9 незабравими места за еднодневна обиколка на чаровния остров Гозо!
Бяхме се влюбили в Гозо по снимки. Всъщност Надя се беше влюбила, докато на мен не ми изглеждаше по-различен от Малта. Разликата започна да идва, когато слязох от ферибота и се запътих към първата цел. Да, говоря в единствено число. Бях сам, защото майка, Надя и Стефи натрупаха доста умора предните три дни и не смеехме да рискуваме, все пак Надя напредваше с бременноста. Беше някак иронично точно тя да пропусне Гозо, но така се случи. Колкото и да го въртяхме, не намерихме решение.
И така, слязох от ферибота и тръгнах към пещерата Тал-Микста. Бях си направил едно кръгче на картата и тя оглавяваше списъка. Полази ме едно усещане, че атмосферата тук е по-друга. Чувстваше се едно спокойствие и дори вятърът от последните дни сякаш затихна. Трафик почти липсваше. Вярно, още нямаше девет, но от другата страна на канала беше различно. С излизането от пристанищното градче, животът сякаш се забави още повече и започнах да се чувствам единствен на този остров. Това ми хареса – все едно е само за мен. Вероятно лятото това усещане липсва, но днес беше моят мартенски ден.
До кои забележителности ме отведе обиколката на остров Гозо и колко време ми отне?
Накатко – видях всичко, което бях планирал, в рамките на един ден. Както и навсякъде – ако можете да отделите повече – още по-добре. Но във всеки случай е задължителен за посещени, защото тук ще видите едни от най-интересните места в Малта. До и от остров Гозо има денонощен ферибот, който се движи на всеки 45 минути. В пиковете часове е по-начесто, а през нощта е по-нарядко. Обиколката на Гозо ми струваше общо €23 – 15 за двупосочния билет на автомобила с ферибота и 8 за храма Джгантия. Ако влезете в интерактивния център на Цитаделата, ще ви трябват още 5.
Най-долу ще откриете карта със забележителностите и маршрута ми до тях. Ето кои са те:
- Пещерата Тал-Микста
- Храмът Джгантия
- Солниците
- Долината на върховете
- Базиликата Та’ Пину
- Арката в Долината на солта
- Лазурният прозорец
- Цитаделата във Виктория
- Скалите Та’ Ченч
Места за настаняване в Гозо, Малта
Ако решите да отделите повече от ден на Гозо, то може да нощувате на някои от тези места:
Пещерата Тал-Микста (Tal-Mixta Cave)
Нали се сещате за онзи момент, като шофираш на непознато място, когато са ти нужни няколко минутки да асимилираш новата обстановка? Е, тъкмо отминаха, настроих се за път и… вече бях стигнал. Така са нещата в Гозо. Всичко е на десетина-петнайсет минути разстояние. Разбит стар път ме отведе до цветна пустош. И да не ви объркам, пътищата в Малта (и Гозо) са идеални, просто този водеше в нищото и са го позабравили. Тук, в нищото, имаше частен имот и се оказа, че пещерата Тал-Микста е именно в него. Първоначално се стреснах, когато видях големия надпис „Private“, но няколко цветя криеха облекчаващото „Walk on foot“, написано по-долу. Оставих колата и тръгнах по алеята.
Както казах, изглеждаше като цветна пустош – хем отделено от света, хем китно. Колкото да се размечтая за такъв имот. На ръба на отвесен бряг, който пък се намираше на възвишение със зашеметяваща гледка, обгърнат от зеленина и цветя. За момент забравих, че съм тръгнал към пещерата Тал-Микста. Пак се стреснах, като видях друг надпис „Do not enter!“. За щастие пак трябваше да се приближа малко, за да видя тесен изкуствен тунел на метри преди този надпис, където беше последната „заплашителна“ табела – „No BBQ allowed“. Добре че не носих пържоли и влязох смело!
Уау… магнетично! Съзнанието не можеше да навигира ръката ми към фотоапарата. Беше твърде заето да поглъща красотата насреща. Под свода на пещерата се откриваше зеленият хълмист Гозо и най-хубавия му пясъчен плаж Рамла, наричан още Плажът на Калипсо. Все едно стоях пред огромен телевизор със странна форма, на който са пуснали онези ултра HD картини с безброй цветове, които те карат да си го купиш в магазина. Първо на първо бях човек, а след това блогър, така че се нуждаех от няколко минути, докато изляза от транса. Пещерата Тал-Микста беше най-доброто, с което можеше да започне денят ми на малтийския остров.
Храмът Джгантия (Ġgantija Temple)
По принцип древните светилища не са ми страст, но да влезеш в малтийски мегалитен храм е едно от нещата, които задължително трябва да изпиташ в Малта, за да я усетиш на максимум. Те са уникални със своята особена структура и вероятно по света няма други такива. Обгърнат от тази мисъл, се запътих към храмът Джгантия, който е най-старият в Малта и като цяло един от най-старите запазени мегалитни храмове в света. Беше на обичайните петнайсетина минутки от пещерата Тал-Микста, във вътрешността на остров Гозо.
Полутах се малко, докато намеря новия вход, че на Гугъл картите бил старият. Преминах набързо през музея. В моите очи изглеждаше като тези, които си имаме в България, само с по-различни форми на предметите. Не беше много голям, но все пак… Храмът не беше никак голям и се изненадах от малките размери на мегалитите. Не очаквах да имат размерите на Стоунхендж, но все си мислех, че са поне с човешки ръст. Въпреки това бяха интересни и дори да не ги разбирах, не съжалявам, че обиколката по забележителностите на Гозо ме отведе до тях.
Солниците на Гозо (Salt Pans)
Отново се отправям към периферията на острова. Някъде по средата на северния бряг щях да открия това, което ме заинтригува най-силно, докато планирахме. Не защото е най-голямата забележителност на Гозо, а защото изглеждаше необикновено. Солниците край селцето Марсалфорн са интересна гледка и аз лично не успях да им намеря аналог. Прерових съзнанието си, откъдето изплуваха спомените ми от Поморие и Мъртво море в Израел, поразрових се и в интернет, но подобни не открих. Ако не е правилната им форма, спокойно можеш да сбъркаш, че са чудни скални образувания, пълни с вода. Старите занаятчии ги поддържат в този вид от над 350 години и всяка година подсилват ронливите стени на басейните с дребни камъчета и цимент.
Още докато слизах към брега с колата, релефът ми направи впечатление. На много места ронливите варовити скали бяха направо изгладени и повече приличаха на пясъчни фигури. Ето че срещнах първите туристи, които също като мен използваха бетонния парапет за своята разходка. Солниците са доста фотогенични и привличат любители на снимките. Несиметричните им форми са хит сред инстаграмърите и предполагам затова почти всички правеха чупки и селфита. След кратка разходка се запътих към следващата цел – Долината на върховете. Навигацията ме поведе по крайбрежния път и с изненада установих, че има още километър солници, които в другия край са доста различни.
Долината на върховете (Wied il-Għasri)
Само да си кажа, много ми хареса превода „Долината на върховете“ на името Wied il-Għasri от Гугъл преводача, затова си го използвам, без да претендирам, че ма български се нарича така. Просто не открих друга информация на роден език. Склонен съм да му вярвам, защото Għasri е името на областта, в която се намира, и освен това според преводача не означава „връх/върхове“.
Това не е толкова важно, предвид факта че е божествено място. Долината на върховете веднага се превърна в любимата ми забележителност в Гозо. Наистина! Няма да забравя тази бяла вода, която се виеше като змия между скалите. Вълните навлизаха в долината като извивки на гъсеница и с грохот се разбиваха в пещерата, която сами са си издълбали. Слязох до „брега“ и поседнах на тънката ивица от морски камъни, за да послушам ехото от плисъците на водата. Имах късмета да бъда сам за десетина минутки, преди появата на първите туристи. А те заприиждаха направо на талази. На качване дори зърнах първите познати лица, които бях забелязал на солниците.
Погледнах Долината на върховете и от скалите над нея, което се оказа бонус към удоволствието. Преливането от тъмно синьо до почти бяло изглеждаше чак невероятно. Потърках няколко пъти очи, за да се уверя, че не ме заблуждават. Така се отдалечих хипнотизиран, за да се опомня чак когато паркирах край следващата дестинация.
Базиликата Та’ Пину (Ta’ Pinu Basilica)
Бях застанал пред базиликата „Та’ Пину“, която изглеждаше като самотен великан, стърчащ единствен сред безкрайните поля. И дори не можех да изрека пълното ѝ име „Базиликата на Националното светилище на Благословената Девица от Та’ Пину„. Още първият поглед към нея ми подсказваше, че е значима, макар да знаех само, че в нея има чудотворна икона. Излъчваше повече величие дори от прочутата Ротонда в Моста и от гигантската базилика „Дева Мария от Кармел“ във Валета.
И цялото това усещане – докато не влязох вътре – след което се притаи. Сякаш пристъпих в поредната църква. Ако сте влизали поне веднъж в католическа катедрала, същото беше и в „Та’ Пину“. И като се върна няколко изречения назад – трудно можеше да се сравни с Ротондата и базиликата във Валета. Дори чудотворната икона на Дева Мария не успя да върне старото усещане.
Завъртях се да излизам и добре, че надзърнах по коридора встрани. Отначало го бях взел за антре към църковни стаи, но се оказа като Светая Светих на „Та’ Пину“. Божествената енергия ме изпълваше с всяка „жертвена“ вещ, която виждах по стените. С всяка бебешка дрешка, патерица, шина, гипсово корито, каска, икона или снимка с послание на болно дете или възрастен. Докато пиша, открих термина ex-voto, който, признавам, не съм чувал никога, но е точната дума за предметите, които аз нарекох „жертвени“. Всички те са благодарствен дар от хора, намерили изцеление след молитвите към Дева Мария от Та’ Пину. Стори ми се толкова свято, че дори ми беше неудобно да снимам.
Прозорецът в Долината на солта (Wied il-Mielaħ Window)
Арката в Долината на солта беше в категорията „ако имам време“ и понеже се движех доста добре, отново се отправих към бреговете на Гозо. С напредването на деня времето сякаш още повече се забавяше. Имах чувството, че до залеза ще мога да обиколя острова поне още два пъти. При липсата на Лазурния прозорец, Прозорецът в Долината на солта се очертаваше като единствената скална арка в Малта, която ще видя. Той също се оказа на съвсем безлюдно място, като изключим шепата туристи наоколо. Я, ето ги и моите „приятели“ от солниците и Долината на върховете.
Приближавах ръба на скалата и арката започна да ми се открива. Формата ѝ беше толкова правилна, че изглеждаше като сечена с острие. Изглеждаше не като прозорец, а направо като врата, затова си я кръстих символично Лазурната порта. Не ѝ отделих много време и се запътих към най-популярната забележителност на остров Гозо, или поне останките от нея – Лазурният прозорец. Гледам насреща по пътя си вървят момчето и момичето. Шансът да сме на път за една и съща дестинация клонеше към сто процента и реших да ги питам. Е, вече съм с двама полски приятели повече.
Лазурният прозорец (Azure Window)
За да е пълноценен един road trip, трябва да има поне един непознат в колата. Поляците наистина се бяха отправили към Лазурния прозорец. Макар разстоянията на Гозо да са малки, им спестих няколко километра умора и поне час и нещо време. Очаквах доста по-малък интерес към скалната арка, предвид че е напълно разрушена в буря през 2017 г. Оказа се, че въпреки всичко продължава да е най-популярната дестинация. Напълно противоположно на останалата част от острова, тук имаше много хора. А беше още началото на март, представям си какво е през активния сезон.
Въпреки че Лазурния прозорец вече е в историята, дестинацията си струваше. Основната ми мотивация тук беше свързана с „Игра на тронове“. Правих си Game of Thrones тур в Малта и една от емблематичните сцени от филма е снимана тук. Нащраках каквото ми трябваше, разходих се наоколо и поскачах по интересните скални образувания. Тъкмо потеглих към последната дестинация и се плеснах по челото. Забравих да надникна в Синята дупка! А тя е най-интересната забележителност на това място, откакто Лазурния прозорец го няма. Нямаше как – веднага обърнах!
Синята дупка изглеждаше като бездънна мрачна бездна. Синьото ѝ даже чернееше. Сякаш беше готова да ме погълне, както поглъщаше погледа ми. А изглеждаше така тиха и спокойна. Само пяната от разбиващите се вълни я смущаваше от време на време. Казват, че подводния свят в нея е завладяващ. Счита се за едно от най-примамливите места за гмуркане в Малта и дори в цяла Европа. Дали е така, ще разбера някой друг път.
Цитаделата на Гозо (Cittadella)
Цитаделата във Виктория е поредната чудесна спирка в Малта за любителите на средновековния дух. Още една запазена крепост, която вдъхва живот на заобикалящото я градче. Виктория е нещо като столица на острова и се намира в сърцето му. Замъкът, както още го наричат, се издига над него и несъмнено е най-популярната забележителност на Гозо, заедно с Лазурния прозорец.
Аз не се задълбочих толкова в Цитаделата, която помещава няколко музея и интерактивни зали. Държах само да усетя атмосферата на средновековието по улиците на укрепеното градче. Влязох в крепостта през страничен вход, което предизвика ефекта „Уау“. С излизането от тесния тунел, вдясно от мен сякаш изведнъж на шеметна височина изникна „Катедралата на Възнесението“. Малкият площад ѝ даваше сериозен оптически бонус. Освен че изглежда внушителна отвън, тя е доста пищна и отвътре. За пръв път виждах завеси в храм и с тези пурпурни цветове по колонадите ми изглеждаше повече като театрална зала.
Като цяло Цитаделата е доста малка и се обикаля бързо. За разлика от Мдина, тук имаше само няколко улички и всички те водеха до крепостните стени. И не целият град беше запазен. Докато обикалях, видях че половината постройки са на основи, реставрирани колкото да дават представа за облика на града. Но въпреки това разходката ми по крепостните стени беше повече от приятна. Панорамата обхващаше Гозо като на длан и само земните извивки пречеха да го видя от край до край. И сякаш предните дни вместо дъжд беше валяла зелена боя – толкова беше цветен.
Скалите Та’ Ченч (Ta’ Ċenċ Cliffs)
Гозо ме съсипа с тези наименования, писменост, преводи и произношения. Дали Та’ Ченч е точното име на български, не зная. Тоя път и преводачът на Гугъл не ме очарова. Търсете го на английски и това е! Но пък е много неприятно да не можеш да назовеш нещо толкова забележително. Вторият остров на Малта ме изпрати със същото очарование, с което ме посрещна. Последната ми гледка беше безкрайна. Отляво – безкрайното Средиземно море, а отдясно – безкрайната отвесна скала над него. Това е красотата на Та’ Ченч!
Пуста пътека сред кактуси и ниска растителност ме отведе до ръба на скалата. Стоях сам самотен на 120 метра над морското равнище и разсъждавах дали във времената, в които са смятали земята за плоска, са си представяли края на света по този начин. Докато търсех най-известната гледка към Та’ Ченч, видях насреща си Комино и Малта, към които също се откриваше панорама. Скалата завиваше надясно, навлизайки в морето, а пътека вече нямаше – само скали и пустинни растения. Тук таме се мяркаше и някое гущерче, да покаже, че има живот в този пущинак.
Слаломирах между туфите още минутка-две, за да стигна до последната точка на моята обиколка в Гозо. Безкрайният пейзаж, за който ви говорих, се откри в целия си блясък! Седнах и занемях за няколко минутки, сливайки се с тишината. Дори правя пауза преди следващото изречение, за да опитам да я усетя отново, докато пиша. Имаше доста време до края на деня, но сякаш ми се щеше слънцето да се плъзне бързо надолу, за да присъствам на залез над Та’ Ченч. Не се съмнявам, че е вълшебен!
Карта и маршрут до забележителностите на остров Гозо, които посетих
Ето и картата на забележителностите в Гозо, които посетих, заедно с примерен маршрут до всяка от тях. Единствената промяна спрямо моята последователност е размяната на Арката в Долината на солта и Базиликата Та’ Пину. Едва ли ще спести повече от 10 минутки, но все пак…