Студентска екскурзия до Ниагара – там където започна всичко

Ниагарския водопад е феномен, който е в състояние да обърне посоката на живота ти. Не го казвам, защото съм имал нужда от клише, което да ви впечатли. Това е история по истински случай, състояла се назад във времето, която разказваме десет години по-късно. Като върнем едно десетилетие, можем да кажем, че това са първите стъпки на Family Travel Spirit.

Как стигнахме до Ниагарския водопад?

Тогава бяхме млади и светогледът ни беше по-скоро родиноглед. Даже и това е силно казано. Надя все пак ми водеше с една бригада, а това беше моята първа. След четири месеца на бургери, 16-часов работен ден и 5-6 часа сън дневно, успешно оцеляхме до края на работната сага. Определено заслужавахме да видим нещо по-различно от тезгяси за сандвичи и сладоледи в тази Америка.

Доскоро през ум не ни минаваше да пъуваме, ама чак до там сме стигнали, редно беше свят да видим. Бяхме си оставили едно денонощие престой в Париж, да го разгледаме, че там даже и американците мечтаят да отидат. Но хубаво е нещо и от Америката да зърнем. Днес започвахме от Ниагара, а утре трябваше да сме в Ню Йорк за за един уикенд време, само че през седмицата. Вероятно нямаше да стигнем до едно от природните чудеса на света, ако не бяхме случили на познати. Оказа се, че дъщерята на собствениците на кварталния ни магазин в Ямбол живее в Бъфало, а там бил и Ниагарския водопад. Викаме си “Чували сме го, що да не идем?”. И така в края на септември се озовахме на границата между САЩ и Канада.

Изживяването Ниагара

Тътенът на водопада се движеше 15 минути преди него. Не бяхме много ориентирани в този си период, но разбрахме, че са ни паркирали на Козия остров (Goat Island), който разцепва Ниагара на две. Чудесен изходен пункт! Очакването растеше, докато се разхождахме по брега на река Ниагара (всъщност разбрахме че има такава река едва на моста над нея, представете си!). Забързаните ѝ води подсилваха нетърпението у нас. Шумът се увеличаваше с всяка крачка, докато най-накрая стигнахме.

Изведнъж шумът спря! Милиони литри на секунда, а нищо не се чува! Поогледах се…. Намирах се в онова междинно състояние, в което стоиш на прага между фантазията и реалността. Нещо великолепно, грандиозно, което досега само си гледал по телевизията, изведнъж оживява истинско пред теб. Случваше ми се за пръв път и този момент ми се стори адски дълъг. Сякаш успях да осмисля целия си живот досега и да нанижа нови брънки в предстоящия.

Над водопада

Изведнъж звукът отново се появи. Беше оглушителен! Намирахме се точно над Копитото (Horseshoe Falls) – най-голямата и атрактивна от трите части на водопада. Водната мъгла се издигаше поне двойно над него, а измежду пръските сновяха малки корабчета. Все пак оттук Копитото не се откриваше така, както би изглеждало от канадската страна. Нашите визи обаче не позволяваха да го погледнем от по-добрата според всички гледна точка.

Под водопада

Съвсем наблизо беше билетният център на атракциона Пещерата на ветровете (Cave to the Winds), който ви отвежда под другите две части – Булото (Bridal Vale Falls) и Американския водопад (American Falls), които са разделени от широка скала. Булото, както подсказва името, е един сноп вода, който на фона на Американския изглежда като малко пръскало. Много хора (включително и ние) дори не биха се замислили, че се води отделен водопад.

Дадоха ни по един дъждобран, събухме обущата и с асансьора надолу. От тази перспектива всичко е двойно по-внушително. Изкуствени алеи и мостчета ни разхождаха под широките залпове вода, които се сгромолясваха само на метри от нас. Дъгата беше постоянно в краката ни, а думите засядаха и малкото пъти, в които опитвахме да ги изречем (не че можеше да ги чуе човек). Ние само стояхме и зяпахме нагоре, докато се къпем под фините пръски на Ниагара.

Разходка с корабче под Ниагара /Maid of the Mist/

Трудно ми е да преведа точно наименованието Maid of the Mist, но би звучало нещо като “Любимата на мъглата”. Или поне така ни го обясниха. Това е без особено значение, защото най-важно е изживяването. А то е неповторимо! Най-красивата перспектива към Ниагарския водопад! Дори не обръщаш внимание на претъпканото корабче и стотиците сини качулки, които ти се пречкат на снимките, докато плуваш в мъглата на Копитото. Вече десет години пазим това изживяване, а сигурно и следващите сто ще е така.

Панорамната площадка с гледка към Ниагарския водопад

Maid of the Mist се намира от другата страна на Американския водопад и вече не сме на Козия остров. Над площадката за корабчето е изградена и наблюдателна площадка, която поне отчасти да доближи гледката от американската страна до тази от канадската. Ако ви е страх от височини, не поглеждайте отвъд парапета, че е страшно. Ниагарския водопад е висок малко над 50 метра и площадката е горе долу толкова. Оттук в един поглед могат да се хванат и трите му части и е най-доброто място да се снимате с него.

Това, което не видяхме

Не успяхме да видим Ниагарския водопад замръзнал. Било голяма атракция, ама малко хора са го виждали 🙂 Като оставим шегата настрана, има нещо, което не е въпрос на късмет и се случва по-често от веднъж на сто години. Ниагара през нощта! Красивата водна феерия е обагрена в цветовете на дъгата всяка вечер, но ние не знаехме за това. На снимки изглежда невероятно, представяме си на живо. Неизбежно е отново да споменем, че е по-добре да сте в Канада, ама нямаше да се разстроим ако го бяхме видели и от нашата страна.

Карта на нашата обиколка на Ниагара

Заключение

Тук малко ще изпаднем в откровения. Надя каза, че не се е замисляла преди, но след моите спомени не ѝ трябваше много, за да заеме същата позиция. Ниагара ни накара да гледаме на света от друга перспектива и неслучайно в началото вметнахме, че това място е в състояние да обърне посоката на живота ти. От този ден насетне в нас се зароди желанието да пътуваме и да бъдем част от света. Да опознаем родината и да се докоснем до стотиците забележителни дестинации отвъд нея. Тук се зароди Духът на семейните пътувания, десет години преди официално да се появи на бял свят.

Share your thoughts