Ямболските коледари и духът на отминалите Бъдни вечери
Моята история за коледари ще бъде малко по-различна, а за някои дори чудата. История на човек, пред чиито очи са минали много коледари, но пък все ямболски. По-скоро каргонски! Разбира се, че ще ви разкажа за фестивала “Ямболски коледарски буенек”, ще научите кога и къде се провежда, но първо е редно да ви запозная с каргонския дух на Бъдни вечер. Вече чувате името Каргона два пъти и ще го срещнете на още няколко места в статията. В него съм роден и израснал. За да не се чудите – това е най-старият квартал в Ямбол, откъдето водят началото си традициите на коледуването в града. Тук са автентичните ямболски коледари – тези, които търсите и за които ще ви разкажа.
От къде да започна, обаче? Най-добре с един въпрос. Как си представяте коледарите? Има голяма вероятност да не сте от Ямбол, така че ще кажете “Е, как… като нормални коледари.” и ще бъдете прави. Така де, но за мен (и почти всички мои съграждани) тези “нормални коледари” не са много нормални. В детските ми години гледах по телевизията и в книжките едни чудати коледари – спокойни и тихи, наметнали по един дебел ямурлук и калпак, хванали гега в ръка и пеят “Стани, стани, Нине…”. Сега се чудите какво странно има в това, нали? Е, аз за толкова години не бях виждал такива.
Бъдни вечер в Каргона
Видео на TMR Vision
“Моите” коледари ги чуваш да идват през няколко улици. Бъдни вечер е – тиха и свята нощ. Слушам пламъка в печката, докато се вдига семейна наздравица (аз съм още малък и участвам с лимонада). Изведнъж долавям писъка на гайдата в далечината. Става ми още по-топло в душата и възбудено известявам, че идат добрите гости. Зная си, че имат още поне час, докато стигнат и нашата къща, но бързаме да се приготвим. Баща ми се отбива до мазата да наточи кана с вино, а аз бягам до терасата, където сме провесили “семейните краваи”. Нашите не са от тесто и нямат точно кръгла форма, но съм сигурен, че на коледарите ще им харесат. Всеки път им харесват! Отваряме портата на двора и зачакваме.
Специфичният звън на ботушите им приближава бавно, но тежко, докато накрая затропат в нашия дом. Носят само по една риза с елече над старите войнишки бричове и хванати в редица танцуват в ритъма на гайдата. А калпаците им са изпъстрени с пуканки, чемширови клонки и червена китка. Влизат в двора с танцова стъпка, изпяват благоденствена песен и ни наричат с молитва. Разменяме по някоя бърза шега, докато се закачаме с тяхната “котка”, поднасяме им даровете си и ги изпращаме отново с танцова стъпка. Бързат, защото има много други къщи, а нощта е къса.
Днес времената са по-различни. Макар пак да се чуват през няколко улици, коледари не са влизали в дома ми скоро време. Като бях малък, все някой съсед или съученик ще играе в куда (така се наричат при нас коледарските групи), па ще минат. Докато сега дори да се свържеш с някой познат, пак не е сигурно, че кудата му ще успее да стигне до твоята къща.
Кога можем да видим ямболските коледари?
Фестивалът “Ямболски коледарски буенек” се провежда всяка година на Коледа – 25-и декември. Започва преди обед, около 11:00 часа пред читалищата в различните квартали, преминава през центъра и завършва в късния следобед на сцените в Градския парк (навремето беше пред общината, така че проверете брошурата за всеки случай). Следете програмата, защото местата на надиграванията се променят.
Другата ви алтернатива е да се разходите по улиците на Каргона на Бъдни вечер. Макар да звучи малко странно и насила, ако не живеете в стария квартал, няма как да усетите коледарския дух по друг начин. Няма точно място, няма точна траектория. Просто отивате до центъра на квартала (читалище “Пробуда”) след девет вечерта, пускате се по улиците и си отваряте ушите на четири. Няма начин да изпуснете!
Къде е най-атрактивно да гледаме ямболските коледари?
Еуфорията в Ямбол трае цял ден, така че трудно ще пропуснете да видите коледари. Но има една важна особеност, която трябва да знаете, ако искате да преживеете целия колорит на коледуването. Задължително трябва да започнете от Каргона! И ако пропуснете представлението пред читалище “Пробуда”, непременно бъдете на Пазара! Безистена трябва да е “План Б”, но за едни 500 метра не изпускайте най-вълнуващата част от деня. А тя е между Пазара и Безистена!
Казвам това изрично, защото всички каргонски куди стигат до Безистена, но някои от най-старите и колоритни спират до тук. Не продължават към сцените на фестивала “Ямболски коледарски буенек”, защото насоката там е по-комерсиална. А тези каргонлии не са за изпускане!
Защо на Пазара?
Защото там ямболските коледари играят непринудено и от сърце! Без сцени и без жури – само с хората! Танцуват сред тълпата, за да се слеят в едно с нея! Бъдете на Пазара не по-късно от 11:30, както правим ние. Тогава и пътят още не е затворен. Коледарските групи вече са се представили пред читалището в стария квартал и тръгват похода си към центъра.
Празничната еуфория между Пазара и Безистена
Писна първата гайда и звъна на шпорите обърнаха погледите. “Ето ги!” – с радостен възглас Стефи се затичва към тях. На първата годинка се плашеше, на втората ги гледаше със страхопочитание, но днес вече е развълнуван да тропа с тях. Първата куда е от батковци на по десетина-дванайсет години, които очевидно го вдъхновиха да става коледар като порасне. Станеника ги водеше с тежка стъпка, а те напрягаха цялата си млада енергия в гърлата и краката. Зад тях рукна още една гайда, мощно “Айде, Нине, отпусни го!” огласи площада и втората куда започна да пристъпва в ритъма на буенека. След нея още една и още една!
Скоро тълпата започна да се сгъстява и всички се сляха в едно! Това подклаждаше огъня в коледарските сърца и игрите им достигаха връхната си точка. Зрителите неусетно бяха подхванали ритъма на буенека с краката си и поглъщаха всяка нова група. Всеки бързаше да забучи паричка на сабята на някой баш. В това време някой станеник вдигна пищов и нажежи страстите на събралия се народ. Котките закачаха малки и големи, лягаха, въргаляха се, ставаха и показваха всичките си номера. Стефи им се радваше, но щом тръгнеха да го приближават, се подвиваше зад мен с дяволит смях.
В суматохата открихме по чудо спокойно кътче, където една куда се готвеше да стартира. Побързахме да помолим преди да надуят гайдата за един калпак и сабя, че нали ще ставаме коледари, да пробваме дали ни отиват. А те – като за нас правени! Е, тежко е бремето на сабята, трябваше малко помощ да я удържим, но ни ходеше на осанката. За кратко Стефи беше половин баш!
В радостта си пак се върнахме в тълпата, която по традиция съпровожда коледарите по моста към Безистена. Там игрите продължават в приповдигнато настроение, нови коледарски кръгове се вият и саби се размятат. Станеника все ще гръмне за всеобща радост и тъкмо да даде нов заряд на гайдаря.
Тези часове веселие са най-атрактивната и зареждаща част от коледарския празник в Ямбол. Но това не значи, че сме видели всичко, затова се запътваме към сцените.
Какво ще видим на сцените на фестивала “Ямболски коледарски буенек”
Ще видим надиграванията на ямболските коледари заедно с всички традиционни обреди. По време на атрактивните игри между Пазара и Безистена те не се изпълняват. За всеки случай прочетете брошурата предварително, защото мястото и програмата се променят (оказва се често). Навремето надиграването на всички куди се състоеше в ранния следобед пред общината, а в последните години – в Градския парк. Преди да стигнат до официалната част, повечето коледари правеха парад из центъра на града.
Тази година не стигнахме до сцената в парка, но се оказа, че на нея май е имало само фолклорна програма. Без традиционното надиграване. Не чух и баирчани да са слизали до центъра. Състезанието е било пред читалищата “Пробуда” и “Зора” преди обед в различни часове. Вероятно да може зрителите да се придвижат от едното място на другото, понеже има съществена разлика между коледарите от Каргона и тези от Баира.
С какво са толкова специални ямболските коледари?
Като всяко дете от моето поколение съм учил “Стани, стани, Нине…“ в час по музика. Все казваха, че е коледарска песен, но недоумявах защо. Та аз съм израснал с думите “Хайде, Нине, отпусни го!”, които са следствие на видоизменените коледарски обичаи в Ямбол. В онези дни не знаех, но пораснах, поинтересувах се и разбрах. Ямболските коледари не приличат на никои други. Те са уникални! Те са атрактивни! Те са единствените танцуващи коледари в България!
Традицията се е зародила преди повече от столетие, когато Ямбол е бил гарнизонен град. Към песните е добавен интересен елемент – буйните трополящи хороводни стъпки, наречени буенек. Облеклото също се променя. Народните мотиви се преплитат с кавалерийската униформа от онези времена, което придава нестандартен колорит на кудите. Високи ботуши с шпори, войнишки бричове, бяла риза с вратовръзка, кожен елек и калпак окичен с чемшир, пуканки и червена китка. Така ще видите каргонските коледари и днес, които близо столетие пазят уникалната традиция.
Казвам каргонските, защото в другия край на града, облеклото е доста по-различно. Коледарите от Баира, както се наричат, са с традиционни български носии и единствената прилика с каргонлии са “звънтящите” ботуши и калпака. И докато в стария квартал стъпката е бавна и тежка, буенекът на Баира е малко по-бърз и ритмичен.
Общото при всички ямболски коледари са ролите, които има всяка група. Станеникът е предводителят на кудата и я води с тежка стъпка и бълкица в ръка. Башът е най-опитният и стои начело на коледарското хоро със сабя в ръка. Куйрукчията опива и върти хорото отзад, размахвайки коледния кравай. А котката – тя забавлява хората с номера, а накрая започва да се търкаля и мърка в краката им, за да я поглезят с по-щедри дарове.
