Екскурзия в търсене на скритите атракции на Трявна
Знаехме, че този път екскурзията в Трявна ще бъде по-различна за нас. Без никакво планиране и суетене! Бяхме оставили тази работа на нашите приятели и от много време насам просто щяхме да се отпуснем по течението. Освен това трябваше да излезем от рамките на комерсиалната обиколка на града. Нямаше да обикаляме популярните забележителности Часовниковата кула, Стария град, Даскаловата къща (макар че имахме отбивка там), Музея на азиатско и африканско изкуство и дори прочутата община с каскадните мушката. Сега бяхме тук за скритите атракции на Трявна – тези, които не се откриват при първото търсене в Гугъл.
Първи (полу)ден в Трявна
Гледахме да стигнем до балканското градче малко по-рано в петък, за да се възползваме от хубавото слънце край любимата атракция на Стефи – басейна. Но преди да стигнем до него, детето беше привлечено от нещо вълнуващо. Още със слизането на тревненска земя бяхме зашеметени от огромните панорамни прозорци в лобито на хотела, които ни извисяваха над цяла Трявна. Стефи се залепи за тях с думите “Колко е високо!? И планината е там!”. В този момент и ние не разсъждавахме по-различно от тригодишно дете, омаяни от пейзажа насреща. В града май нямаше хотел по-нависоко от Калина Палас, затова приехме гледката от тези висини като чист бонус.
Басейнът се оказа вътрешен, но поне шезлонзите лежаха на припек в панорамната градина. Плицукането беше основен приоритет за нас, разбира се, но все пак в почивките абсорбирахме още от чара на сгушилата се в планината Трявна. Радостта от играта в басейна беше толкова голяма, че неусетно дойде време чичовците с жълтите блузи да покрият басейна. Тъкмо навреме, защото оттук-оттам започнаха да прииждат нашите приятели.
Трудно беше да се намерим в безкрайните лабиринти на хотела, но в България едно е сигурно – приятелите винаги ще се открият на хубава българска трапеза. А менюто ни включваше именно това – традиционна балканска скара, салатка, мезенце и хубава домашна ракийца, специално предлагана от хотела. На хапка и пийка се разкриха и последните детайли за утрешната програма, а тя наистина беше разнообразна и повече от интересна. Впрочем, оказа се че всички вълнуващи моменти, за които ще разкажем, са организирани от хотел Калина Палас, а не от нашите приятели, както мислехме. Затова използваме момента да им благодарим!
Пътуване с влак до началната точка
Пътуването с влак винаги е имало свой особен чар. Дори и старите влакови композиции на БДЖ не успяват да го подтиснат и даже правят усещането някак по-завладяващо. Това обаче го пазете в тайна от някой, на когото му се налага да използва редовно услугите на железницата в България. Той със сигурност не го прави веднъж годишно за 20 минути и вероятно е на друго мнение. За нас обаче си е атракция! Макар да имаме ЖП гара на десетина минути пеша от вкъщи, се возим на железния кон единствено, когато решим да разнообразим ежедневието на Стефи. За него винаги е било вълнуващо и затова много се зарадва, като разбра, че тази сутрин отиваме на планината с влак.
В градче като Трявна гарата рядко може да ти е далеч. Сигурно щяхме да стигнем до нея за пет минути, но водачът ни Лъчо разказваше така увлекателно историята на старопланинската железница, че крачката се забавяше от само себе си. Прекосихме линията по железен мост, който на вид можеш да кажеш, че е строен заедно с железницата. След това минахме покрай автогарата, чието разписание се събираше на лист хартия, залепен на входната врата. И ето, вече чакаме стрелките на големия стенен часовник да отброят до идването на влака!
Досега все сме попадали на новите дизелови мотриси, дето, пусто му, не можеш да отвориш ни един прозорец. Само веднъж Надя и Стефи бяха пътували във вагон с купета и естествена климатизация, но сигурно сте чували, че една част от майките не са много приключенски настроени. И този път получихме няколко укорителни погледа преди да отворим големия прозорец в коридора и да подадем глава леко навън.
Ето че открихме най-интересното от пътуването с влак! Като син на ЖеПе-ец, тати много добре знае това от дългогодишния си опит с БДЖ в детството. Вятърът те пляска игриво по лицето, докато чакаш следващия ляв завой, да се покажат локомотива и предходните вагони. Гората наоколо не спира да се движи. От време на време я изместват скали.
Всичко се повтаря в омайваща последователност, докато изведнъж… “Ту-туууут” – още една оглушителна сирена, последвана от радостен възглас “Тунееел”! И още един, и още един… Тук бяха безброй, за радост на Стефи. Влизаме, излизаме, влизаме, излизаме, влизаме… влезли сме… “Тате, от този не излизаме” – изрече учудено-любопитен гласец! Ето че сме в прочутата Шесторка, която завърта пълен кръг и образува формата на числото 6 преди да излезе от планината. Но за нас това движение си оставаше неразличимо в тъмнината. Затова само чакахме с любопитство да разберем дали и този път ще излезем под звуците “ту-туф ту-туф, ту-туф ту-туф”.
Лек планински преход в резерват Българка над Трявна
Железният кон ни остави на спирка Бъзовец, насред Стара планина. Помахахме му за довиждане и последвахме групата. Сега ще изкачваме връх! Какъв ли пък връх може да има в тази част на планината, ще питат някои? Вярно, че съседната гара Кръстец е втората най-висока гара в България (на нормална ЖП линия), ама пък на 866 м. надморска височина какъв ли ще е този връх. Спокойно, минаваме кота хиляда с връх Голям Кръстец – 1008 метра е!
Прекосихме ЖП линията, плъзнахме малко нагоре и спряхме за по чаша чай и домашни сладки, приготвени от организаторите Travel Plus. Стефи лакомо повтори и потрети от вкусотийките, оглеждайки се за четвърти тур, но кутийката за нещастие вече беше празна. Местността откриваше първата ни по-обзорна панорама и заслужаваше няколко минутки да я попием, докато нашият мъник се люлееше на люлките. Край заслона имаше и малък параклис “Свети Вяра, Надежда и Любов”, в който не пропуснахме да запалим свещичка за Дядо Божи преди да продължим.
Един от водачите на групата беше младо момиче, което се оказа специалист по биоразнообразие – чудесен начин да научим нещо ново за гората, докато се разхождаме в нея. Макар да се занимава с фауната, обсъждахме предимно флората, понеже беше много разнообразна наоколо. А от животинския свят и живо пиле не видяхме. Разбрахме защо дивият чесън се нарича още мечи лук. Научихме как да различаваме пачия крак от отровните му двойници. Обясни ни защо горските пътеки са толкова меки под краката ни.
Редуваха се интересен факт, горска ягодка, гъбка, факт, ягодка, гъбка… така почти не усетихме стръмната пътека. Не бяхме ходили със Стефи в планината след толкова много дъждовни дни и той не можеше да повярва колко много гъбки има, като забелязваше всяка следваща с още по-голямо удивление. От самара на гърба ми трудно фокусираше ягодите, но за тях му помагаха две каки от нашата група, който му сипваха в шепичката от време на време.
Край връх Кръстец направихме по-голяма почивка и вече го свалих от раницата да си търси гъбки, докато ние слушаме историята на местността. През 1195 г. мощите на Свети Иван Рилски се пренасят от София в тогавашната столица Търново и прекарват 7 дни на това място. Това дава името на върха, а край него в скала е построен и параклиса “Св. Иван Рилски”. Както си слушахме улисани, с едното ухо дочуваме “Тате, мамо, голяяяма гъбка!”. Стефи беше клекнал до едно дърво и сочеше развълнуван. Скокнахме към него и какво да видим!? Беше открил богато съкровище – манатарката беше колкото главата му!
На стотина метра от връх Кръстец имаше и прекрасна панорамна площадка, която беше грехота да пропуснем. Надолу минахме и покрай местността Царски кладенец. Още по-надолу в гората ни очакваше и кратка игра за ориентиране. Не успяхме да открием едно от скритите “съкровища”, но поне достигнахме успешно до крайния лагер. Там ни чакаха вкусни плодове за поизморени туристи, в компанията на любимия ни сок от бял бъз, приготвени от Travel Plus. Кратка почивка и пак напред!
Връщане с велосипед до Трявна
Ще купувам велосипеди, решено е! Това спускане така ме зарази, че не давам заден ход. Върнаха ме 20 години назад във времето, без да преувеличавам. До 12-13 годишен си бях голям състезател и маестро на байка, но после настанаха други времена и постепенно го забравих. Това ми коства мястото в групата за напреднали. Тук правя вметка, че другата част от Family Travel Spirit още не могат да карат колело и затова съм без тях в това начинание.
Напредналите караха повечко офроуд по планински пътеки и ливади, докато ние само се спускахме по главния път надолу към Трявна със спирка в село Плачковци. Но това ми беше напълно достатъчно в момента! Първоначално потрепвах от скоростта, но постепенно се пренесох две десетилетия назад и започнах да отпускам спирачките. Пътят пред мен се разширяваше, а скоро започнах да виждам какво се случва встрани. И тъкмо навреме, защото точно започнаха да се откриват първите пейзажи. Последваха още едни и още едни. Толкова различни, за толкова кратко време!
Аз съм планинар и обичам връзката с природата. Колкото и надълбоко да влезеш в нея с автомобил, няма да я откриеш. А с велосипеда я усещах почти същата. Имах същите сетива, същия обзор, същата близост до природата. Но бях по-бърз! Виждах много повече, отколкото пеша. Усещах много повече, отколкото с кола. Това е… ще купуваме колела в семейството и ще се учим да ги караме.
Урок по дърворезба в Даскаловата къща
Кой починал, кой не, пристъпихме към градската част от програмата. Запътихме се към една от най-популярните забележителности в Трявна – Даскаловата къща, но не за да сравняваме слънцата на майстор Димитър и неговия калфа. Бяхме тук, за да влезем за кратко в тяхната кожа. Имахме урок по дърворезба – едно от най-изящните изкуства! Тревненската школа се слави с изключителни традиции в занаята, пазени и развивани с векове. Тревненските майстори по иконопис и дърворезба са “обличали” най-разкошните храмове в България навремето. Да направиш първата си резка тук е нещо наистина вълнуващо.
Стефи беше нареден пръв край масичките, но бързо му скършихме мерака. Няма кой да му разреши да борави с толкова остри предмети. А Надя така и не се престраши да хване длетото. Затова представител на семейството си остана майстор Панайот. Той грабна резците и започна да твори! Е, почти…
Първият урок учи на най-лесната форма в дърворезбата – триъгълника. Засичаш трите ъгъла и бавно ги свързваш. На пръв поглед изглежда фасулска работа, особено като го показва майстора. Но когато длетото дойде в моите ръце, друго ми се видя (а аз бях от хората, които се справят сравнително добре). Всеки имаше по една дървена лъжица пред себе си, която да си украси. Започнах плавно, но финесът малко ми се губеше. На фона на гладките форми на обучаващия, моите изглеждаха като шкурка. Нищо, продължавам нататък, ще стане! Опа, сега ъгълът избяга, дай да изравним другия. Ето, получи се – ъглите са равни! Хмм, сега пък центърът не е в центъра. Охх…
И така… омагьосан кръг. Докато баща му си скубеше косите, Стефи надничаше все по-любопитно. Понякога направо ме изместваше и се чудех кой всъщност работи. Накрая и той хвана длетото под строг надзор от две страни и остави своя отпечатък върху произведението. След третия триъгълник, нещата започнаха да се получават. Изгладихме шкурката, издялахме останалите елементи и дори оставихме инициалите си на лъжицата. Накрая сияех от задоволство! Докато аз гордо си правех фотосесии с творбата си, Надя и Стефи се люлееха под ябълката в двора на Даскаловата къща. Това безспорно беше най-забележителната част от програмата, затова съветваме да не пропускате да вземете урок по дърворезба в Трявна.
Запознаване с технологията на живата бира и дегустация
По-добър завършек на дълъг ден – здраве му кажи! Бирария Трявна е една от първите бирарии в България със собствена пивоварна и има богати традиции в приготвянето на пенливата течност. Помня, че с Надя идвахме преди десетина години и тогава за пръв път чухме понятието “жива бира”. И до ден днешен го свързваме именно с меката прохлада край Тревненска река.
Живата бира е прясната, нефилтрирана и непастьоризирана бира. Тя няма консерванти и затова трябва да се консумира почти веднага след производството. Влязохме зад кулисите на Бирария Трявна – в склада с огромните метални контейнери и десетки тръбички помежду им. Веднага разбрахме, че бирата тук се прави по белгийска технология и рецептата е усъвършенствана с години.
Първият етап е подготовката, която започва с избора на малца. Той е най-важната съставка на пивото, а тук се използва специален белгийски. За нас дегустацията на бира започна още докато е в твърдо състояние. Нормалният малц съвсем спокойно си става за мезенце и на вкус е като ядки. Стефи много го хареса и си хапваше сладко-сладко като пиленце. Черният обаче беше приет с гримаси от почти всички присъстващи, които поискаха допълнително от първия, да си оправят вкуса. Другата важна част от подготовката е доброто почистване на съдовете за съхранение.
Вторият етап е варенето на бирата. Сега няма да разкриваме тайната на Бирария Трявна – пропорции, температури, времетраене, съхранение. Нито те ни я казаха, нито ние я запомнихме, така че си остава дълбоко запазена. Разбрахме същността – за разлика от ракията, която се вари след като ферментира, при бирата ферментацията започва след варенето.
Третият етап е ферментацията и съхранението. След като бъде сварена, бирата се нуждае от около две седмици, докато бъде готова за консумация. В последствие срокът на годност е от 24 до 72 часа, в зависимост от начина на съхранение. Това прави количесвото за производство трудно предвидимо за бирария със сравнително малък и непостоянен капацитет. Така че освен от бира, в бирарията очевидно разбират и от статистика и математика.
Последният етап е консумацията на пивото, за който цялата група се оказа много добре подготвена. Дегустацията на бирата премина в четири фази, гарнирани с наденички, хапки и хрупкави картофки. Първо дойде светлата – мммммм! След нея бе кехлибара – ммм! И тъмната – мммне! Накрая плодовата – бля! Тук веднага отварям голяма скоба, да не вземате нашите думи за чиста монета и да се откажете от живата бира в Трявна. Ние като цяло си харесваме само светла бира, а плодовите примеси ненавиждаме. Така че според вкуса на човек, вероятно всяка една от тях е хубава. Съдим по светлата! А Бирария Трявна е страхотен домакин!
Релакс като за последно
Неделя си оставаше за отмора и прибиране. Отмора, отмора, колко да е отмора? Стефи си търсеше обещания басейн още преди да е отворил очи:
– Тате, мамо, ставайте да ходим на басейн!
– Тати, басейнът не е отворен в 6:45.
Сами може да се досетите, че сме имали достатъчно време преди да освободим хотела. Закусихме спокойно, поразходихме се, пък отвориха и басейна по някое време. С Надя изкарахме дежурството във водата на смени, за да получим и нашата чаша спокойствие с по един отдавна заслужен масаж. Накрая дойде време и за последната атракция за уикенда – солната стая! Такава забава падна, че не можехме да му обясним какво значи „времето ни свърши“. Вече знаем, че морската стая (както си я кръсти той) трябва да заляга в бъдещите ни планове. Сега ние продължихме към близкото селце Боженци. Но за него друг път, защото така или иначе прекарахме само един обяд време в него.
