Забележителности за един уикенд в Скопие – разходка из македонската столица.

Македонската столица Скопие беше откритието на нашата обиколка из западната съседка, която включваше двудневна екскурзия в Охрид и минаване през Битоля, Прилеп и Осоговския манастир. Може би ключът към това беше липсата на каквото и да е предварително проучване, но определено останахме много приятно изненадани и повече от доволни. Освен това се оказа много подходящ за деца и Стефи си изкара наистина вълнуващо.

Съвременен полис с антична визия и ориенталски дух

Градът имаше особен чар – преплитане между източноевропейската култура и ориенталските мотиви. Изглеждаше колкото близък, така и някак толкова далечен. Освен това личи, че македонците опитват да превърнат престолния си град в атрактивна туристическа дестинация и ние смятаме са положили стабилни основи за това. Като изключим някои детайли и че на моменти са се престарали, за нас разходката из Скопие беше истинско удоволствие.

Центърът на града е преобразен в древногръцка агора, която веднага те пренася с няколко хилядолетия назад във времето. Проектът „Скопие 2014“, както го наричат, изцяло е променил облика на централния площад, който е разделен от река Вардар. Двата ѝ бряга са свързани с пешеходни мостове, а над тях се издигат внушителни постройки с облика на древната егейска цивилизация. За да не търсим по слънцето и звездите кой е северният бряг, кой е южният, си ги кръстихме съответно страната на Филип и страната на Александър заради внушителните скулптури на владетелите от двете страни на реката. Всъщност, страната на Филип се води старата част на Скопие, страната на Александър – новата.


Край големите монументи са разпръснати десетки статуи на други именити личности, свързани с историята на Северна Македония (поне според македонците). Тук отваряме скоба да споменем, че малко са се престарали с това начинание. Единственото нещо, което ни направи лошо впечатление, е този кич от паметници, който бързо печели на Скопие прозвището „Градът на паметниците“ и то не в добрия смисъл. Ако бяха оставили само баща и син Македонски, плюс още няколко, може би щеше да изглежда естетически по-добре.

По-голямата част от интересните места в македонската столица са концентрирани в центъра и затова разглеждането ѝ не е никак натоварващо. Особено когато си отседнал в апартамента, в който бяхме ние, на две преки от площад Македония. Съвсем откровено можем да кажем, че обиколката на най-популярните забележителности в Скопие трае не повече от ден без дори да бързаш. Ако си с любопитно двугодишно дете, което боготвори всеки фонтан, тогава ще ви трябва поне още един ден аванс. Освен това препоръчваме и дневна, и вечерна разходка, защото площадът е много ефектно осветен през нощта. За останалото може да оставите следващия ден. Ето какво видяхме ние и кои са задължителните места, които да посетите в Скопие и около него:

Централния площад „Македония“ в Скопие

Едва ли е възможно да посетите Скопие и да не се озовете поне веднъж на централния площад. Най-малкото той е отправна точка към повечето забележителности в столицата. Пък и тук има толкова фонтани и пространство за гоненица, че с едно току пробягало дете може да се чувствате много спокойни, стига да го държите далеч от реката.

Предполагаемата цел пред архитектите вероятно е била да заприлича на агора – централния площад в древногръцките градове. Успели са, че дори са преуспели. Наистина чувството е подобно и успяваш да се върнеш за кратко в античността, но както споменах по-горе, малко са прекалили с паметниците. Абстрахирате ли се от това, със сигурност останалото ще ви хареса.

Първата ни реакция при стъпването на площада беше „Уау!“. Не си давахме сметка, че наглед толкова непретенциозна дестинация може да добие нов облик в такива мащаби. Чудихме се как в 21-ви век в центъра на сравнително голям град като в Скопие има възможност за такива грандиозни промени. Ето че е имало как и можем да свалим шапка! Много хора осъждат подобни действия като проява на бутафория или създаване на нещо изкуствено. Какво от това? Кой би отишъл в Битоля, в която няма нищо, ама си е автентична? Ние с Надя приветстваме този тип развитие, да не говорим, че за държави, които нямат славна история или пленителни забележителности, подобни промени са направо необходимост. Да си стоят невзрачни ли? В крайна сметка това е атрактивно. Привлича вниманието и за него се говори, популяризира се! В момента в който си на агората не мислиш откъде са произлезли македонците и какви постижения имат, а колко ти е приятно да бъдеш тук, да видиш всичко това.

Централният площад „Македония“ в Скопие, както казахме, е разделен от река Вардар. По-точно свършва до река Вардар, защото от другата страна вече се води площад Карпошово въстание. Та, от първата страна, на 10-метров пиедестал се издига монументът на Александър Македонски, възседнал своя кон. Отправил е поглед към Филип Македонски, който е вдигнал триумфално ръка от другата страна на реката. Връзката между двата бряга прави автентичният Камен мост. Освен него има още два пешеходни моста – Моста на цивилизациите пред Историческия музей и Моста на изкуствата пред Съдебната палата. В момента се строи последният, който се намира пред Скопския народен театър.

От монумента на Александър Македонски, един поглед ще ви отведе до Портата на Македония – огромна арка, наподобяваща парижката Триумфална арка. От другата страна на Каменния мост се намира Музея на Холокоста, а малко след него се навлиза в Старата чаршия. Погледнато над нея се издига Скопското кале, чийто вход е от другата му страна, само на 10 минути от агората. И още един интересен детайл – погледнете ли под Камен мост, ще видите малка скулптура на плувкиня, която се готви да скача във Вардар.

Най-атрактивните паметници в Скопие – Александър Македонски (Войн на кон), Филип Македонски (Войн) и плувкинята, която се готви да скочи в река Вардар

Даа, престарали са се комшиите с паметниците и това си е! Дори либерални пътешественици като нас, които нямат претенции едно място да е автентично, стига да е атрактивно, смятат тяхната заигравка по централния площад за прекалена. Като изключим десетките съвсем „обикновени“ статуи по агората, като тези на Цар Самуил, Кирил и Методий, Даме Груев, Гоце Делчев и император Юстиниан I, има три, които лично нас ни впечатлиха повече.

Паметникът на Александър Македонски е една от черешките на проекта „Скопие 2014“. Опа, чакайте да не чуят само гърците, че ще назрее нов конфликт, тъкмо се оправиха. Монументът всъщност официално се нарича „Войн на кон“ и за великия владетел въобще не трябва да иде реч, че им е болна тема на елините. Съвсем вярно си е! Името е избрано, уж за да пази от пререкания между гърци и македонци. Нищо че 25-метровата грамада си е едно към едно с Александър Велики. Под неговия пиедестал пък се преплитат десетките струи на огромен фонтан, който с танца и светлините си така омая Стефи първата вечер, че едва го откъснахме за спане. Ако вие не се впечатлите, поне детето ще остане доволно.

Статуята на Филип Втори Македонски е от другата страна на Вардар – на входа на Старата чаршия. Тя пък е с проницателното кодово название „Войн“, пак по същите причини. На нея владетелят на Древна Македония е вдигнал победоносно ръка, извисявайки се с 3 метра и половина над Александър Велики. Всъщност, само това можем да кажем за нея. Освен че е другата най-голяма, нищо по-специално покрай нея.

Третата скулптура, която ни направи повече впечатление, беше тази, която най-лесно можеш да пропуснеш ако не се оглеждаш внимателно. Една малка (на фона на бутафориите наоколо) плувкиня с червена шапка се готви да скача в река Вардар от една от основите на Камен мост. Хмм, там до нея има още нещо. Ами, да! Ходилата на вече гмурнал се плувец са все още над водата. Ама дали са само крака или под водата има цяло тяло… знаеш ли? Не скочихме във Вардара да проверим, така че оставяме останалото на въображението.

Каменния мост над река Вардар и другите пешеходни мостове в центъра на Скопие (Камен мост)

Камен мост е лесно побългарен на Каменния мост, а ще го срещнете още и като Стария мост. Той е основната пешеходна връзка между двата бряга на река Вардар – между стария и новия град, между площад Македония и площад Карпошово въстание. На него се пресичат погледите на Филип и Александър Македонски.

Както повечето неща в Северна Македония, така и Камен мост има малко неясна и несигурна история. Според археологически изследвания, той е построен от император Юстиниан I след унищожително земетресение през 518 г. Според историческите извори обаче мостът е изграден в средата на 15 в. по времето на султан Мехмед II. Столетие по-късно част от Стария мост рухва под напора на силно земетресение, за да може да бъде обновен през 1579 г. Тогава на него е поставена мраморна плоча, която гласи:

Когато хората видяха обновлението на този безпримерен мост, хвалейки го, рекоха „Много е по-хубав от колкото беше по-рано“.


Още няколко земетресения и пълноводия на река Вардар е преживял Каменния мост в Скопие, но винаги е устоявал и си остава символ на града. Дори е бил на крачка от разрушение от германските войски, като през 1944 г. е миниран и готов за експлозия, но някак висшето общество на Македония успява да склони нацистите да го пощадят.

Къщата музей на Майка Тереза

Ако сте в Скопие за уикенда, най-добре е да започнете от родната къща музей на Майка Тереза, защото през почивните дни работи до 14:00 часа (към 2018 г.). Седмица преди да тръгнем за Северна Македония нямахме никаква представа, че Майка Тереза е македонка от албански произход. По-скоро бихме повярвали, че Александър Македонски е македонец, отколкото тя. В крайна сметка е факт, а къщата, в която е израснала, се намира на една пресечка от централния площад „Македония“. Майка Тереза е беатифицирана (обявена за блажена) през 2003 г. от папа Йоан Павел II, а през 2016 г. е канонизирана (обявена за светица) от папа Франциск. Това само по себе си е достатъчно свидетелство защо трябва да посетите нейния музей. За едно дете не представлява никакъв интерес, разбира се, но пък разглеждането не е чак толкова времеемко.

Едва ли ще объркате къщата, тъй като напълно контрастира със заобикалящата я обстановка. Освен това има паметник на самата Майка Тереза отпред. В музея се влиза свободно, без входна такса. Приземният етаж е зает от магазин за сувенири. На първия етаж е разположена експозиция, която проследява живота на светицата още от нейното детство и пътя ѝ от обикновено източноевропейско момиче до една от най-святите личности на времето си. Разказва са многобройните благотворителни мисии в нейния живот, за ценностите и любовта към хората. Най-значимата реликва в къщата музей е нейното бяло сари (воал) със сини ивици. Вторият етаж е изграден като мемориален параклис „Света Тереза“.

Портата на Македония – македонската Триумфална арка

Застанем ли под пиедестала на Александър Македонски, е нужно само да завъртим поглед и едва ли ще пропуснем по една от улиците Портата на Македония – внушителна арка, която разделя пешеходната зона от широките булеварди на града. Македонската Триумфална арка е построена в чест на 20-годишнината от независимостта на държавата, но също е част от проекта Скопие 2014. „Колко голяяям мост“ бяха впечатленията на Стефи за Портата на Македония.

Музей на Холокоста в Скопие

Като прекосите Каменния мост в посока Филип Македонски, веднага вляво ще различите Музея на Холокоста. Ако не го познаете по големите надписи, то може би ще успеете по статуите на две деца, сгушени тъжни в единия край на музея. Според всички писания, които сме чели, това е един от задължителните за посещение обекти в Скопие. Казвам според писанията, защото когато ние бяхме в македонската столица, Музея на Холокоста беше затворен за реконструкция. Но ако работи, когато отидете, имайте предвид и работното време, защото през уикендите затваря едва в 15:00 (към 2018 г.).

Старата чаршия на Скопие

Вероятно в резултат на по-дългото османско присъствие и близостта на Северна Македония до мюсюлманска Албания, тук ориенталските мотиви преобладават. Навлизаме по улица Битпазарска покрай десетки улични търговци, а досегашния простор рязко се свива в тесните улички на Старата чаршия. Стефи се залепяше за почти всяка витрина, на която продаваха ръчно направен чипс или сладкиши, а особено интересна му беше няколкометровата кула от бирени бутилки в горната част на чаршията и поиска да си направим такава. Колкото и да обичаме биричка с Надя, бая време ще мине, докато стигнем тези размери.

Разглеждането на Старата чаршия продължава. Миниатюрни занаятчийски дюкяни, магазинчета за сувенири, бръснарници, дюнерджийници, кафенета, турски ресторанти с по три-четири маси и други малки търговски обекти се редуват по улиците. Няколкото джамии в околовръст допълват ориенталската картина, за да не можем да различим, че се намираме в европейска столица. По-скоро ще предположим, че сме в Истанбул или Одрин. Старата чаршия си има дух, държи чара на миналото и дори новото се губи някъде, вместо да контрастира.

Скопското кале

Сякаш щеше да е по-добре да си останем със спомена за Скопското кале, гледано от външна страна. Докато се доближаваш до него, докато вървиш по зелените поляни край стените му, очакваш да усетиш една средновековна романтика от вътрешна страна. А то – нищо. Една асфалтирана алея, покрай която виреят високи бурени. Стените са възстановени, за да можеш да се разходиш по тях и да видиш центъра от по-високо.

Но в общи линии е това, ама за без пари – толкова. Честно казано, наистина си я оставете за последно и ако времето не ви стигне, не съжалявайте. Ако сте с малко дете, задължително трябва да сте му сянка, защото има много места за падане от крепостните стени. И дори единият край на стената завършва с дълбока пропаст, която изобщо не е обезопасена.

Хилядолетния кръст (Милениумския кръст) над Скопие в планината Водно (Millenium Cross)

Представяте ли си Айфеловата кула във формата на кръст? Ако успеете, значи виждате Хилядолетния кръст, защото той е точно това – огромна метална конструкция, висока 66 метра и с панорамен асансьор. Планината Водно край Скопие е нещо като аналог на нашата Витоша край София, с разликата, че при нас е малко по-високо. Милениумския кръст е построен на най-високия връх на планината – връх Кръстовар, чието име означава „Мястото на кръста“ и се нарича така още от времената на Османската империя.

Леснодостъпно е, тъй като до него се стига с новичък кабинков лифт, който тръгва от местността Средно Водно, до която пък се стига лесно и бързо с автомобил. Пътят е хубав, паркингите са широки – чиста работа. Освен това има и автобусна линия номер 25, която ходи до там. Понякога има доста хора, затова препоръчваме да се отиде по-раничко. Кабинковият лифт работи от 10:00 и ако идете час преди това, вероятно няма да изпитвате проблеми с намирането на места, пък и ще стигнете за 15 минути от центъра до станцията. Паркингът е платен и ако нямате македонски телефонен номер, може да платите на хората, които обикалят и събират такси.

Децата обичат да се возят в лифт и при нас също беше еуфорично. Градът все повече се отдалечаваше, отивахме все по-нависоко, а ние се реехме над дърветата. Кръстът ставаше все по-голям и по-голям и нямахме търпение да се качим на него. За съжаление обаче ни съобщиха, че не е възможно, но не изтъкнаха причината. Очевидно е работил преди, но явно не сме уцелили момента. Реално, когато липсва тази възможност, няма какво особено да правите горе, освен да пиете едно кафе на Милениум бара. Площадката не е чак толкова голяма и бързо се обикаля. Има пейки и изградени беседки, които гледат към южната страна на планината Водно. За децата има изградени люлки и пързалки. В общи линии – това е. Оттук тръгват пешеходни туристически маршрути, но освен към каньона Матка, не съм се интересувал накъде другаде водят.

Красивият Каньон Матка край Скопие (Canyon Matka)

Толкова бяхме изслушали за прословутия каньон Матка, че имахме някакви невероятно големи очаквания. А винаги когато отиваш пренастроен някъде, шансът за разочарование е по-голям. Да, каньонът Матка е много красиво място, но ние точно преди две седмици се бяхме върнали от Триградското ждрело и язовир Въча. Ами, по-красиви са и това мнение не е плод на сляп патриотизъм.

Както и да е, пак повтаряме, че каньонът Матка е много красив и определено си заслужава посещение, при все че е на половин час от центъра на Скопие. Тук е още по-наложително да дойдете рано-рано, особено през почивните дни. Каякарите идват още с първи петли и заемат голяма част от ограничените места в близост до старта на пътеката. Спокойно можем да кажем, че след 9:00 може да не си намерите място и се налага да паркирате някъде край пътя и да вървите повечко.

От паркинга се тръгва по черен път, който след десетина минути край буйната част на реката се изкачва до язовирната стена. Оттук следва атрактивната част на каньона. Тясната пътека се вие, вдълбана в отвесната скала над нас. Спокойно, няма нищо опасно, павирана е и има парапети, което ни успокои да пуснем Стефи да щъка на воля. Преминаваме през малък тунел и след него първите лодкари ни подканят на разходка с лодка по Каньон Матка. Питайте първо дали стига до пещерата, защото първите предлагат само обиколка на язовира. Срещу почти двойна цена, малко по-напред се включва спирка край пещерата и 15 минутки за нея. Двойна цена звучи стряскащо, ама реално са си едни 6-7 лева, което осмисля пълната програма.

На няма и пет минути след язовирната стена е кръстопътят, на който трябва да решим как да преминем по каньона. Тук се намира средновековната църква „Свети Андрей“, която датира от 14 век, а край нея е построен хотел с ресторант (доста скъпичък при това). Та, изборът е между пешеходния маршрут, дълъг почти 9 км в посока, или споменатата разходка с лодка.

Ако подхванете пътеката, трябва да имате предвид, че е леснопроходима (поне така твърдяха всички, които питахме) и че по нея не можете да достигнете до пещерата, защото се намира от другата страна на каньона.

Вариантът с лодка е доста по-кратък откъм време. Тези доста километри се изминават за около час, заедно с разглеждането на пещерата и връщането. Не пропускаш нищо, което се вижда по екопътеката. А и винаги едно плаване с лодка е по-атрактивно за децата, отколкото тъпченето по неравен терен. Особено когато лодкарят е готин и му дава да държи руля…

Къде отседнахме за нощувка?

Апартаментът, който избрахме, беше абсолютно на топ локация – само на две минути пеша от площад Македония! Няма си име, но може да го намерите тук. От него също останахме много доволни, препоръчваме го силно! Хубав, чист и доста евтин. Идеален е за семейство или група приятели.

Представлява боксониера, в която спалнята и всекидневната са общо взето една стая, разделена от огромен гардероб. В нея има трапезарна маса и холова част с телевизор и диван се разтяга, така че 4 души съвсем спокойно могат да спят в апартамента. Отделно си има малка кухня и баня. Освен това отсреща са супермаркети, кафенета, пекарни със закуски, месарски магазини, аптека… абе, почти всичко, което ти трябва.

Карта на забележителностите в Скопие, които посетихме

Скопие през нощта

Не пропускайте! Македонската столица е много привлекателна след залез. Площадът, сградите, крайбрежието на Вардар, чаршията и калето са много ефектно осветени. Духът през лятото е така приповдигнат, че имаш чувството, че си в многолюден туристически град. Заслужава си!

Share your thoughts