Първия път в Дряново се поразходихме из града и продължихме нататък. Беше през 2011 г. и тогава ни се струваше, че сме го разгледали. Сега, като се върнахме, си дадохме сметка колко много сме оставили за друг път. Дори в пещерата „Бачо Киро“, в която вече бяхме влизали, се оказа, че има дълъг маршрут, за който изобщо не знаехме.
Този път бяхме в Дряново по покана на Община Дряново и „Дестинация Дряново“ за десетата годишнина на АСТОМ. Панайот започна обиколката с колегите сутринта, а ние с децата се присъединихме малко по-късно. На следващия ден се върнахме до Лафчиевата къща специално за минералите. Стефан ги обожава, а ние вече знаехме, че там има цяла зала с тях.
Дряново е малък град между Велико Търново и Габрово и е лесно да го планирате като кратка спирка. И ние така направихме първия път. Сега бихме му отделили цял уикенд. Хареса ни, че в един и същи ден можехме да разгледаме старите къщи в града, да се разходим покрай реката и накрая просто да поседим на пейката над манастира.
- Музей на „Колю Фичето“
- Лафчиевата къща
- Храм „Св. Троица“
- Храм „Св. Никола“
- Икономовата къща
- Релефната карта на България
- Часовниковата кула
- Мостът на Колю Фичето над Дряновската река
- Дряновският манастир
- Музей „Археология и Възраждане“
- Пещера „Бачо Киро“
- „Пейката на любовта“ над Дряновския манастир
Музей на „Колю Фичето“
Препоръчваме ви да вземете беседа в музея. Ще ви разкажат как Никола Фичев, роден в Дряново през 1800 г., започва да учи строителния занаят още като дете и минава от чирак през калфа до майстор.
В музея макети и фотографии представят неговите сгради и мостове. Изложени са и зидарски, каменоделски и дърводелски инструменти от възрожденския строителен занаят. Експозицията носи името „Колю Фичето – живот и творчество“ и е част от Историческия музей в Дряново.
Оттук Панайот започна обиколката на Дряново. Когато по-късно разгледах видеата му, забелязах сред експонатите стара банкнота от 2000 лева, отпреди деноминацията през 1999 г. На лицето ѝ е Колю Фичето, а на гърба са две негови творби – църквата „Света Троица“ в Свищов и мостът при Бяла.
Банкнотата подсети Панайот за една история от беседата. Когато американецът Едмънд Бек се заинтересувал от хана „Хаджи Николи“ във Велико Търново, му показали банкнота от 2000 лева. Майсторът, построил хана, бил човекът от портрета. По разказа на хората, работили с Бек, банкнотата повлияла на решението му да купи сградата. По-късно той възстановил хана.
Лафчиевата къща – „Къщата без пироните“
„Уау!“ – това беше първата реакция на децата, когато видяха Лафчиевата къща. С тях бяхме пропуснали тази спирка от общата обиколка и на следващия ден се върнахме за колекцията от минерали. Дървената фасада обаче ни задържа още отвън. Откроява се сред съседните къщи и поне аз не си спомням да съм виждала друга като нея.
Откъм улицата изглежда като една голяма къща, но всъщност пред вас са две свързани постройки – Лафчиевата и Перевата къща. Майстор Колю Гайдарджи ги построява около 1840 г. Горните етажи се издават над долните, а покривът е покрит с каменни плочи. Името „Къщата без пироните“ идва от начина, по който са сглобени основните части на дървената конструкция – без железни пирони.
В къщата е етнографската експозиция „Градски бит от края на 19. и началото на 20. век“. Там можете да видите мебели, облекла, накити и предмети от дряновските домове. Ние с децата бяхме дошли за другата експозиция – минералите са в отделна зала на приземния етаж, с вход откъм улицата.
Експозиция „Сътворено от Земята“ – колекцията от минерали
Тук чухме следващото „Уау!“. Стефан обожава минерали и вкъщи вече си има доста голяма колекция. Някои от образците тук обаче бяха много по-големи от всичко, което е събрал досега. И на нас ни беше интересно да ги разгледаме.
За да влезем, първо отидохме в музей „Колю Фичето“ от другата страна на площада. Оттам служител дойде с нас и отключи залата. За минералната експозиция не се заплаща отделен вход.
Колекцията е дарена на Дряново от Венцислав Панев и включва 270 образеца от около 80 находища. Представени са около 100 основни вида минерали, събирани от различни краища на света.
Децата попитаха и дали се продават малки минерали. При нашето посещение нямаше, така че този път домашната колекция остана без попълнение. На нас също ни беше интересно, особено заради големите образци. Бихме препоръчали колекцията и на възрастни, и на деца с интерес към минералите.
Храм „Св. Троица“ и килийното училище
Едни от най-забавните разкази бяха за килийното училище. Компанията беше насядала по дървените чинове и за малко пак се беше озовала в класната стая. На снимките ще видите как е подредена тя, а на нас ни стана любопитно какво първо биха забелязали децата – старите чинове или учебниците и тетрадките, толкова различни от техните.
Училището е в двора на храм „Св. Троица“, до музей „Колю Фичето“ и близо до Лафчиевата къща. Самият храм е завършен през 1847 г. на мястото на по-стара църква. Вътре погледнете нагоре към дърворезбованото слънце на тавана. Направил го е Иван Бочуковеца, същият майстор, който е изработил „Юлското слънце“ в Даскаловата къща в Трявна.
Храм „Св. Никола“
От улицата едва ли ще предположите колко цвят има вътре в „Св. Никола“. Отвън почеркът на Колю Фичето личи по вълнообразния фронтон, познат като фичева кобилица. Майсторът завършва църквата през 1851 г. върху основите на по-стар храм, а камбанарията вписва в самата сграда.
Вътре горният балкон повтаря линията на долния. Двата оформят галерията, наречена емпория. По парапетите са изрисувани светци, листа и цветя. Между тях потърсете и двете слънца – това ни е любимият детайл в „Св. Никола“.
Икономовата къща
Икономовата къща е точно до часовниковата кула. Откъм улицата изглежда доста семпла и такава си я представяхме, докато не я видяхме от двора. Колю Фичето я построява през 1859 г. за семейството на свещеника Васил Икономов.
На втория етаж днес са изложени икони и дърворезби от Дряновския край. В гостната погледнете и нагоре – таванът е резбован. Ние запомнихме и един малък макет, макар после да не можехме да се сетим коя къща беше. Оказа се, че е на същата тази къща и че го е направила ученичка от Кърджали.
В подземието има нещо съвсем различно: части от стенописите на църквата в село Каломен. Свалили ги от стените, когато храмът вече бил в лошо състояние. След реставрацията ги изложили тук.
На нас къщата най-много ни хареса откъм двора. Оттам се вижда как средната част на горния етаж се подава напред и се извива по линията на високите прозорци. Бяхме улучили толкова топъл есенен ден, че ни се искаше да останем още малко навън, при крушовите дървета.
Релефната карта на България
От Икономовата къща само пресичате улицата и се качвате по стъпалата към училище „Максим Райкович“. Под училището, точно срещу часовниковата кула, е релефната карта на България. Ако не знаете, че е там, лесно ще подминете стъпалата. А на нас ни беше любопитно да видим как изглежда цяла България на карта, дълга почти седем метра.
Идеята е на учителката по география Бонка Тихова. През 1962 г. тя и нейни ученици правят картата от цимент. Най-много ни хареса подробността с реките: в картата имало водопровод, така че по коритата на по-големите реки наистина течала вода. Като застанете до нея, пробвайте да намерите Дряново, като се ориентирате по планините и реките. Ние точно заради такива дребни отбивки обичаме да обикаляме пеша.
Часовниковата кула и пешеходната зона
Хареса ни колко бързо от главната улица в Дряново се озовавате на тихо павирано площадче. То е на няколко крачки от часовниковата кула, но преди да свиете натам, погледнете самата кула от стъпалата при релефната карта. Оттам в една снимка влизат и тя, и Икономовата къща.
Първата кула е от 1778 г., а тази до къщата е построена наново през 1984 г. От старата обаче са запазили часовниковия механизъм. Направен е в Трявна през 1883 г. и е ремонтиран при възстановяването на кулата.
За площадчето свийте по ул. „Ген. Радецки“. Отсреща ще познаете Старата улица по каменния плочник. Пешеходната част е само до следващата пресечка, но точно тук бихме се отбили с деца. Има къде да потичат, докато вие разгледате старите къщи, без през две крачки да казвате „Внимавай, кола!“. После по същата улица можете да продължите към реката и моста на Колю Фичето.
Мостът на Колю Фичето над Дряновската река
До моста стигнахме с приятелите ни и Ники Карагьозов. Хареса ни как каменните арки се открояваха сред пожълтелите дървета край реката. От брега се виждат и четирите свода, всеки с различна големина. Над най-високия мостът леко се извива нагоре – оттам идва и името Гърбатия мост.
Колю Фичето го построява през 1861 г., след като придошлата река отнася стария мост. От всички мостове на майстора този е единственият, запазен в първоначалния си вид. Докато го гледате от брега, обърнете внимание и на малките отвори над каменните опори. През тях водата има откъде да мине, когато реката придойде.
В парка до моста има пъмптрак – писта с вълни и завои за колела, тротинетки и скейтборд. С деца бихме оставили малко време за каране, ако носите тротинетки или колела. А на полянката до моста има пейки. Там можете да поседнете край реката, преди да продължите.
Дряновският манастир
Още на входа на Дряновския манастир си спомнихме първото ни идване през 2011 г. Най-добре бяхме запомнили точно тази гледка: покривите на манастира и високите варовикови скали зад тях. Разбираме защо толкова хора свързват Дряново именно с манастира. Дворът този път беше спокоен и ни беше приятно да се разходим из него, преди да продължим покрай реката към пещерата „Бачо Киро“.
Манастирът носи името „Св. Архангел Михаил“ и е изграден на сегашното си място към края на 17. век. По-ранните обители са били на други места в същия район. В двора се намира и костницата, която напомня за една от най-тежките битки на Априлското въстание. През 1876 г. четата на поп Харитон и Бачо Киро се отбранява тук девет дни, а в сражението манастирът е почти разрушен. Костницата е осветена през 1897 г. и в нея са положени останките на загинали четници.
На входа ние първо погледнахме нагоре към скалите. Но има един детайл и вляво от портата – в стената е вградена мраморна плоча, на която можете да прочетете кога е разрушен манастирът – през 1876 г. – и кога са обновени портите и дворните стени, четири години по-късно.
Музей „Археология и Възраждане“
Покрай гостилницата на Дряновския манастир ще видите и сградата на музейната експозиция „Археология и Възраждане“. Вътре има находки от пещерите „Бачо Киро“ и „Андъка“ и от крепостта Стринава, а отделна зала разказва за деветте дни, през които четата на поп Харитон и Бачо Киро се отбранява в манастира през 1876 г.
Пещера „Бачо Киро“
Бяхме влизали в „Бачо Киро“ и през 2011 г., но от онова посещение не ни беше останал кой знае какъв спомен. Този път домакините ни бяха организирали обиколка по дългия маршрут. А ние дори не знаехме, че има такъв.
Влязохме с екскурзовод, който ни показваше различните образувания и ни разказваше как са се оформили залите. По пътя видяхме и спящи прилепи, които най-много се харесаха на момчетата. Този път пещерата ни беше много по-интересна и точно дългия маршрут препоръчваме, особено с деца. С беседата започвате да забелязвате детайли, покрай които иначе лесно бихте минали.
„Бачо Киро“ е първата пещера в България, благоустроена за туристически посещения, още през 1937 г. Днес късият маршрут отнема около 25–30 минути, а дългият е около 700 метра и трае 60–70 минути. За него се влиза с група и екскурзовод. Ако сте само със семейството, обадете се предварително на ТД „Бачо Киро“, за да питате има ли група, към която можете да се присъедините.
Вземете си нещо връхно, дори навън да е топло. В пещерата е хладно, а на места е хлъзгаво, затова са полезни обувките с грайфер.
„Пейката на любовта“ над Дряновския манастир
След като излязохме от пещерата „Бачо Киро“, ни се ходеше още малко. Качихме се до „Пейката на любовта“ и там завършихме деня. Само преди малко бяхме долу в двора на манастира, а от пейката виждахме целия комплекс отвисоко, между скалите в пролома на Дряновската река. Хареса ни, че накрая имахме време просто да поседим и да погледаме.
Стъпалата към пейката са малко преди входа на пещерата. Първо се изкачвате по тях, после следвате табелите наляво по Дряновската екопътека. Малко преди дървената беседка има още една отбивка наляво, този път надолу към пейката. От манастира ориентирът е около 10–15 минути в едната посока, но с деца или със спирки за снимки си оставете малко повече време.
По горската пътека имаше доста цветя, въпреки че вече беше октомври. В края на лятото и през есента в тази част на гората цъфтят диви циклами. Така че по пътя към гледката има какво да забележите и ниско край стъпките си.
