Валета – симпатичната столица на Малта и нейните забележителности

Валета или Ла Валета – това е въпросът?! Сричката „Ла“ романтично се е настанила в българския от италианското произношение, макар да е правилно без нея. Но ако си ви харесва, наричайте я Ла Валета. Тя е една симпатична европейска столица с големина като човешка длан. Разходка в нея е като като разходка в Морската градина на Варна – еднакви са по площ и са все красиви, макар и по различен начин.

Въпреки че е малка, малтийската столица е наситена от забележителни места, които могат да уплътнят ден, два или три, зависи как разглеждате. Ще ви разкажем за нашата еднодневна обиколка (добре де, две по половин бяха) с уговорката, че е по-добре да отделите два дни. Какъв беше маршрутът ни, какво посетихме, какво не успяхме и кое ни впечатли?

Ако можем да обобщим – Валета ни хареса много! Тя е компактна и интересна, със свой собствен дух и облик. Разходката из нея беше супер разтоварваща, напук на стръмните улици, които сте виждали на снимки. От място до място отнема по пет-десет минути, разглеждаш, почиваш и продължаваш. Перферктно да се поразтъпчеш и да обиколиш един интересен град.

Кои забележителности във Валета бяхме планирали? Какво успяхме да видим и какво пропуснахме?

Стегнатият ни график за обиколка на Малта и променливото време осуетиха плановете да видим всичко във Валета. Бяхме планирали почти два пълни дни за малката столица, но в крайна сметка се задоволихме с две половинки. Все пак сме доволни от видяното и само можем да съжаляваме, че Дворецът на Великия магистър беше затворен за реставрация. А до катедралата „Свети Джон“ ходихме два пъти и все не я уцелвахме работеща, макар и двата пъти да бяхме там доста преди да свърши работното ѝ време. Това обаче не помрачи настроението ни.

Разходката ни образува кръгче на картата и смятаме, че това е идеален вариант. Ако сте по-стегнати и склонни да обикаляте от сутрин до вечер, може да се вместите в един ден. Най-долу в статията, ще откриете карта с маршрута и „нашите“ забележителности във Валета. Ето какво избрахме да видим:

1. Фонтанът на Тритоните
2. Ауберге де Кастилия
3. Горните градини „Барака“
4. Военните стаи „Ласкарис“
5. Бридж бар
6. Портата на Виктория
7. Долните градини „Барака“
8. Военният мемориал „Камбана на Обсадата“
9. Музеят на рицарите хоспиталиери
10. Каза Рока Пикола
11. Дворецът на Великия магистър
12. Дворцовата оръжейна
13. Базиликата на Дева Мария от Кармел
14. Конкатедралата „Свети Йоан Кръстител“
15. Крайморската пешеходна зона на Валетa

Фонтанът на Тритоните (Tritons’ Fountain)

Чак да е някаква голяма забележителност… не е. Например, фонтанът с „Воин на кон“ в Скопие е по впечатляващ. Фонтанът на Тритоните не пее, не танцува, обикновен фонтан си е, но е почти неизбежно да го видите, предвид че почти всяка обиколка на Валета започва от него. Наоколо спират всички автобуси до малтийската столица, близо са и най-близките паркинги… тук е главният вход на града. 

Та, почти всяка обиколка започва от Фонтана на Тритоните, но не и нашата. Тя завърши тук, но все пак ще го поставим първи, защото е много вероятно да е отправна ви точка. Нашият спомен за него се разми от дъжда, който ни попречи да му се любуваме. Направих му една снимка в бързината и хукнахме да търсим подслон, докато аз успея да открия колата. Той така или иначе не пръскаше, което е напълно очаквано в началото на март, предвид ветровитото и все още хладно време. Не го видяхме в пълния му блясък, но казват, не бил нещо по-особено.

Ауберге де Кастилия (Auberge de Castille)

В заблудата си, успяхме да извадим късметче и да паркираме направо в града. Накъде се залутах от кръговото, попаднахме на претъпкан малък паркинг. Ама нали бяхме с една къса „Фиеста“, охранителят ни набута в едно ъгълче, взе ни три евро за неограничен престой и ни прати на разходка. Оказа се паркинга на министерството, а човечецът явно си изкарваше бонус надница. Ама ние си бяхме доволни, излязохме точно пред Ауберге де Кастилия.

Ако вие сте все още на Фонтана на Тритоните, влезте през главната порта на Валета и хванете втората пресечка вдясно. Вече сте при нас, пред Ауберге де Кастилия, който е една от най-известните сгради в града. Тя помещава министерството на Малта и не е достъпна за посетители, но е популярна сред туристите заради външния си вид. Впечатли и нас, тъй като беше първият ни сблъсък със стила на Валета, а се води един от най-изящните примери за архитектурата на малтийската столица. За него са верни думите, че е „може би най-хубавата сграда в Малта“. Други хора са ги казали, ниe само се съгласяваме. 

Освен сложната барокова орнаментика, Ауберге де Кастилия имаше безупречен вид. Сякаш е бил завършен вчера, така искряха зелените кепенци. Докато ние се прехласвахме по него, Стефи се радваше на малкото фонтанче отпред. Беше съвсем невзрачно, но работеше и явно впечатли детето, след като си го запомни и си го търси след два дни, когато отново бяхме тук.

Горните градини „Барака“ (Upper Barrakka Gardens)

Безспорно горните градини „Барака“ са на върха в класацията ни за най-красиви забележителности във Валета. Думата „градини“ създава малко по-големи очаквания, обаче… изобщо не са просторни, на са и пищни, но предоставят изумителна панорама към Голямото пристанище на Малта. Още на влизане бяхме сигурни, че зад колонадата от арки насреща се крие нещо впечатляващо. Две момчета в артилерийски униформи ни приветстваха преди да се отправим нетърпеливо към панорамната площадка. С Надя нещо се дракахме от десетина минути, но бързо заровихме томахавките при вида на гледката. Аз не исках да си развалям изживяването, тя нямаше кой да я снима – идилия.

Точната дума за гледката от горните градини „Барака“ може би не „красива“, а по-скоро „внушителна“. Под нас имаше осем оръдия, а на прицел ни беше масивната крепост на отсрещния бряг. Това е форт Сант Анджело – най-важният отбранителен пункт в средновековна Малта. Крепости бяха накацали и по останалите три полуострова от другата страна на залива, а между тях се белееха яхтените пристанища на Трите града. Бяхме пропуснали за малко поздравителния изстрел в 12:00, а този от 16:00 беше далеч, така че го оставихме за следващия път, който впрочем така и не дойде. Макар да не са нещо грандиозно, горните градини „Барака“ са чудесно място за отдих и някоя друга снимка. 

Военните стаи „Ласкарис“ (Lascaris War Rooms)

Е, пропуснали сме военните стаи „Ласкарис“, въпреки че се намират на толкова видно място под горните градини „Барака“. Сега виждаме, че Надя е правила снимки на входа им, и нейното обяснение за пропуска е „мислех, че продават вестници долу“. Незнайно как, но изобщо не са попаднали в плановете ни, а изглеждат доста интересно място. Натъкнахме се на тях, докато пишем статията, и решихме да ги споделим с вас. Стефи със сигурност щеше да се зарадва, предвид множеството тунели, в които щяхме да се озовем. Според сайта на Военните стаи „Ласкарис“, те са „най-добре пазената тайна на Малта през Втората световна война“. Вярваме го! След това са използвани за различни военни цели в последващите международни конфликти.

Бридж бар (Bridge Bar)

На път за долните градини „Барака“ ни беше известния Бридж бар. Поместваме бар в списъка със забележителности във Валета, защото изглежда доста необикновен бар. Освен че сградата му е доста фотогенична и популярна сред туристите, мястото има доста интересна атмосфера. Не знаем как точно да го опишем. Нещо като бар в градска среда. Май не прозвуча както искахме – та почти всеки бар е в градска среда. Е, надолу сигурно ще разберете какво точно имаме предвид 

През лятото Бридж бар е едно от най-предпочитаните места да запалиш нощния дух в сърцето си. Наистина, погледнете снимки в интернет (защото ние бяхме там в края на зимата), и ще усетите атмосферата по тях. Изглежда толкова оживено, че понякога вероятно е трудно да преминеш между всички тези хора, насядали по стълбите край заведението. Да, точно така, уличните стълби служеха за „удобни“ сепарета на десетки хора! Този бар е погълнал градската среда. Буквално! 

Може би това „явление“ не се среща само на Бридж бар, а е присъщо за цяла Валета. В началото на март не беше отворен (нито през деня, нито през нощта – проверихме), но по-нагоре по уличките имаше друго заведение, което работеше. Беше супер странно! За пръв път виждахме стълбите на улица се използват като канапе на заведение. Много от тях бяха застлани с възглавници и повечето хора ги предпочитаха пред масите със столове. Малко ни беше неудобно да снимаме, но сега, като пишем, се чудим защо и ни е яд.

В обобщение – ако сте по нощния живот и сте в Малта през лятото, не пропускайте една нощ в Бридж бар или някой от другите „стълбищни“ барове в малтийската столица.

Портата на Виктория (Victoria Gate)

Портата на Виктория се намира точно под Бридж бар. На отиване към долните градини „Барака“ съвсем забравихме за нея, но се върнахме по-късно по свечеряване. Впечатли ни със своята масивна архитектура от края на 19 в., запазена и до днес. Тя е единствената от портите на града, която не е била разрушавана никога. Навремето е била главният вход на Валета откъм Голямото пристанище – най-оживеното място в Малта тогава. Наистина е на минутка отклонение от от пътя, така че нищо не пречи да ѝ отделите малко внимание.

Долните градини „Барака“ (Lower Barrakka Gardens)

Продължихме по крайморската улица откъм Голямото пристанище, която ни възхити с редица от красиви сгради. И като обърнахме поглед напред, се оказа, че сме стигнали до долните градини „Барака“. Тъкмо беше дошло време за следобедно кафе и открихме перфектната пейка за това. Едно нормално, едно дълго, едно безкофеиново, едно мляко с какао и една чудесна гледка – това обобщава нашето преживяване в градините и в общи линии това, което предлагат. Докато бяхме на павилиона за кафе, ненадейно се чу тътен, някъде от другия край на Валета. Докато стигнем до нашата пейка, димът над горните градини „Барака“ вече се разсейваше. Съвсем бяхме забравили, че има салют в 16:00. Останахме си само с гледката. Разходка е силно казано, предвид размерите на парка, но след кратка почивка си направихме едно кръгче из него преди да се насочим към следващата цел.

Военният мемориал „Камбана на Обсадата“ (Siege Bell War Memorial)

Кръгчето в долните градини „Барака“ ни отведе до мемориалната ротонда, под чийто купол бие „най-тежката“ камбана във Валета. „Камбаната на Обсадата“ е издигната в чест на страданията на малтийския народ по време на Втората световна война и по-точно на 154-те дни, в които Малта е била откъсната от света, обсадена от вражески войски. Всеки ден, точно на обяд, камбаната отдава почит към жертвите на Голямата обсада. Да я видим ни отне само няколко погледа, все пак не е Айфеловата кула в Париж или Статуята на свободата в Ню Йорк. За обикновени туристи като нас не беше толкова завладяваща, макар да е сред най-популярните забележителности във Валета.

Музеят на рицарите хоспиталиери (The Knights Hospitallers)

По план трябваше да сме тук след поздравителните изстрели по обяд, но както прочетохте, бяхме тук след следобедните. Оставихме Музеят на рицарите хоспиталиери за следващия ден във Валета, защото ни се щеше да имаме повече време за него. Ако има нещо, до което съжаляваме, че не стигнахме в малтийската столица, това е той. Рицарството е символ на Малта и това изглеждаше като най-доброто място, където можем да научим повече за тях и да се потопим в атмосферата на средновековието. Независимо, че сградата е била предназначена за лазарет, отвътре има типично рицарски вид. И Стефи много щеше да хареса рицарите, броните, плетеницата от коридори и тъмници. Музеят на рицарите хоспиталиери е само на няколкостотин метра от долните градини „Барака“.

Каза Рока Пикола (Casa Rocca Piccola)

Каза Рока Пикола беше с най-нисък приоритет в плановете ни, защото не сме по този тип места и си ги оставяме за накрая. Но пък е една от най-големите забележителности във Валета. Докато планирахме, изчетохме много статии и имението попадаше почти във всяка от тях. Наистина, този дом изглежда изящно и съвсем спокойно може да се сравнява с кралски дворец. Каза Рока Пикола е имение на една от най-знатните фамилии в Малта – фамилията Пиро – чието родословие връща времето назад до далечния 16 в. Днес имаме възможност да го посетим.

Дворецът на Великия магистър (Grandmaster’s Palace)

Ние все още сме на долните градини Барака. Помните, нали? Пропуснахме гореизброените места и се насочихме към централната част на Валета – улица Република. Вървяхме на зиг-заг из уличките, за да видим повече от архитектурата на града. Неусетно вече бяхме на централния площад „Свети Джордж“, където се намира двореца на Великия магистър.

Днес вече беше късно и го подминахме. Изслушахме „Моя страна, моя България“, която един малтийски уличен изпълнител изпълни за Стефи, и си заминахме. След три дни се върнахме отново. Бяхме поразгледали из Малта, обиколихме забележителностите на Гозо и отново беше ред на столицата. Първата спирка беше централният дворец.

Имахме голямо желание да го посетим, но той пък се оказа в ремонт. За щастие работеше точно оръжейната, която беше и нашата цел, така че изпълнихме план оптимум. Докато Каза Рока Пикола само има вид на дворец, това си е истински дворец и разликата в мащабите е видима. Но пък ни се струва, че имението на фамилията Пиро е доста по-пищна и интересна отвътре от двореца на Великия магистър. Намират се на няколко пресечки една от друга, така че зависи от вас.

Дворцовата оръжейна (Palace Armory)

От всички забележителности във Валета, дворцовата оръжейна ни беше най-важна. Бяхме я отредили за Стефи. Друго можеше да пропуснем, но нея не! Е, успяхме да постигнем целта – детето страшно се впечатли! Пък и ние. Тя е част от двореца на Великия магистър, но може да бъде посетена отделно. Ако не си падате по обиколки в дворци, може да разгледате само нея, както направихме ние.

Вторият ни (половин) ден във Валета започна с посещение на оръжейната. Когато стигнахме до площад „Свети Джордж“ в ранния следобед, двете главни порти на двореца бяха заключени. Оставаше много до края на работния ден, все трябваше да е отворено. Обиколихме отляво отдясно, полутахме се, докато накрая открием, че входът е отзад. Щастието беше с нас, защото на касата разбрахме, че дворцовата оръжейна е единствената част от двореца на Великия магистър, която не е в ремонт.

Започнахме от лявата зала, която акцентираше на рицарските брони. Различните секции бяха много интересни и всеки обикаляше хаотично по витрините. Изведнъж се чу радостния възглас на Стефи. Тате, мамо, вижте, Трипио! Беше се залепил за една от витрините с шлемове и сочеше единия от тях. Ха, наистина, все едно пред него беше роботчето от „Междузвездни войни“, само че в сиво. Ризници, щитове, шлемове и цели рицарски доспехи – детето се радваше на всички артефакти от средновековието. 

Във втората зала бяха оръжията. Всяка витрина ни пренасяше в различна епоха от миналото. Тук Стефи беше още по-впечатлен и се залепяше с интерес на всяко стъкло. Толкова много саби, мечове, „пушки с лък“, копия, пики, пистолети, пушки, оръдия! Беше вихрушка за неговата фантазия! Открих отговорите на много въпроси. Научи много нови рицарски неща. Но най-впечатлен остана от огромните оръдия, чиято дължина надминаваш многократно ръста му. А за някой дори отбелязахме, че могат да поберат цялата му глава. Не пробвахме, все пак!

Базиликата на Дева Мария от Кармел (Basilica of Our Lady of Mount Carmel)

Базиликата на Дева Мария от планината Кармел е може би най-популярната сграда в Малта. Огромният ѝ купол впечатлява от всяка гледна точка към Валета. И ние няколко пъти го гледахме отвън и вече дойде време да го погледнем отвътре. Поразходихме се отново на зиг-заг по улиците. Слязохме и до улица „Ийгъл“, която беше цел за моята обиколка на местата в Малта, където е сниман „Игра на тронове“. След което се запътихме към базиликата на Дева Мария от Кармел.

Още преди първата ни визита на Валета мислехме, че огромната църква е на главния площад. Разбрахме, че не е, но все пак очаквахме да е забележима. Но ако минаваш край нея без да знаеш местоположението ѝ, спокойно би я пропуснал. Във всеки случай си струва да влезеш по „купола на Валета“. Трудно беше да преценим дали е по-впечатляваща от Ротондата в Моста. Макар да е чувствително по-малка, базиликата на Дева Мария изглеждаше по-пищна. Целият този искрящ мрамор, изящни релефи и детайли ѝ придаваха много величав, а ако не беше храм, можехме да кажем дори „царски“, вид.

Конкатедралата „Свети Йоан Кръстител“ (St. John’s Co-Cathedral)

Ей, така и не успяхме да хванем конкатедралата „Свети Йоан Кръстител“ работеща и това си е! Бяхме чели, че работното време е до 17:30 и първия път бяхме пред нея в 17:00. Беше затворена. Сега бяхме сигурни, че ще видим бижуто на бароковата архитектура. Малката стрелка тъкмо премина 4 и бяхме на входа. Затворено! Рекохме си, че може би в храма се влиза от някакъв друг вход, както в двореца на Великия магистър. Обиколихме я два пъти – всички врати бяха заключени. А Гугъл показваше, че е отворена… Е, отвън катедралата „Свети Йоан Кръстител“ не ни впечатли с нищо. Не е по-различна от всеки друг храм в Малта. Отвътре е някакъв разкош, съдейки по снимки и описания, и доста ни е яд, че не я уцелихме. Затова за нея съветът е – идете колкото е възможно по-рано!

Крайморската пешеходна зона на Валета (Valletta Waterfront)

Стигаме и до единственото забележително местенце във Валета, което е извън градските стени. Крайморската пешеходна зона е малко по-далеч извън портите, ако може да се каже „далеч“ в Малта. Супер кокетно и романтично е! Красива шаренийка, която вечер е осветена страхотно, за да излее цяла палитра пред очите ни. С нея ще завършим нашата виртуална обиколка на забележителности във Валета.

Карта на всички забележителности във Валета, които изброихме, и маршрутът на нашата обиколка

Ако не желаете да бързате, спокойно може да разделите маршрута на две. Струва ни се най-оптимално първия ден да се стигне до Каза Рока Пикола, включително, а останалите забележителности във Валета да се планират за втория ден.

Къде да отседнем във Валета?