Забележителности в Созопол – какво да видим в Стария град и наоколо?

Созопол не се нуждае от изброяване на забележителности, защото сам по себе си е забележителен. Дори само разходка в Стария град е достатъчна да помести черноморското градче в сърцето ти. Всяка стъпка по тесните улички те пренася все по-назад във времето от средновековен Созополис към древна Аполония. Историята се слива с романтичната архитектура, застлала скалите на малкия полуостров Скамний. Духът на морето поклаща смокиновите дръвчета в ритъма на лятото, докато чайките шумно пригласят на рибарските песни. Накрая, вечерта те посреща с аромат на риба в някой уютен ресторант върху отвесния бряг, под които се разбиват вълните. А нощната разходка след това е обаятелна!

Това е Созопол!

Най-хубавото е, че един ден стига да видите всички интересни места, което сме изброили, с изключение на Замъка в Равадиново. Ако разглеждате по-задълбочено, може и два. Старинен Созопол е много компактен и разстоянията между забележителностите са малки. Разходката е чудесна за укрепнало дете, с много възможности за почивка, но ако все пак ви се струва прекалено дълга, лесно може да си решите проблема, като я разделите в два дни. Ако сте с детска количка, може да изпитате малко трудности със стълбите към панорамната алея, но в общи линии е това.

Списък със забележителностите

Навярно вече сте готови. Ето забележителностите в Созопол, които не трябва да пропускате:

  1. Стария град “Старинен Созопол”
  2. Храма “Свети Зосим Созополски”
  3. Църквата “Св. св. Кирил и Методий”
  4. Южната крепостна стена и Стражевата кула
  5. Нос Скамний
  6. Средновековния манастир “Свети Апостоли” и храма на Деметра и Персефона
  7. Средновековната църква “Света Богородица”
  8. Античната арка на древна Аполония
  9. Етнографския музей
  10. Археологическия музей
  11. Яхтеното пристанище
  12. Остров Свети Иван
  13. Замъка “Влюбен във Вятъра” в Равадиново

Най-отдолу сме начетали словесно най-подходящия (според нас) маршрут за обиколка на Стария град на Созопол. Поместили сме и интерактивна карта на забележителностите и маршрута, за по-удобно.

1. Архитектурен и археологически резерват Старинен Созопол

Или по-просто казано – Стария град на Созопол. Той е сърцето и душата на града! В него се намират почти всички забележителности, за които ще разкажем по-долу. В началото описахме какво е чувството, което той оставя у теб, а сега ще навлезем в малко повече детайли.

Намира се на малък скалист полуостров, наречен Скамний (Столец). Античен град съществува на него още преди новата ера, което го прави един от най-старите градове в България. Най-известното му име в древността е Аполония, което по-късно се е променяло в различни разновидности на Созополис, за да остане след Освобождението с българското наименование Созопол. В античността и средновековието е бил голям търговски център и важен пристанищен град. Останки на много архаични кораби лежат в дълбините край Созопол, което го прави голяма атракция за водолазите.

По-близката до наши дни история, оставя съвременния облик на Стария град. Очарователната старинна архитектура привлича както нас, така и хиляди туристи от цял свят. Вървейки по тесните павирани улички, се отърсихме от урбанизацията на нашето време и се върнахме две столетия назад. Разходката ни преведе през стотици стари къщи с рибарски облик. Чарът на Созопол се крие в дървената облицовка на сградите, която ги предпазва от соления морски въздух. Улиците образуват сложна плетеница, а тесни ниши между къщите отвеждат до панорамните крайбрежни алеи, откъдето се откриват най-красивите морски гледки от полуострова. Десетките помпозни ресторанти по тях ни приканяха да вкусим прясна черноморска риба в компанията на морските вълни. Разходката в Стария град преминава по крепостни стени и кули, скалисти плажове, панорамни морски гледки, древни храмове, средновековни църкви, антични постройки и музеи.

2. Храмът “Свети Зосим Созополски”

Преди да стигнем до Стария град на Созопол, минаваме през морската градина, която го разделя от Новия град. Някъде по средата забелязахме вдясно малка каменна постройка с отличителна архитектура. Ниска, масивна, със сводест вход и дървен навес над него. Храмът е посветен на светецът покровител на града Свети мъченик Зосим Созополски. Изглежда по-скоро като забележителен параклис, отколкото църква, но иконите в него са изключително ценни, голяма част от които на созополските майстори зографи Димитър и Яни. Друг интересен факт е, че на входа на църквата е вградена паметна плоча на жена, живяла в древния град Аполония през V век преди Христа.

3. Църквата “Св. Св. Кирил и Методий”, която пази мощите на Свети Йоан Кръстител

През 2010 г. текат разкопки на най-стария храм на близкия остров Свети Иван. Под олтара българските археолози откриват стар реликварий от алабастър, в който има зъб, кости от ръка и лицева част. Върху него откриват надпис, който разказва, че през V век човек на име Тома е пренесъл светите мощи на Свети Йоан Кръстител на този остров. Това се оказва едно от най-забележителните и значими открития в християнския свят в наши дни!

В момента мощите на Свети Йоан Кръстител са изложени за поклонение в църквата “Св. св. Кирил и Методий”, известна още като Бежанската черква. Тя се намира на входа на Стария град в Созопол и беше чудесна отправна точка за нашата разходка из тесните каменни улици, след като със Стефи запалихме свещичката за Дядо Божи. Макар да изглежда нов, храмът е построен в края на XIX в. Можете ли да повярвате, че навремето е бил извън пределите на града и богослужения са се извършвали само на големи християнски празници? Все още може да нямате представа за размерите на старата част, но в края на разходката и вие ще си зададете въпроса “Как може да е била извън града?”.

4. Архитектурно-историческия комплекс “Южна крепостна стена и кула”

Една от най-красивите разходки в Созопол е по Южната крепостна стена. Ние стигнахме случайно до нея. От входа на Стария град тръгнахме по най-дясната уличка, която изглеждаше най-тиха. Един гръцки ресторант ни направи впечатление и решихме да го погледнем за довечера. Два реда стълби надолу в него ни отведоха до красива тераса, която се оказа крайбрежната пешеходна алея. Тук се откриваше чудесна панорама към полуострова на Новия град, а Стефи любопитстваше къде отиват вълните, като няма пясъчна ивица. Всеки път, в който се откриваше възможност да погледнем надолу, се възхищаваше на отвесните скалисти брегове, покрити със свежо-зелен мъх. 

Някъде по средата на панорамната алея е изграден Архитектурно-историческия комплекс “Южна крепостна стена и кула”. Неговата история е много интересна, тъй като е открит напълно случайно, при събарянето на стара къща. Последват разкопки, при които изследователските екипи откриват древни зърнохранилища и антични предмети. Започва реставрация и обектът се превръща в една от най-привлекателните забележителности за туристите. Стражевата кула е изцяло реставрирана за радост на децата и придава допълнителна романтика на възрастните по време на нощната им разходка тук. Под нея се намира музеят към комплекса, в който научихме повече за историята на древна Аполония и региона. На тръгване не пропуснахме да хвърлим монета в Античния кладенец, каквато е традицията на туристите, посетили Южната крепостна стена.

5. Нос Скамний

Нос Скамний е най-източната точка на едноименния полуостров. Не е известен с нещо конкретно, не е сред топ забележителностите в Созопол, но е едно много зареждащо място. Тук се почувствахме почти сами с морето и безкрайната гледка към него. Освен това спокойно може да се слезете по камъните до малкия скрит плаж, където да потопите крака за разхлада. На нос Скамний се намират и руините на Средновековния манастир “Свети Апостоли” и Храмът на Деметра и Персофона.

6. Средновековния манастир “Свети Апостоли” и храмът на Деметра и Персефона

На ръба на нос Скамний се е издигал средновековен манастир. Доказателство за това е манастирският храм, чиито основи са открити през 2011 г. Преди това се е знаело единствено, че на носа някога е съществувал градски манастир. Разкопките стартират, след като археолози се натъкват на реч от откриването на гръцкото училище в средата на XIX в., което гласи 

И тук, където в древността е пръскал светлина нашият манастир „Свети Апостоли“, светлина ще пръска нашето училище.

Така е открита базиликата, която датира от XII-XIII в. Както на много свети места, така и тук през вековете са издигали храмове върху основите на по-древни светилища. По-ранен слой от средновековния манастир “Свети Апостоли”, датира от VI-V в. пр.н.е. Съвсем близо до базиликата са открити останки от античен храм от времето на древна Аполония Понтика. Археологическите находки недвусмислено показват, че става дума за култ към древногръцката богиня на плодородието Деметра и дъщеря ѝ Персефона.

7. Средновековната църква “Света Богородица”

Макар да е най-ниската постройка в цял Созопол, лесно разпознахме църквата “Света Богородица”. Тя е една от най-забележителните сгради в Стария град. Погледната от главната улица, покривът ѝ не надвишава човешки ръст, толкова дълбоко е вкопана в земята. Строена е през XV век и е преустройвана няколко пъти след това, но все по Османско време, когато християнските храмове не трябвало да са по-нависоко от феса на турчин на кон. Честно казано църквата “Света Богородица” изглежда толкова ниска, че и на Стефи да бяхме сложили фес, щеше да е по-висок от нея и без да е на кон.

Храмът се намира в северната част на Стария Созопол. Ние успяхме да хвърлим само поглед в нея, тъй като я посетихме по време на литургия, когато и дворът беше претъпкан с поклонници. Иконостасът е изящно дърворезбован, но нещо друго ни направи по-силно впечатление – църквата не беше изографисана отвътре, което е рядкост за българските православни храмове, особено за толкова старите.

8. Античната арка на древна Аполония

В сърцето на Стария град в Созопол се намира символът на далечното минало на града – Античната арка на Аполония. Тя ни върна много назад във времето, със споменът, че Аполония Понтика е едно от първите места на Балканите, където навлиза християнството. През V в. е построена базиликата. По-късно във времето тя става част от по-голям средновековен християнски комплекс с църква, който се смята за седалище на Созополската епископия от X до XVII век. Макар сега да не личи, през всичките векове на съществуването си е била богато украсена с изящни стенописи и пищни подови мозайки. Нейното великолепие се е запазвало след всяка разруха и преизграждане, през които е преминала.

Разходката в Стария град неминуемо ни отвежда до Античната арка на Аполония, която се намира в най-оживената централна част. Ние също не пропуснахме да минем под двете реставрирани арки, част от разрушения от османците християнски комплекс. Разположена е между двете главни улици Аполония и Св. св. Кирил и Методий, затова се оглеждайте встрани, за да не пропуснете една от най-характерните забележителности в Созопол. Не е грандиозна като Акропола в Атина, затова може и да ви убегне.

9. Етнографския музей в къща “Тракийски хан”

Една от най-красивите къщи в Стария град е домакин на етнографска сбирка от региона на Созопол. Забележителната сграда е на повече от 200 години, преживяла доста преустройства и промени в статута – от частен дом е била превърната в седалище на Общинския съвет, след което в център за работа с деца, а преди да се превърне в етнографски музей е била ресторант. Въпреки това не губи своята автентичност и през 2016 г. е реставрирана за последно по програма “Созопол – съхраненото културно наследство и културна идентичност през вековете”. Тя е пазител на традициите и културата на Южното Черноморие, а експонатите в нея са дарени от местното население.

Към нея ни привлече медения звук на цигулка. Оказа се едно от множеството кратки гостуващи представления в програмата на етнографския музей. Още с пристъпването през портала се озовахме в типичния созополски двор с каменна настилка, смокинови дръвчета и чудесна морска гледка. Приветства ни експозицията на открито, под дебелата сянка на навесите, а отвъд стените се издига Южната крепостна стена.

Вътрешната експозиция ни представи културата на основните етнографски групи в региона, събрани в няколко големи стаи. Пред нас имаше десетки предмети от бита, облекла, текстил и оръдия на труда от столетие назад. Най-старият предмет беше забележителна кутия за църковни дарения на над 150 години с изображение на Свети Георги. Паламарки, корита, чакръци, съдове, хурки, вретена, черги, носии… всичко изглеждаше на място, но имаше нещо, което не е наред. Какво ли прави тази родопска носия в етнографския музей на Созопол? Оказа се, че една част от населението на града са бежанци от Беломорска Тракия, които са се заселили тук след като земите им остават извън пределите на България в следствие на войните в началото на ХХ, а онзи регион е много близък до Родопите.

10. Археологическия музей – Созопол

Хилядолетната история на Созопол оставя много следи както на повърхността, така и под морските води край града. Богатото наследство на древна Аполония и Средновековен Созопол украсява колекцията на Археологическия музей. Впечатление ни направи, че по-голямата част от експонатите са от античната епоха, когато историята му е най-динамична. Акваторията около града е осеяна с артефакти от този период и забележителностите в музея непрекъснато нарастват.

Аполония е бил един от най-богатите градове по Черноморието, превърнал се дори в град-държава за няколко века, и започнал да сече собствени монети с изображенията на Аполон и Медуза Горгона. Заради значението на морската търговия в развитието на града, към символите на монетите била добавена и котвата. Освен монети, в музея видяхме много амфори, керамични съдове, скулптури и дребни фигурки. Изложени са откритите в некрополи край града надгробни плочи, статуетки и различни принадлежности и артефакти на погребаните в тях.

В Археологическия музей на Созопол видяхме и албатросовия реликварий, в който са открити мощите на Свети Йоан Кръстител. Заедно с него е и кутийката с надписа, която разказва за пътя на мощите до остров “Свети Иван”.

11. Яхтеното пристанище “Марина порт Созопол”

Доковете на Созопол са добре пригодени за крайморска разходка, а яхтеното пристанище “Марина порт Созопол” се оказа чудесна крайна спирка за нашата разходка. Водите са побелели от малки и големи плавателни съдове, симетрично подредени край кейовете. Стотици мачти се поклащаха в ритъма на морето и приповдигаха усещането за морско лято. 

Яхтеното пристанище придава на Созопол достолепен облик на модерен морски град. Като изключим котвените стоянки по черноморските градове, в България няма много големи пристанища за луксозните морски возила, затова и созополската марина се е превърнала в забележителност. Разходката по него беше много приятна, особено след завършека в едно от близките рибни заведения.

12. Остров “Свети Иван”

Островът “Свети Иван” е едно от най-мистериозните места в района на Созопол. Остави у нас усещането, че стъпваме по декор от филм на ужасите – обрасъл в тръни пущинак, обсипан с пера и скелети на чайки, с призрачен морски фар в сърцевината. А същевременно е едно от най-светите места в България. На него са открити мощи на Свети Йоан Кръстител! Цялостното изживяване – търсенето на лодкар, плаването, усета за пустота, стария фар, обраслото светилище – беше много необикновено и вълнуващо. Низ от детайли, които, сглобени, формираха една незабравима емоция за нас и превърнаха това малко парче земя в едно от най-интересните места от нашата екскурзия.

Но първо малко факти. “Свети Иван” е най-големият остров в българското Черноморие и се намира на по-малко от километър от бреговете на Созопол. Той е природо-археологически резерват и защитена местност, която е естествен хабитат на най-голямата колония от чайки в България – средиземноморски, жълтокраки и сребристи. Затова е забранен достъпа до него от 1-ви април до 30-и юли, когато е техния размножителен период. На него се намира и единствената в страната популация на зайци подземници (които така и не зърнахме). Още от древни времена, остров “Свети Иван” е свято място, като първите данни за изграден храмов комплекс са от VII в. пр.н.е.

Как се стига до остров “Свети Иван”, след като туристическите корабчета не спират на него? Вариантът е да говорите с някой от лодкарите на кейовете, който да ви закара при благоприятно вълнение. Не се лутахме дълго. За една врътка по пристанището открихме двама. Двайсет минутното плаване беше вълнуващо за Стефи. Слязохме на южния пристан, където лодката щеше да ни чака около час. Отначало не бяхме сигурни, но се оказа, че това време е напълно достатъчно за обиколка на острова. Ясна туристическа пътека ни поведе по острова и бързо стигнахме до стария морски фар, точно в центъра на това малко парче земя. Оттук имаше два варианта – направо и надясно. 

Пътеката направо води до северния пристан. Затова поехме надясно – към разкопките, където са открити мощите на свети Йоан Кръстител. Очаквахме да е благоустроено поне малко, но от един момент насетне трябваше да слаломираме между трънаци, за да стигнем до базиликата. Нямаме претенции за нещо грандиозно, но си мислим, че щеше да е хубаво да бъде почистено и да изглежда приветливо. Да, не е трудно да се достигне до руините, но все пак… Впоследствие разбрахме, че когато текат разкопки, местността се поддържа, но тази година не били отпуснати средства.

13. Замъка в Равадиново “Влюбен във Вятъра”

Това несъмнено е едно най-приказните места в България! Замъкът “Влюбен във вятъра” в Равадиново е детската мечта на един български архитект, който успява да я осъществи след двайсет години упорит труд. Двайсет години, в които е изпипан всеки от хилядите детайли в архитектурата, за да се получи една вълшебна картина. Мнозина “доброжелателни ценители” го определят като бутафория, вероятно израснали без книжка с чудни истории под възглавницата. За нас обаче правилната дума е магия! И сме много щастливи, че поне един човек е решил да напише приказка в България!

Бяхме завладени от прелестната атмосфера на замъка в Равадиново още през 2011 г., когато за пръв път го посетихме. Още тогава бе пленителен, макар наполовина недовършен, и бързо го наредихме сред най-интересните места край Созопол. Обещахме си един ден, когато имаме дете, да го доведем тук. Пет години по-късно се появи Стефи и само трябваше да изчакаме още малко, да започне да разбира приказките, които му четем преди сън. Ето че той вече се прехласва по вълшебства, замъци и рицари и дойде време да посетим “Влюбен във вятъра” отново, този път заедно.

Замъкът не е точно в Созопол, а в близкото село Равадиново, само на 5 км. от Стария град. Високите стражеви кули отдалеч указват посоката към него. Прекрачването на тежката порта на крепостта пренесе пейзажа далеч от реалността на България – в един магичен свят. В него бръшлянът поглъщаше бавно каменните стени на двореца, а изящните цветни градини, в които свободно се разхождат пауни, изостряха фантазията. На входа ни посрещна грамадната статуя на “господаря” на замъка, който ни приветства във владенията си. Зад нея се намира картинната галерия, където е поместена музейната част. За наше щастие, при посещението ни във “Влюбен във вятъра” в експозицията присъстваше скелета на “Вампира от Созопол”, който е една от най-атрактивните археологически находки в България през последните години. 

Проправяме си път през страховитите рицари в брони, за да слезем до голямото езеро с лебедите. Край него е изградена зона за отдих и разходка. Запътихме се към отсрещната страна, за да хвърлим монета във Фонтана на желанията, който е обграден със скулптури от храсти. Обиколихме езерото, след това минахме отново покрай замъка, за да стигнем до малък параклис, в който не пропуснахме да запалим свещичка. От него се изкачихме до магичната беседка, заобиколена от десетки каменни жаби. Под нея слязохме до малко езерце с остров по средата, до който достигат няколко приказни моста. За накрая оставихме тъмницата. В нея преминахме през голяма зала с рицарска маса и призрачни картини, преди да стигнем до винарната, в която може да се дегустира и закупи червено вино. Не ни се излизаше от приказката, затова направихме още няколко обиколки по алеите, преди да се върнем отново в реалността, отвъд крепостните стени на двореца.

Маршрут за обиколка на забележителностите в Созопол

Храмът “Свети Зосим Созополски” се намира в морската градина на входа на Стария град и започваме от него. Продължаваме с поклонение пред мощите на Свети Йоан Кръстител в храма “Св. св. Кирил и Методий” на входа на Стария град. В съседство е Археологическия музей, в който също се отбиваме. Разходката продължава по панорамната алея и минава под Стражевата кула на Южната крепостна стена. Качваме се за кратко към вътрешността, за да стигнем до носа на полуостров Скамний, където се намират разкопките на средновековния манастир “Свети Апостоли” и храма на Деметра и Персефона. Там можем да слезем и до един от скритите сред скалите бегове, за да потопим крака в морето.

Завъртаме по крайбрежната алея от другата страна на полуострова, където ни се открива чудесна гледка към остров „Свети Иван“. Отново тръгваме към сърцевината на Старинен Созопол, в търсене на снишената средновековна църква „Света Богородица“. Съвсем близо до нея е Арката на древна Аполония, а от другата ѝ страна се намира Етнографския музей. След това търсим пролука, откъдето да слезем на пристанището. Там намираме лодка, която да ни отведе до остров “Свети Иван”. Щом се върнем, завършваме разходката на яхтеното пристанище “Марина порт Созопол”. За следващия ден оставяме Замъка в Равадиново „Влюбен във вятъра“.

Карта на забележителностите в Созопол

Share your thoughts