Най-големия будистки храм в света Боробудур, индуския комплекс Прамбанан и храмовете на Севу – Джогджакарта, Индонезия
Храмът Боробудур (Borobudur temple), най-големия будистки храм в света, беше изцяло инициатива на Надя и съм много благодарен, че ме нави. Не ѝ трябваха много усилия, но признавам, че първоначално дадох отпор. Струваше ми се голяма хамалогия отново да търсим спане, полети, шофьор, да хвърляме пари… То винаги ми изглежда така, макар да си знам, че са нужни точно по 10 минути в Booking и Skyscanner, за да организираме нещата. Така и стана – полетите и нощувките бяха готови с няколко клика, а шофьорът ни беше препоръчан от нашия човек в Бали.
Стоп! Къде е остров Бали в картинката? Чакайте да дам малко предистория, че май нещо ще ви оплета. Скоро щяхме да се женим и решихме да изкараме медения месец на тропически остров. Понеже имахме 17 дни там, можехме да отделим време за нещо странично и Надя откри, че Боробудур е само на 700 км от Денпасар. Тоест, всичко важно ни беше уредено и само трябваше да стигнем от Точка А до Точка Б, да преспим в Точка Б и да се върнем пак до Точка А. Толкоз!
Даже имахме възможност и да избираме! Полети имаше по няколко на ден и дори успяхме да уплътним идеално времето – тръгване в 8:00 на единия ден и прибиране в 10:00 на следващия, без да цепим „нефункционално“ дните. Спането – най-лесната работа, особено ако не делиш стотинката на две. Извадихме късмет с шофьора, че нашият Ньоман познаваше колеги в Джогджакарта (както е правилното произношение на Yogyakarta според местните, а не според повечето български сайтове, които я кръщават Йогиякарта) и ни спести мъчително търсене и писане на разваления индонезийско-английски език. По груби сметки – 500 лв. за 24 часа, но пък всяка стотинка от тях се изплати.
За да не ни бъркате с баровци, да наемеш шофьор в Бали не е глезотия, а най-доброто решение за хора, които обикалят по цял ден. Не знаехме дали същото важи и за Джогджа (както накратко местните наричат Джогджакарта), но не ни се занимаваше да проучване и просто следвахме утвърдената си практика. Колата ни чакаше на летището и за наша радост, човекът знаеше английски на несрещано досега в Индонезия ниво.
Прамбанан – най-големият индуски храмов комплекс в Индонезия /Candi Prambanan/
Ще я карам по хронологичен ред и затова Боробудур остава за накрая. Сега шофираме към храма Прамбанан (Prambanan temple) – втората най-популярна дестинация в града, но смея да твърдя не по-малко атрактивна. Поправям се – не храм, а храмов комплекс – има значение, както ще стане дума по-нататък. Представляваше нещо внушително! Три огромни каменни храма, най-високият от които се издига на 47 метра, и 5 по-малки около тях, оградени от руините на 232 други (преценихме ги на око ;)). Прамбанан се оказа най-големият храмов комплекс в Индонезия и един от най-големите в цяла Югоизточна Азия.
Думите в такива случаи пречат, затова единствено мигахме на парцали и от време на време надигахме хипнотизирано телефони и фотоапарати. Пристъпвахме сред руините и колкото повече приближавахме сърцевината, толкова по-малки се чувствахме. Височината на централните светилища можеше да те зашемети. Издигаха се като кули, а изящни релефи опасваха стените им.
Докато се качвахме по стълбите най-голямата, младо момче ни спря и обясни, че вървим към олтара на върховния бог Шива (разрушителя), а другите две са посветени на другите висши божества в индуизма – Брахма (създателя) и Вишну (пазителя). В тяхната религия ги наричат Тримурти, докато за нас беше по-просто да ги наричаме Индуската Троица. От олтара на Шива ясно личеше, че срещу всеки един от трите висши храма отстои по-ниска постройка. Малкият ни гид обясни, че всяка от тях е отредена за ваханите на боговете – тяхните ездитни животни. За Шива това е Бикът Нанди, за Брахма е лебедът Хамса, а за Вишну – птицата Гаруда.
Научихме още, че релефите, препасващи храмовете, описвали историите на митичните герои в индуизма Рама и Кришна. Рамаяната (Пътят на Рама) започва от храма на Шива и продължава на храма на Брахма. Бхагавата Пурана (Историята на Кришна) обикаля стените на светилището на Вишну.
Защо обаче всички освен централните храмове бяха рухнали? Толкова ли не им се намира някой кран и група работяги, които да ги въздигнат? Оказва се малко по-комплексно от това. Храмът е рухнал през 16 век и столетия след това е бил тотално забравен. През това време камъните му служели за строителни материали на находчиви хорица. Едва в началото на 20 век се е зародила идеята за реконструкция на Прамбанан, но напълно са били реставрирани единствено централните храмове. За всеки от останалите било решено, че ще бъде възстановен единствено ако се открият поне 75% от оригиналните му камъни. Май има няколко такива, макар ние да не видяхме нито един в цялостния му вид.
Момчето с охота ни обясняваше историята на това място, макар трудно да му се разбираше на английския. Оказа се студент по история на индуизма и в практиката му се включва да трупа опит като гид без заплащане в Прамбанан. Без неговата намеса вероятно щяхме да се възхищаваме само на мащабите на комплекса и орнаментиката. Пак нямаше да ни оставят безразлични, но си е друго да разбираш какво гледаш, докато го гледаш, а не след това пред Уикипедия вкъщи. Затова няма да продължавам да описвам Прамбанан детайлно, а ще оставя или да го посетите, или все пак да погледнете в Уикипедия.
Храмовия комплекс Севу – будисткият близнак на Прамбанан /Candi Sewu/
В съседство с индуския комплекс беше будисткият му аналог – храмът Севу (Sewu temple). Почти копие на предишната ни спирка, с разлика във формите и бройката. Вместо продълговатите постройки с остри върхове, тук преобладаваха заоблените форми на ступа – символът на будизма, който по-просто обяснено прилича на камбана. Основните храмове и тук се намираха в средата, заобиколени от руините на десетките по-малки, но цялата симетрия беше различна. Въпреки близостта му със силно посещавания Прамбанан тук се разминахме с не повече от 5 души. Ние също го претупахме – нямахме гид, а и трябваше да отделим по-малко време, за да остане за другите забележителности.
Водния дворец Таман Сари /Taman Sari Water Castle/
Ако някой ви кара да идете на Таман Сари, недейте! Това е чиста загуба на време, освен ако целта ви не е точно това. Загуба, която лично на нас ни коства спокойното разглеждане не Боробудур. Надя беше гледала някакви снимки, които явно така преекспонираха нещата, че наистина изглеждаше като да си заслужава. Първоначално бяхме планували водния дворец за накрая, но шофьорът ни обясни, че този дворец работи до обяд, та решихме да го прегледаме набързо.
Най-хубавото от Таман Сари бяха пищните свещени маски, които си купихме за сувенир (и в последствие изгубихме). Дори гидът не успя да ни впечатли с някаква завладяваща история. Накратко, това дори не е никакъв султански воден дворец. Това си е чисто и просто лятната баня на султана – един голям басейн с две съблекални от двете страни и сравнително приятна градина. Всичко това беше в процес на разруха и не изглеждаше да се поддържа въобще. Имаше и останки от легло, което все пак индикира, че е можело да се нощува, но не съм сигурен, че това го прави дворец. Така че толкова за него. Дори и тези два абзаца не заслужава, ама ви ги разказвам, за да не се набутате.
Боробудур – най-големият будистки храм в света /Candi Borobudur/
Друго нещо е Боробудур – една от най-забележителните дестинации в цялата магическа Индонезия. Той е най-големият самостоятелен будистки храм в света и подчертавам „самостоятелен“, защото често се бърка с Ангкор’ват, който е най-големият храмов комплекс. В Камбоджа не сме ходили, но за Боробудур можем да потвърдим, че е наистина величествен. Самата му структура го прави една от най-сложно устроените конструкции в света. Съчетава в себе си идеята за терасовидна планина и будистката концепция за постигане на нирвана. Вероятно е твърде клиширано, но все пак ще го кажа – местността също допринасяше за енергията на това място.
Този път случихме на гид, който се оправяше с английски минимум наравно с тукашния шофьор. Най-накрая усвоявахме нечий разказ без усилия, свободни да ги вложим в по-детайлно разглеждане на същинската забележителност. Думите на разказвача течаха доста обаятелно, докато изкачвахме всяко следващо от деветте нива на храма, предаващи различни легенди за живота на Буда от раждането до смъртта. Всяка история беше вдълбана в стените на храма в непрекъсната плетеница от релефи. Изглеждаха безкрайни, но ни успокоиха, че общата им дължина била не повече от 3000 метра, които поклонници извървяват от първия до последния фрагмент.
Преди да обърнеш внимание на релефите, първото внушително впечатление за Боробудур са стотиците статуи на Буда, който медитират, насядали в поза лотос по ръбовете на храма. За да бъдем по-точни, статуите са 504! Последните три нива на храма от квадратна форма преминават в концентрични кръгове, върху които около централния купол седят 72 Буди, захлюпени от приличащите на гигантски камбани ступи – символи в будизма. Легендата гласи, че ако успееш да докоснеш с ръка Буда в ступа, ще ти изпълни едно желание. За съжаление няма да можете да се възползвате от това бонус желание, понеже от 2016 г. е забранено стъпването върху ступите, защото вече са увредени именно поради тази причина.
Десетки изумителни факти, забележителни мащаби, природа, енергия… всичко това изостряше чувствата на Надя към Боробудур. Не я бях виждал толкова прехласната скоро, дори след 10 изкарани дни в Бали. Даже на моменти се питах дали утре вече няма да е приела будизма.
Освен всичко и гледката заслужаваше да поседнеш известно време и да я събереш в мислите си. Може да не беше най-ясният ден, но масивните кратери на вулканите близнаци Мерапи и Мербабу изпълваха хоризонта, огрявани от последните лъчи за деня. Ако има нещо лошо в Индонезия, то това е, че денят и нощта са почти равни и щеш не щеш след шест вечерта пътешествието минава на пауза. Ето че и ступите се позлатиха, което ме върна няколко часа назад към банята на султана, заради която изгубихме ценни мигове на блаженство тук. Ама явно просто не ни е вървяло с Боробудур, защото като се прибрахме в България, се оказа, че сме пропуснали да свалим точно неговите снимки и сме позатрили доста сериозна част от тях.
Нищо, спомените поне остават, а те бяха запечатани надълбоко у нас. А и имаше един много упорит търговец, който ни продаде толкова много спомени, че сега холът ни изглежда като древно светилище. Боробудур беше в другия край на Джогджакарта и сега шофьорът караше към нашето вкъщи за тази вечер Andelis Homestay, което пак ни връщаше на едно такси разстояние от летището. Хапка, пийка, дрямка и айде обратно по забележителностите на Бали.
