Последни стъпки в Северна Македония – Битоля, Прилеп и Осоговския манастир

Къде би отишъл в Северна Македония ако си представиш, че Скопие и Охрид не съществуват? Ние също умувахме на тази тема и единствените познати имена, които минаваха през главите ни, бяха Битоля и Прилеп, които смътно си спомняхме от учебниците по история и старите български романи. Аз пък бях дочул за красотите на Осоговския манастир покрай обиколките си из планините в западните части на България. Нанесохме трите на картата, а те се наредиха сякаш по поръчка – идеални за затваряне на кръгов маршрут в Северна Македония и на подходящи интервали за разнообразие на Стефи, който иначе би издивял в колата без почивка.

Битоля – вторият по големина град в Северна Македония

След забележителностите в Скопие и последвалата разходка до Охрид, първата спирка по обратния път към България беше Битоля – вторият по големина град в Северна Македония. Принципно Стефи събужда петлите, но днес реши да си дремне мъжката, напук на нуждата от по-ранно тръгване от Охрид. Това налагаше да не обръщаме кой знае какво внимание на Битоля, но пък и то нямаше много какво да се види. Напомняше ни малко на Ботевград. Малко градче, в което като видиш основната му забележителност – часовниковата кула и се разходиш по центъра, можеш да кажеш, че си го обиколил.

Само дето Битоля е почти 5 пъти по-голяма от Ботевград. До часовниковата кула беше и старата възрожденска църква „Свети Димитрий“, датираща горе-долу от същото време. Малко по-надолу се издигаше и един паметник на Филип II Македонски, като с това изчерпахме списъка със забележителности. Наблизо се извисяваха минаретата на две джамии, но не ни привлякоха достатъчно, за да ги посетим и разгледаме по-обстойно.

За Стефи атракциите пък току предстояха. Всичко, което му е необходимо да хареса даден град, е един фонтан. А тук имаше цели два! Единият от тях правеше по-голямо впечатление с формата си на древен македонски щит с емблематичното Слънце на Вергина, символ на Северна Македония. Разбира се Стефи не нямаше как да зачете това. За него беше достатъчно само да тича край тях, да плиска вода и да се радва, за да ги оцени подобаващо. Едва успяхме да го отскубнем за бърза разходка по пешеходната улица. А тя не се различаваше по нищо от централните зони на който и да е било голям български град – кафенета, магазини и архитектура от началото на миналия век.

Прилеп – прототипът на град Преспа от романа Железния светилник

Прилеп беше малко по-впечатляващ от Битоля и това по-скоро се отдаваше на местоположението му под впечатляващи скалисти хълмове, над които се издигат Марковите кули. Именно те и манастирът Трескавец бяха основните ни цели, но продължавахме да изоставаме с времето, пък и на Стефи бая му се приспа. Затова се задоволихме с посещение на къщата Димитър Талев и разходка из центъра на града.

Къщата на големия български писател всъщност не е музей и в нея не може да се влезе. Тя си е обикновен частен имот, около който обаче има интересна завръзка, която собственикът ни разказа. Той е изявил желание да я продаде на България, за да може да се поддържа и превърне в музей, но повече от година, по думите му, отговор от нашата държава не идва. Позволи ни да я цъкнем, въпреки че по принцип не разрешава.

Центърът на Прилеп се намира от другата страна на реката. Изглеждаше все едно животът му е спрял преди около двайсетина години, може би повече. Само модерните дрънкулки, които лежаха по тезгясите, разкриваха, че годината е 2018. Сякаш за допълнителен драматизъм, на единия площад се щърбеше полуразрушена джамия, опушена вероятно от скорошен пожар. Наричат я Чарши джамия, заради непосредствената близост до Старата чаршия. А разрушението разбрахме, че наистина е сравнително отскоро. Тя става жертва на военните конфликти в Македония през 2001 г. между алабанци и македонци. След нарастване на етническото напрежение в страната, Чарши джамия бива разрушена и опожарена, каквато си остава и до днес.

Старата чаршия се състои от няколко кръстосващи се улички и се обикаля за не повече от 5 минути. Мъничка е. Сградите из нея са с интересна архитектура, но пък имаш чувството, че всеки момент нещо ще ти падне на главата. Магазинчета от всякакво естество, салони, бърза закуска и кафенета оцветяваха Старата чаршия, донякъде разваляйки автентичния ѝ вид. Но няма как, в 21 век живеем – ковачниците, балакиите, гайтанджиниците, шивашките дюкяни, обущарите, грънчарите и сарачите от романите на Димитър Талев отдавна не се вписват в модерния свят и са отстъпили местата си по дюкяните.

От другата страна на Старата чаршия се намира по-новата част от центъра, която обичайно за малък град не е особено голяма и впечатляваща. Има един паметник на гайдар на име Пеце Атанасовски а от него тръгва голям площад с паметник на Крали Марко. От другата страна на площада има малка градинка, приятна за отдих. Стефи вече доста се киселеше и приканваше към тръгване. Дори шарената въртележка, която взехме от чаршията, не успяваше да повлияе на настроението му. На всичкото отгоре вятърът я духна в реката и дори този малък помощник не ни беше от помощ.

Осоговския манастир – само на няколко километра от българо-македонската граница

Разстоянието от Прилеп до Осоговския манастир все едно е мерено по обедната дрямка на дете. Стефи се беше събудил съвсем скоро, хапна следобедната си закуска и тъкмо като стана време за игра, паркирахме край светилището. Бях чувал за красотата на Осоговския манастир, но това се чува за почти всеки манастир и след време вече приемаш тези думи за нещо обичайно и нямаш специални очаквания.

Тук се оказа различно и наистина всички суперлативи бяха съвсем на място. Манастирът е каскадно разположен на няколко нива, което придава допълнителен чар на светата обител, надморската му височина е около 830м. Няма нужда да споменаваме, че местността е пленително красива. Куполите на голямата църквата „Св. Йоаким Осоговски“ се извиват над долината, а вдясно от тях се издига значително по-старата църква „Рождество Богородично“. Широка естакада ни води до тях и със Стефи не пропуснахме да запалим свещички на Дядо Божи и да го помолим за здраве и щастие. Поклонихме се и на мощите на Свети Йоаким в голямата църква, а в малката отпихме от лековитата вода от свещеното аязмо.

След това се качихме по стръмните стълби още по-нависоко, където имаше механа и предполагаме хотелска част. Оттук гледката е още по-запленяваща и ние дълго време не се откъснахме от нея, почивайки на пейките върху високата тераса. След това слязохме от другата част на манастирския комплекс, откъдето също се слиза до църквите. Умората сякаш беше отлетяла и доста бодро завършихме нашата обиколка на Северна Македония.

Карта на маршрута ни от Охрид до Осоговския манастир през Битоля и Прилеп

Ако не забележите къщата на Димитър Талев на картата, имайте предвид, че не е случайно. Както споменахме, тя е частен имот и не е със статут на забележителност, така че смятаме за редно да не притесняваме хората 🙂