Приключение с дракон по река Велека

Какъв ден само! След сутрешният енергиен прилив на плаж Велека край Синеморец, ни очакваше продължение на приключението. Събудихме се след обедната дрямка, жадни за нови приключения. Излязохме от хотела в Царево и след още едно кафе време, минавахме по железния мост над реката.

Дойде време да яхнем дракона, който щеше да извие снага по поречието на река Велека. Пристигнахме в приключенския център точно навреме, където ни посрещнаха крокодил, биволски череп и въртящ се на въже скелет. Драконът всъщност е нашата лодка, с която ще поемем срещу течението. Останала от снимките на стар немски филм, днес ладията с визия на дракон е основна атракция на пътешествието из странжданската джунгла.

С лодка по река Велека

Капитанът ни натовари и металното чудовище изръмжа, оставяйки диря след себе си. Отначало се движехме доста бавно и слушахме уводните думи на беседата, което малко прекърши ентусиазма на Стефи. Лодкарят беше сладкодумен шегаджия от старото поколение, който се грижеше доста умело за доброто ни настроение. Носеше звучния прякор Генерала. Майтапите му почти винаги уцелваха в десятката и дори заучените фрази звучаха непринудено, все едно импровизира.

Ето че ентусиазмът на Стефи се завърна, когато пред нас се показаха първите водни рози. В последно време беше вманиачен по цветята и веднага щом влязоха в полезрението му, нямаше нужда от други забавления. Действително, жълтите лилии бяха интересна и красива гледка, достъпна само с лодка по река Велека. Още повече се въодушеви, когато на хоризонта се появиха и малките речни костенурки. А те сякаш се бяха наредили за снимка на един дънер. Нататък срещнахме още костенурчета, но така и не мернахме някое змийче. Само то оставаше за пълна програма.

Стигнахме до най-атрактивната маневра на пътуването. Драконът сякаш влизаше в портал към един друг свят, отворил се между увивните растения, паднали над реката. Със Стефи притаихме дъх и, разбутахме с ръце лианите и навлязохме в дървесния тунел над река Велека. Не е толкова внушителен, колкото звучи. Беше си малка дупчица, колкото да побере лодката. Генерала обясни на децата, че сме на гости в къщичката на Баба Яга и на въпроса „Къде е тя?“ се измъкна с лаконичното „Отишла е на плаж!“.

Дойде време да обръщаме лодката, но преди това капитанът ни награди със звуците на Странджа. Загаси двигателя, за да потънем в тишината, допускайки само естествените звуци на гората. Тя беше разчупена след няколко секунди от учуденото „Ама, защо спряхме?“ на Стефи. „Слушай тишината на природата“, му прошепнах аз и така спечелих няколко минутки на това безмерно спокойствие.

По устието на Велека

Генерала ускори рязко за радост на децата. Драконът пореше неподвижните води на реката, а вятърът се вплиташе в косите ни. Разстоянието, което взехме за час, сега върнахме за десетина минути. Запътихме се към финала на пътешествието с лодка – устието на Велека. Около нас се сипеха като сняг белите цветове на близките дървета. А какво беше това, което плискаше насреща във водата? Ха, това е риба! Скачаща риба! Ето и още една. Двете деца на борда се заливаха от смях, след първоначалното удивление.

Дойде време за кулминацията на нашата разходка с лодка по река Велека. Капитанът каза, че се е изморил и му трябва помощ. Имаше ли някой, който да изпълнява функциите на помощник капитан? Разбира се! Две нетърпеливи ръце веднага се замятаха във въздуха. Първи беше Боби, по-голямото от двете деца в лодката. 

Дойде ред и на Стефи, който се препъваше в нетърпението си да стигне до мотора. Хвана руля и потегли с мръсна газ и широка усмивка на уста. Управляваше смело и хладнокръвно, с лек примес на страхопочитание и удовлетворение. Повярвайте, няма да забравя последвалата радост. Никога досега не беше изпадал в такъв екстаз. Въртеше се в лодката, скачаше и ме прегръщаше, все едно му подариха изживяването на живота. Знам ли, може и така да е било, защото продължи и дълго след като слязохме на брега, по пътя обратно и дори на разходката в Царево – „Тате, тате, аз съм капитан! Аз карах лодката сам! Обичам те много!“.

Share your thoughts