петдесетина минути, а в час пик взехме половината от този път за двойно повече време, джиткайки със скорост 20 км/ч и поглед към безкрайната колона. Да се чуди човек кое е по-добре – с градски транспорт или с кола.

Попадали ли сте в задръстване от хора? Но нямаме предвид да вървите сред големи тълпи, а наистина да сте застопорени, без да можете да мръднете в продължение на минути. Когато ни казваха, че край Египетския пазар било адски претъпкано, се сещахме за разходката си край Таймс Скуеър в натоварените части на деня. Е, Таймс Скуеър не представлява нищо от това, което преживяхме тук. Беше ранният следобед в събота, точно пред западния вход на Египетския пазар. Пешеходната улица, по която вървяхме, се пресичаше с очевидно също толкова натоварена и движението просто зацикли. Тъкмо се натъпчеш две стъпки напред и хайде пак назад. Нямаше шанс за пробив, нищо че сме с детска количка. 5 метра за 5 минути, без преувеличение. Точка! Обърнах се и гледах втрещен след това, а Надя беше със сълзи на очите.

Истанбул – градът на Историята

Почти две хилядолетия Истанбул е един от най-значимите и големи градове в Европа, а може би и в цял свят, за което думите на Наполеон са достатъчно красноречиви „Ако земята беше една държава, Истанбул щеше да е нейна столица„. Историята е пропила тези земи още от древногръцки времена, но истинският възход на полиса идва след като се превръща от Византион в Константинопол – столица на Източната Римска империя (Византия). Във вековете преминава през големи културни промени, а местоположението на границата между Европа и Азия е друга от предпоставките за пъстрото му минало.

Където и да се обърнехме в централните части, попивахме спомени от далечни времена. Мощните римски стени и масивни крепости още се простират между Златния рог и Мраморно море. Под Акведукта на император Валент се движи трафикът в централните части на Истанбул. Кулата Галата се вижда почти отвсякъде от стария град, а Момината кула е междинна точка на всеки круиз по Босфора. А дори не сме споменали за величествената Света София и римските резервоари под нея. И всичко това е отпреди Османската империя.

В османската епоха историята на града се обогатява, а в някои аспекти се изменя. Най-значима в това естество е базиликата Света София, която е превърната в джамия. Много владетели са строили джамии през вековете и погледнат отдалеч градът изглежда като игленик, осеян с минарета. Освен тези на Света София, на централния хълм се издигат кулите на джамиите Баязид, Сюлеймание, Рустем паша, Йени (Новата джамия), Султан Ахмет (Синята джамия) и още десетки по-малки. Новият султански дворец Долмабахче се простира на бреговете на Босфора, както и няколко по-малки дворцови резиденции. Капалъ чарши е великолепно творение за времето си, като за създаването на пазара са покрити 61 улици през 15-16 век. Египетския пазар също се намира в близост и е едно от най-популярните тържища и до днешен ден.

Старият султански дворец Топкапъ приютява древни свещени реликви, безценни по своята същност – тоягата на Мойсей, мечът на Давид, оригинални части от храмът Кааба в Мека, десетки принадлежности на последния и може би най-бележит пророк на исляма Мохамед и неговия най-близък антураж. Не може да се опише чувството да съзреш подобни вещи. Ние говорим от гледна точка на християни, свързани с много малка част от реликвите в Павилиона на Светата Мантия, а вероятно за мюсюлмани е още по-главозамайващо…

Истанбул – градът на Търговията

В държавите от Близкия изток търговията е като втора религия. Така е било през вековете и нишката се е запазила здрава в днешни времена. Пазаренето е национален спорт и в Турция. В България може да е останала такава жилка от османско време, но в Истанбул се борим на територията на Висшата лига. Да се пазариш по чаршиите там е нещо съвсем обичайно, но да докараш цената до твоята миза е чист майсторлък. Кризата се усещаше по време на нашата визита и пазаренето нещо не вървеше. Не че сме едни търговци, ама стигахме все до неизгодни сделки, от които не ни спираха да се откажем. Нашите приятели от Турция ни казаха, че наистина има отлив от типичния пазарлък, което съвпадало с главоломното падане на турската лира.

Иначе не можем да им го отречем – турците знаят как да те накарат да купиш. Ухажването започва още пред магазина, думите им се леят като благоуханно масло, езиците им сякаш са посипани със злато, а понякога са толкова атрактивни, че буквално те носят на ръце, за да купиш. Вероятно поне веднъж ви е попадало клипче из интернет на турски сладоледаджия, който върти какви ли не трикове, допреди сладоледът най-сетне да остане в ръката ти. Как да не искаш отново и отново да изгледаш тази смеховита атракция, която първите двайсет пъти не омръзва? Ето ти двайсет сладоледа в хазната на търговеца!

В търговските обекти и ресторантите арогантността от улиците е нещо съвсем чуждо. Вероятно този, който те е изблъскал грубо пред вратата на автобуса, в момента с най-ослепителна усмивка ти предлага баклава, дреха или златен накит. Макар из Капалъ чарши често да виждахме промяна в изражението, щом откажеш, процесът допреди това те гали достатъчно, за да не се стига до този отказ.

Истанбул – градът на Ориента

Вървейки от запад на изток по картата, културната обстановка постепенно се изменя, но на границата между Европа и Азия правим лъвски скок направо към Ориента. Още в България може да се усети нотка от влиянието на източния свят, но по-скоро става дума за някаква прелюдия, съвсем леко загатваща какво ни очаква по-източно. Дори и в Одрин не се усеща така. И ако по българските земи оттук-оттаме се дочуват звуците на кларинета, то в Турция минаваме директно на по-високо ниво. Зурната, цитрата, багламата и всички други ориенталски инструменти, чиито имена не знам, ехтяха от всяка отворена врата в Истанбул.

Претъпкани сергии на всеки ъгъл предлагаха от пиле мляко, докато продавачи увещаваха с подвиквания, че тяхното пиле е най-млекодайно. Пъстрота от стоки се ширеше по тезгясите, а мирисът на подправки и чай политаше от тях и изпълваше с блажено ухание въздуха. Пикантни аромати те обгръщат на закуска, на обяд и на вечеря, разбира се съчетани с онова приятно люто, традиционно за източната кухня.

А наоколо? Шeвици в ориенталско червено и мозайки в тюркоазено синьо – преобладаващите елементи в интериора на Истанбул. Декорация на ресторанти и кафенета, магазини, музеи, храмове, дворци – на всичко старо и автентично. Кичозно е най-точното определение за това, но в Истанбул кичозното изглежда привлекателно – някак с мярка и вкус. Красиво по ориенталски.

Истанбул – градът на Хаоса

Едно от първите неща, които правят впечатление в Турция, е липсата на какъвто и да е респект към пешеходеца от страна на шофьорите. Тук той е просто дразнител, чиято единствена функция е да пречи. А за пешеходците в Истанбул, другите пешеходци просто са невидими, дори да са с дете в количка. Шофьорите ще те освирят при всеки случай, в който попаднеш пред колата им, а пешеходците ще минат през теб, без дори да им направи впечатление.

По това може да съдите, че в шофирането не е по-различно. Всъщност, в Истанбул е много лесно да се шофира, защото има точно две правила – да не удариш и да не те ударят. Няма нужда да следиш за знаци, маркировка, предимство, пешеходни пътеки, светофари… Е, светофарите понякога се спазват. В кръстовището влиза този, който реши пръв, в кръговото предимство има по-засиленият, а в еднопосочната улица с по-голямо право е насрещният. По наглед невъзможни за минаване с автомобил улички успяват да се разминат дори две коли. На пешеходна пътека не спираш никога! По-вероятно е да предизвикаш произшествие ако го направиш. Наистина, понякога рискуваш живота на самите пешеходци. Аз например реших да пусна едни хора на зебра, но освен че ме освириха здраво отзад, фучащите коли от лявата лента щяха да отнесат бързащите да пресекат хора. Това едно на ръка, но друго ни смая повече. На няколко изхода от магистралата към локалното гледаме по 5-6 автомобила на аварийни, дават бавно назад. Викаме, объркали са се, ама чак пък 5-6 заблудени да има… После видяхме каква е работа. По този начин, хората се качват от локалното на магистралата през ИЗХОДА на магистралата, защото до „законният“ ВХОД има 1-2 км, които са в задръстване.

Да беше само шофьорлъка, иди-дойди, но и в другите аспекти на живота в Истанбул има сериозни пробойни. В чисто човешко отношение на пръв поглед за един турист може да изглежда, че хората са услужливи и приветливи, но нашият опит показа, че това се изразява основно когато целта е да ти продадат нещо. Неведнъж минаваха като хуни отгоре ни, защото с количка се слиза малко по-бавно от автобус или пък се върви по-трудно по разбитите тротоари. Когато на пазара казвахме, че искаме само 200-300 грама от нещо, веднага променяха усмивката в застрашителна гримаса и дори на няколко пъти ни отпращаха. Често шофьори ни овикваха (освен клаксона), когато сме слезли от непроходим тротоар и няма къде да се качим. Да ти помогнат по стълбите или да ти отстъпят място – невъзможно. А най-втрещени останахме, когато полицаи (да, полицаи!) ни крещяха в лицата, сипеха обиди и за капак затръшнаха вратата на колата с ритник високо по прозореца. Пред двугодишния Стефи! И това заради едно наглед безобидно нарушение, което дори беше плод на неграмотния английски на турците.

Май по темата за хаоса можем доста да пишем, затова драскаме още 2-3 неща и край. За въпросния английски… ами да не говорим, защото дори по най-скъпите и гъмжащи от туристи забележителности не можеше да получиш повече информация от „How much?“. Инфраструктурата за колички пък ни беше най-големия проблем (и не само в старите части на Истанбул), защото капвахме още до обяд от препятствия, неравности и други пречещи на движението причини. В автобус, като се качиш от задна врата, трябва да идеш чак най-отпред, да си чекираш картата, но тук поне бяха измислили интересна алтернатива – даваш я на най-близкия човек, тя сама отива до четеца най-отпред и сама се връща обратно. Нарекохме го „турска нишка„.

Истанбул – градът на насладата

Няма никакво съмнение – Турция е рай за чревоугодника! Една от най-богатите и разнообразни кухни в света е събрала хиляди (без преувеличение) традиционни блюда в книгите с рецепти. Само в региона на Южна Анатолия местните ястия били над 1500, така че няма да ги изброяваме. Само за справка да си знаете. Наистина безчет салати, разядки, ордьоври и основни ястия присъстваха в менютата на ресторантите. Ами десертите… ако някой каже, че десертът е измислен в Истанбул, най-вероятно ще повярваме без дори да се усъмним.

За десетина дни в града край Босфора не повторихме ястие, като на всяко хапване поръчвахме различна гозба (понякога по няколко) за всеки от трима ни. А дори не стигнахме до морските храни. Трябваше да записваме кое как се казва, че толкова названия не се помнят. Само тези, които завършват на „кебап“ стигат да се изпълни тетрадка по всичкология на дванайсетокласник. Всичко, което опитахме, оправдаваше очакванията за вкусотия. Дали кебапите, или предимно зеленчуковите изненади. Дали тестените изделия, или млечните продукти. Всяко турско ястие изпъстряше обонянието и вкуса ни, а пикантната жилка на близкия ориент допълваше почти всяка лъжичка от ежедневието ни в Турция.

А какво да кажем за десертите? Ако направят състезание за град, в който най-бързо можеш да качиш 20 кг., то призът навярно ще иде в Истанбул. Такова разнообразие от лакомства едва ли съществува някъде другаде по света. На сергиите в Египетския пазар имаше сигурно по 100 кила сладки на квадратен метър. И привличат ли, привличат! Още преди да си ги близнал, са ти отворили сетивата с привлекателни багри. Някои от тях изглеждат познати, докато за други не стига фантазията да отгатнеш какво ли съдържат в себе си. И не са само по пазарите – шикозни витрини за дребни сладки има разпръснати из целия град. Те са на такава почит, че магазините за локуми изглеждаха по-лъскави от бижутериите.

Едно е ясно, докато си в Истанбул, ще се яде, няма начин!


Share your thoughts