Село Гела – пасторална красота в сърцето на Родопите

В тази статия ще говоря за магия. Но не за чародейство или други фантасмагории, а за истинското топло вълшебство, което те омагьосва мигновено и трае вечно. Тази магия е реална, тя съществува! Виждал съм я със собствените си очи, а ако не ми вярвате, познавам много други очевидци. За да я видиш, не е нужно да си магьосник. Аз съм просто човек, който реши да почине пет-шест дни в едно закътано планинско селце. Трудно ми е да избягам от клишето „Магията на Родопите“, защото това изречение най-точно описва село Гела. Затова и не го направих.

Няма да изброявам 10 неща, които да правиш в село Гела. В него няма нужда да вършиш нещо, за да изкараш пълноценно ваканцията си. Такова нещо с Надя казваме много рядко и не съм сигурен дали отново ще го чуете от нас, но е факт, че на това място почти не изпитахме нужда да обикаляме. Оказваше се достатъчно само да излезем на верандата. Простор, тишина и очарователната изненада сърна да минава малко по-нагоре през двора ти.


Ако мога да опиша в едно изречение как преминава един ден тук, ето как ще звучи:

Закуска на зелен фон, обяд с дъх на горски билки, вечеря с гледка към пламтящата кула на връх Снежанка и нощ с безброй небесни светлини.

Преход до най-красивата гледка към село Гела – обзорния връх Орфей

Към Гела почти отвсякъде наоколо се открива смайваща гледка, но едно място е много над другите. Може да го приемате и буквално, и преносно. На 2188 метра надморска височина се разгръща по наше мнение най-красивата панорама към селото и околностите. Пък и към целите Родопи. Помислихме, че поне на връх Орфей ще избягаме от жегата, ама тя плъзнала навсякъде. Нагоре не го усетихме толкова сянка застилаше широките пътеки, а изворите край параклиса „Св. св. Петър и Павел“ освежаваха пресъхналия въздух.

Преди обяд все още имахме сили да се прехласваме по пъстрите родопски ливади, осеяни с цветя и билки. Колкото по-нависоко отивахме, толкова по пищни и просторни ставаха те. А там, отсреща… какво е това? Ето че нова среща с дивото разтуптя сърцето на Надя. Този път е по-голямо от сърна изглеждаше като да е кошута. Но такива срещи винаги са кратки, но те оставят запленен докато стигнеш върха. А ето го и него връх Орфей наистина главозамайващ.

Надолу обаче лоша работа. Слънцето висеше право над главите ни и караше сенките да се крият в гората, а ние да ходим да ги търсим. На Стефи си му беше много добре под сенника на самара, ама питаш ли баща му. Ей, това слизане май беше двойно по-дълго от изкачването. Бас ловя, че пътеката се беше удължила, докато бяхме горе! После как да не искам да се потопя някъде на хладно?

Пуул (леген) парти за спасение от 40-градусовите температури в Родопите

Оказа се, че хванахме най-горещите дни на лятото, къде за хубаво, къде за лошо. Краят на юни се оказа по-парещ от средата на август и дори прохладата на Родопите не успя да ни спаси от 40-те градуса навън. В къщата щели да строят басейн, ама пусто му, още не го бяха започнали и трябваше да импровизираме в опита си за разхлада.

Ето че под мивката на двора имаше една кофа и два големи легена, които отприщиха нова магия – върнаха ме поне 20 години назад, когато и аз се побирах в тях. Е, сега почти се вмествах. Възнамерявах да запазя тези снимки за себе си, ама пък са готини, показвам.

Стефи обаче се побираше във всякакви съдове. Жарките лъчи затопляха водата за час-два и по обяд партито беше на макс! Първия ден осъзнахме сериозната заплаха за обедния му сън и оттам насетне оставяхме аквапарка и веселбата за следобед. През останалото време се отдавахме на спокойствието.

Малко разходка из село Гела и околията съседните села Солища и Стикъл

Да, ама от толкова спокойствие ти става прекалено спокойно. Най-тежките звуци наоколо бяха цигулките на щурците, а сутрин нямаше даже и един петел да те подразни. Явно с Надя не сме създадени за такъв идеален комфорт и ни налегна нуждата да разтуптим сърцата си мъничко. Решихме да не се престараваме и само да поразгледаме наоколо. На метри зад нашата къща се намираха руините на Ранновизантийската базилика, които се случиха затворени. Намират се в една от най-високите части на селото, а срещу тях се пада църквата „Света Троица“. По-нагоре бяха единствено Илинденските поляни и параклисът свети Илия, до които обаче така и не се наканихме да идем.

Разходката ни продължи надолу, към центъра на селото, под което разбирайте широк кръстопът с чешма, църква и кръчмата на хотела. Именно в двора на хотела се намира една от най-популярните забележителности в село Гела вълшебната къщичка със затревения покрив. Точно по нешето време обаче кипяха сериозни ремонти и романтиката в гледката изцяло липсваше. Чак и снимка не направихме!

Общо взето това е от селото, но пък има мегдан за разходка до съседните села Солища и Стикъл. Може и пеш, може и с кола. Солища е местният Холивуд, съдейки по каменния надпис на най-високия хълм в селото. От него се стига до село Стикъл по новия асфалтов път, който още не е отразен в Google Maps (към март 2019 г.).

Трябва да кажем, че село Стикъл отстъпва на село Гела единствено по популярност. Всъщност двете (и дори трите със Солища) ги дели само една долина и ако се абстрахираме от обиколките на автомобилния път, се намират на има-няма 500 метра по права линия едно от друго. Бас държа, че повечето туристи не различават три отделни села тук.

Коя всъщност беше нашата къща?

Най-хубавата, разбира се! Шегуваме се. Знаем ли, може да има и по-хубави, ама ние сме си страшно доволни от нашата къща за гости Панорама. Намира се в единия край на село Гела, нависоко по склона, та името ѝ да си отговаря. Панорамата е към извивките на Родопите и в далечината – кулата на връх Снежанка.

Къщата е доста комфортна, много добре обзаведена и с чудесен интериор. Спретната, чиста и с доста отзивчиви домакини. На всичко отгоре не е и толкова скъпа. Не знаем дали са построили басейна, но дори и без него почивката е гарантирана на такова спокойствие.

И все пак няколко забележителности близо до село Гела, които да посетите ако не ви свърта

Размислихме! Все пак ще изброим някои забележителности около село Гела, до които се стига най-бързо, ако все пак ти доскучае и решиш да обикаляш. Даже ще са повече от 10. Намираш се в сърцето на Родопите и повечето интересни места са на час-час и нещо. Освен Златоград и Доспат – те пак си остават на края на света. Широка лъка е на петнайсетина минути под теб и ще я посетиш поне няколко пъти, защото там е най-близкият магазин, както и кръстопътят за навсякъде. Над селото пък е крепостта Градището, от която са останали няколко камъка, но пък има гледка, подобна на тази от връх Орфей, ако не ти се ходи до него.

На около час и малко западно са вкупом Триградското ждрело, пещера Дяволското гърло, пещера Харамията, Буйновско ждрело, Ягодинска пещера, Орлово око и екопътеките Дяволския мост и Струилица. В другата посока пък се намират Смолян, връх Снежанка, Роженската обсерватория, село Момчиловци, село Смилян, пещера Ухловица, пещера Голубовица, екопътека Каньона на водопадите и още, и още. Богато място е Родопа планина! А в центъра му е село Гела.

Карта на местата около село Гела, които посетихме

Share your thoughts