Ню Йорк – градът на динамиката. Първи стъпки на семейство пътешественици
Ню Йорк Сити – градът на динамиката – мечта за кариеристите, космополитните личности и фенките на Кари Брадшоу. Със сигурност не мечта и за мен, но все пак един от центровете на света – не бих могъл да го подмина, особено когато пътят ми минава от тук. Виж, за Надя беше различно. Когато „Сексът и градът“ е минал през съзнанието на една жена, оставя трайна следа. Вече беше идвала тук предната година, но у нея не гаснеше буйният ентусиазъм на забързания град. Десет години по-късно усещам, че тайно мечтае Ню Йорк отново да е по път за някоя от бъдещите ни дестинации.
Няма да скрия, че при първата си среща с Манхатън се чувствах като във филм. Камерата следва естественото движение на главата ми, която непринудено отмества погледа от зелените парапети на метрото право към небето, докъдето стигат светлините на този град. Признавам вълнението си и факта, че това е единственото място в света, което ми повлия така. Дали се дължи на въздействието на стотиците холивудски продукции, или просто така влияе първият сблъсък с външния свят? Не успях да разгадая, но действията на „опитната“ Надя не бяха много по-различни, само дето тя не мъкнеше куфар, докато аз си имах и за двете ръце. Пусто му, тогава през ум не ни е идвало, че някога ще пишем блог, та снимките ни хич не са блогърски.
Четири месеца по-късно
След дълга бригада и еднодневна екскурзия до Ниагара, в самия край на лятото отново попаднахме в същата картина, с разликата, че беше ден, куфарите тежаха тройно и този път не бързахме да хванем сивата хрътка, а да мятаме багажите в хостела. Трябваше да не е ден и да не бързаме за никъде, ама като ми е толкова акъла. В моята глава полетите бяха час по-късно и… си повисяхме известно време на летището в Бъфало. Освен няколкостотин долара, изгубихме и ценно време за разглеждане на Ню Йорк. Но ето че вече сме тук, готови да го превземем! Пък вдругиден ще мислим за Париж.
Емпайър Стейт Билдинг (Empire State Building)
Първата спирка съвсем очаквано беше Емпайър Стейт Билдинг – най-популярната сграда в света. Ние бяхме двама от четирите милиона посетители за тази година. По това време той отново беше станал най-високата постройка в Ню Йорк след атентатите на 11 септември 2001 г. и остана такъв няколко години след нас, до построяването на новия Световен търговски център. Помня, че по онова време ние ямболийчета и разградчанчета рядко се возехме на по-млад от 20 годишен асансьор и явно затова се впечатлихме от модерната метална кутия в небостъргача, особено като качи 80 етажа за няма и минута, без дори да усетим, че се движим.
Отгоре наистина e различно! Гледка, която си виждал много пъти, но никога на живо. Целият Манхатън е в краката ти, а Ню Йорк изглежда като на длан. Не ти пречи нищо – все едно си на Мусала. Шеметно е като погледнеш надолу, шеметно е и като погледнеш на изток, на запад, на север и на юг. Оттук дори Статуята на свободата изглежда като малка захвърлена кукла в другия край на стаята. Надя както винаги едва пристъпваше към парапетите, макар оттам да не можеш дори да си провреш главата, камо ли да паднеш. За щастие нямаше много хора по това време на годината.
Сентръл Парк (Central Park)
Последва кратка разходка по шумното Пето авеню, която минаваше през космополитния Рокфелер Сентър (Rockfeller center) и напълно контрастиращата на околните сгради готическа катедрала „Свети Патрик“. След половин час кръстосвахме алеите на любимото местенце за отдих на нюйоркчани – Сентръл парк. Е, то няма нищо общо с Ню Йорк! Ако не стърчаха тези високи къщи наоколо и ни пуснеш без да знаем къде сме, няма да предположим, че се намираме в един от най-големите градове на света. Времето изведнъж се забави. Всъщност не се забави, то просто се нормализира, но на фона на лудницата от Пето авеню си беше направо спряло и можеше да чуеш дори птиците.
Дали защото е чуждо, ама изглеждаше адски огромен (особено погледнат от Емпайър Стейт), а го дават да е съвсем малко по-голям от Борисовата градина. Дълго обикаляхме по алеите и тогава не знаехме, но сега като гледам сме обиколили не повече от една шеста от него. Ако обаче правим сравнения по други фактори, разликата става осезаема. Сентръл парк е далеч по-чист, подреден, приветлив и това преди цели десет години, когато в България още не сме подозирали, че след кучето може да се чисти и че слънчогледовите обелки не са допълнение към градската среда. Беше много приятна разходка на фона на затихващия град.
Таймс Скуеър (Times Square)
Може би обстановката в Сентръл парк ни заблуди, че Ню Йорк може да затихне. Няма нищо такова, градът не спи! Излязохме от другата страна на градината, при Кръгът на Колумб, откъдето хванахме емблематичния Бродуей в посока Таймс Скуеър. Бродуей може да е дълъг 50 км, но слава Богу трябваше да изминем само една петдесета от от дължината му, за да стигнем до площада. Бяхме го харизали за след залез и ето че пристигнахме тъкмо навреме – все още светло, на границата между деня и нощта, тъкмо да можем да направим сравнение на ефекта.
А там имаше много-много хора! Кой турист, кой тъкмо свършил работа, кой таксиджия… нямаше място да се разминеш, ама буквално. Единствено ни оставаше да вдигнем поглед и да се завъртим, но и това се оказа достатъчно, за да усетим Таймс Скуеър. Постъмни се. Десетките огромни билборди се надпреварват да пръскат цветове в тъмнината и го осветяват като че е ден. Безспирното движение по екраните ти вменява чувството за едно непрестанно бързане и заедно с върволицата наоколо формират картина на динамика отвъд реалността. Предполагам с времето неусетно се пускаш по течението и ето ти Ню Йорк – вечно будната столица на света. И последна скоба – определено по-доброто време за посещение е вечерта! Просто няма нищо общо денем.
Нощна разходка из Манхатън
Сигурно има и по-интересни неща за вършене из Ню Йорк през нощта, но първо – тогава бяхме пишмян туристи, второ – нямахме много пари и трето – струваше ни се, че няма достатъчно време за друго. След световъртежа от Таймс Скуеър минахме на долна предавка и забавихме темпото. Имахме час път до Челси, където се намираше хостела, но решихме да походим на зиг-заг, за да не се прибираме твърде рано и все пак да усетим духа на нощен Ню Йорк.
След като се срещнахме с Елвис в Света на Дисни в магазина им на вечно будния площад, тръгнахме да кръстосваме. Не можехме да си представим безлюден Манхатън, но ето че някои от улиците, по които минахме, бяха направо бездушни. Първият интересен акцент, който излизаше като проблясък от филм, беше на каналите, от които вечно се издига пара. Друг кадър ни приковаваше вниманието към едър чичко по потник, който хвърля торби за смет върху огромна планина от чували. Винаги ни е изглеждало някак ретро и напълно неестествено за мегаполис да видиш толкова боклук на улицата, но ето че и в 21 век е напълно в реда на нещата.
Може да сме започнали да звучим банално, но за млади българчета, които са виждали само „голямата“ София два пъти в живота си по студенски изпити, такъв скок във все още неотворения за нашата действителност свят, си беше направо като филм. Rockfeller, Universal, Broadway, Times Square, Paramount, Disney, New York Times, MoMA, Мадам Тюсо са имена, които за повечето хора все още бяха само екот от телевизията, докато ние ги подминавахме едно след друго и дори тъкмо сме край Madison Square Garden. След Ниагарския водопад преди само два дни, Ню Йорк допълнително отваряше сетивата ни за търсене на нови хоризонти. Пътешествениците в нас започваха да пропукват черупките си.
Статуята на свободата (Statue of Liberty)
Следващата сутрин беше още по-бодра, защото ни очакваше вероятно най-популярният паметник в света – Статуята на свободата. Набързо заредихме гориво от любимия на Надя Starbucks, който все още беше мираж в България, защото първият им магазин в София отваря точно месец по-късно.
За тук спомените са поизбледнели. Нито един от двама ни не помни точно какво сме правили, а от паметта ни изплуват само навалицата на Острова на свободата и разходка на съседния остров Елис. Надя помни само, че е била на прага на силите си, а аз – че се кефих на невижданата функция панорамна снимка от три кадъра в новата ни сапунерка, обхващайки целия Манхатън отдалеч. Сякаш всичко мина светкавично. Кога се качихме на ферибота за Статуята на свободата, кога сме се снимали, кога сме стигнали до остров Елис и кога сме се върнали обратно? Ако не е хронологията на снимките, нямаше да знаем в каква последователност се е случило всичко.
Световния търговски център след 9/11 (World Trade Center)
Сещаме се, че минахме покрай един разярен бик, но тогава кой да ти знае, че е голяма работа и е един от най-емблематичните образи в Ню Йорк, символ на агресията във финансовите пазари. Няколко блока след него пък пресякохме пресечката на Уол Стрийт (Wall Street), като в момента само смътни спомени ни подсказват кога е станало това, а как изглеждаше – това остава бяло петно.
Повървяхме още малко, за да се озовем пред Световния търговски център. Или по-скоро споменът от 11 септември 2001 г. В този момент на мястото на Кулите близнаци имаше само възпоменателна плоча, огромна кълбовидна скулптора и ограждения, зад които полагаха основите на новия Световен търговски център. Беше тягостно и реално няма нещо забележително, което да се разказва. Просто решихме да отдадем почитта си към една от най-големите трагедии в съвременната история.
Къде нощувахме в Ню Йорк?
Chelsea International Hostel беше първият хостел в живота ни! Тогава той беше най-евтиният вариант, който успяхме да намерим на такава локация – в сърцето на Ню Йорк. И можем да кажем, че останахме доволни, доколкото могат да кажат хора, които са се прибирали там буквално само за спане.
Стаите бяха чисти и подредени, имаше хубав вътрешен двор за отмора, където витаеше готина младежка атмосфера сред десетките разнообразни хора от всички краища на света. Намира се в квартал Челси, който е в центъра на Манхатън, само на 10-ина минутки пеша от Медисън Скуеър Гардън и на 15-20 от Таймс Скуеър. Освен това е като в някакъв своеобразен център на градския транспорт, защото в радиус 500 м имаше метростанции на 5 линии на метрото (линии 1, 2, A, C и E), а на още 500-600 метра – други 6 линии (4, 6, N, Q, R и W).