21 забележителности в Атина. Какво да видим за три дни в гръцката столица?

За човек, който не се взира дълбоко в историята, три дни в Атина са достатъчни, за да види най-популярните забележителности на гръцката столица. Предвид че този път бяхме не с едно, а с две деца на по 3 годинки, пропуснахме само 2-3 от планираните дестинации. Затова смятаме, че хора без деца спокойно ще успеят да посетят всички долуизброени забележителности в Атина за три дни. Градът е хубав, времето в Гърция също е приятно, което прави шансовете за приятна разходка в историята големи. Най-хубавото е, че основните атракции са на пешеходно разстояние една от друга в центъра. Нужни са само няколко погледа в хубав пътеводител на Гърция, за да се ориентираш.

Апартаментът, в който бяхме отседнали, се намираше в квартал Свети Пантелеймон (Агиос Пантелеймонас), недалеч от центъра на гръцката столица, точно на по 7-8 минутки от две линии на метрото. Това ни даваше значително предимство с транспорта и към забележителностите, и към летището. Бяхме страшно очаровани от посрещането, чистотата и оборудването, а на всичкото отгоре беше на доста поносима цена. Може би защото беше нещо като арабски квартал. Ние нямаме предразсъдъци и се чувствахме напълно безопасно. А и си има своите плюсове – намираше се евтина хубава храна.

Кои забележителности в Атина ще видим за три дни?

Ето накратко изброени всички забележителности в Атина, които планирахме за тридневната си екскурзия. Най-долу ще откриете карта на всички места, заедно с примерен маршрут до всяко от тях.

1. Акрополът
2. Хълмът Ареопагус
3. Хълмът на музите и Филопап монумент
4. Затворът на Сократ
5. Музея на Акропола
6. Псири, Монастираки и Плака
7. Арката на Адриан
8. Храмът на Зевс Олимпийски
9. Олимпийският стадион “Панатенаик”
10. Националната градина в Атина
11. Гръцкия парламент и смяната на караула
12. Пристанище Пирея
13. Яхтеното пристанище Микролимано
14. Древната агора на Атина
15. Стоата на Атал
16. Храмът на Хефест
17. Римският форум
18. Приказната сладкарница Little Kook
19. Къщичката на Хензел и Гретел
20. Хълмът Ликавит
21. Храмът на Посейдон

Акрополът на Атина

Кацнахме в Атина сутринта и докато стигнем и се настаним, денят се преполови. Затова и целта за деня остана една – най-голямата. Като всеки турист в гръцкия полис, ние също бяхме притеглени най-силно от Акрополът. Това, с което започваш опознаването на света още в ранните класове в училище, днес се издига пред теб! Една от най-старите оцелели забележителности в света, дело на древните народи. Вълнуващо е! Когато излязохме от метростанция Монастираки, с първото завъртане на погледа знаехме накъде да се насочим. Монастираки беше нашият избор, но почти всяка транспортна линия, която минава през центъра, спира около Акрополът.

“Акрополис” от гръцки означава “горен град” и е разположен на плато с височина над 150 метра. На пръв поглед изкачването до Партенона изглежда доста сериозно, но всъщност е плавно и леко. Акрополът представлява комплекс от антични забележителности като внушителния Одеон на Херод Атически, Театърът на Дионисий, Храмът на Темида, Храмът на Асклепий, а в най-високата му част са разположени Партенона и Ерехтейона. Първо обиколихме “приземната” част и още тук усетихме величието на това място. Може да звучи малко клиширано, но е истина. Признаваме, не очаквахме с трепет посещението си тук. Дори подхождахме към него като с поредното комерсиално “чудо на света”, което трябва задължително да посетим. Но щом го усетихме под краката си, всичко се промени.

Изкачваме се по хилядолетните мраморни стъпала (внимавайте, че са хлъзгави), за да достигнем до “върха” на един от най-могъщите полиси в историята. Масивните колони на пропилеите ни отведоха в напълно различен свят – света на боговете. Вярно, не е Олимп, но чувството беше подобно. За наше съжаление Партенона беше в ремонт и вероятно ще се сългасите, че всяка модерна конструкция отнема от величието на древните паметници.

Панорамата обаче беше завладяваща. Обгръщаше ни безкрайно бяло море. Архитектурният стил на Атина даваше своя ефект и останахме наистина очаровани. Отвъд границите на бялото море беше истинското Бяло море, както си знаем Егейско море тук. Върволица от кораби кръстосваше Сароническия залив край Пирея в далечината, а наблизо погледът ни проследяваше всички цели за екскурзията.

Хълмът Ареопагус

Това е трудно да го причислим към забележителностите на Атина, но ще го вметнем, защото от тук се открива чудесна гледка в близък план към Акрополът. Намира се непосредствено вдясно от него, като излезеш от входа, и до него се стига по стълбички. Освен гледка към най-голямата забележителност, оттук се откриват чудесно Стоата на Атал и Храмът на Хефест.

Хълмът на музите и Филопап монумент

Хълмът на музите (Хълма на Филопап) е в съседство на Акрополът и според легендите е обитаван от деветте музи. А може би и стотици поети са откривали своята муза с превъзходната гледка към старинна Атина. Разходката по него е като разходка в приятен парк и макар да изглежда изморителна, всъщност е доста лека. Няколко алеи се кръстосват по склоновете, една от които води за петнайсетина-двайсет минути до най-високата му точка. Там се намира мавзолеят на римския сенатор Филопап, част от който все още е запазена. От върха на Хълма на музите се разкрива може би най-добрата гледка, която обхваща целия Акропол. Ако не ви притиска времето, не се колебайте да се разходите до горе.

Затворът на Сократ

Няма сигурни източници за това къде се е намирал затвора, в който древногръцкият философ Сократ е прекарал последните си дни. Според мнозина точното местоположение е неизвестно, но други сочат към няколко скални ниши в подножието на Хълма на Музите, точно срещу Акрополът. И докато няма друго, ще си вярваме в това. Дори да не е, мястото е интересно и се намира само на пет минути от най-голямата забележителност в Атина. Освен това разнообразява обиколката по древни руини и находки.

Музеят на Аркопола

Старият музей на Акропола се намира зад Партенона и е затворен от дълги години, за да отстъпи място на широкия нов музей, който се намира в подножието на хълма. Денят не ни стигна и не успяхме да стигнем до него, затова си го оставихме за накрая. Е, с малките деца времето е доста разтегливо понятие и не стигнахме до него, но сме сигурни, че ще успеете да го вместите в програмата си. Казват, че е голям и отнема доста време за разглеждане, но все пак е достатъчно да се съчетае в един ден с Акропола на Атина, без сериозно задълбаване в историята, разбира се. 

Разходка из Псири, Монастираки и Плака – старите квартали на Атина

Вторият ни ден по забележителности в Атина започна с дълга разходка из трите най-симпатични квартала на града. Тя всъщност не е толкова дълга, но с две деца на по три годинки, особено с толкова сладоледаджийници и магазинчета за сувенири… Псири, Монастираки и Плака са разположени съвсем един до друг в подножието на Акрополът. За старт отново избрахме метростанция Монастираки. Зад нея към Псири тръгва една от най-популярните пешеходни улици в Атина, която ние си нарекохме “улицата на ресторантите”. Десетки симпатични заведения ни предлагат вкусотии с чудесна гледка към античната част. Това все още е Монастираки. Или поне така си мислим. Така и не разбрахме точно къде свършва единият и къде започва съседният квартал.

Псири

Обиколката ни на Псири започна малко преди площада на следващата метростанция Тисио. Свихме надясно по привлекателни улички с разноцветни заведения. Да, това малко кварталче ни се стори най-шаренкото и романтично от трите. Отначало се чудихме дали не е част от Монастираки – именно за него бяхме чели такива описания. После се поинтересувахме повечко за центъра на Атина. Оказа се, че заради специфичното разположение и звучната начална точка Монастираки, повечето туристи поставят всичко наоколо под общ знаменател.

Улиците на Псири бяха посипани с цветни масички от малките кичозни ресторанти, кафенета и дюкяни. Над главите ни се редуваха фенери, чадъри, бръшляни, лампички. Багрите го оживяваха. Отляво и отдясно се носеше музика и още през май те подканяше на лятна фиеста. Личеше, че духът тук е малко по-приповдигнат – дух на забава и веселие. В сърцето му се намира може би най-популярното заведение в Атина сред туристите – приказната сладкарница Little Kook, която няма да пропуснем по-долу, защото днес не се спряхме в нея.

Псири обаче имаше две лица. Кривнехме ли съвсем леко от туристическите улички, сякаш попадахме в друга държава, обвита в пустота и разруха. В Монастираки също имаше подобни гледки, като само Плака от трите не остави тези впечатления. Беше много странно за пъпа на град като Атина, защото в нито един от другите квартали, през които минахме, не изглеждаше така, дори нашия. 

Монастираки

Централният площад на Монастираки придава познатия му старинен облик – гарата, старата църква и джамията без минаре на фона на Акрополът. Вече сме минавали от тук – всеки път излизахме на него от метростанцията. Монастираки беше повече търговска, отколкото живописна част от Атина. Вече минахме по единия му лъч – “улицата на ресторантите”. Вторият е известният Flea Market или “Пазара на бълхите”. Това прозвище разбира се е получил навремето, когато е бил централният бит пазар на града. В наши дни е спретната уличка с отрупани туристически сергии като на всяка туристическа дестинация в света. 

Третата емблематична улица, която тръгва от площад Монастираки, е като огледало на “Пазара на бълхите” – всичко за туриста на едно място. Продължихме по нея, но го обърнахме на зиг-заг, за да видим повече от квартала. Не открихме нищо особено, като изключим притаената между съвременни сгради средновековна църква “Успение Богородично” и Митрополическата катедрала на Атина. И отново онези неугледни сгради, потънали в графити. Наляво-надясно, нагоре-надолу и ето че плавно сме навлезли в Плака.

Плака

В Плака като че ли беше най-спокойно, въпреки че кварталът също е сред основните туристически дестинации в Атина и в него са концентрирани голяма част от таверните. Тук май не видяхме занемарени улици като в Псири и Монастираки. Изглеждаше по-поддържан, макар по нищо друго да не се различаваше от тях. Не пропуснахме да седнем на таверна, макар само да обядваме. С деца няма среднощно узо, какво да се прави. Но пък късметът ни компенсира, защото хванахме някаква танцова програма. Вихриха се пламенни гръцки танци в ритъма на бузукито и макар още на обяд, настроението в ресторанта беше като след третото узо. За финал единият танцьор ни изпрати с изумително сиртаки, което ни караше да се замислим дали таванът е много ниско или неговите акробатики стигаха толкова високо.

Арката на Адриан

На път за Храма на Зевс се намира Арката на Адриан – един от най-обичаните римски императори. Освен в Рим, той е бил на особена почит и в Гърция и този монумент е знак на благодарност от гражданите на гръцката столица към него. Римската триумфална арка е своеобразен портал между Стара и Нова Атина. Не е грандиозна като арките в Париж, Берлин и дори Букурещ, но и възрастта ѝ е далеч по-завидна. Тя е символ на преобразяването, тъй като облика, който ѝ изгражда император Адриан, се счита за преход към новата епоха на града. Управлението му се счита за “Златен век” в развитието на Атина. Неслучайно от едната страна на арката, до името на основателя на древния полис Тезей, е поставено името на Адриан.

Храмът на Зевс Олимпийски

От Храма на Зевс Олимпийски в гръцката столица са останали само няколко колони, които показват внушителните му размери. Изглеждаше доста по-голям от Партенона, което не оставя съмнение, че е строен в чест на върховния древногръцки бог. Дори свикнали на архитектурните творения в нашата развита цивилизация и факта, че от храма e останалa само малка част, колосалните му измерения ни впечатлиха доста. Със сигурност повече от всички други забележителности в Атина. Но само размерите, не като цяло, да не се объркате 🙂

Олимпионът, както също наричат Храма на Зевс, е най-грандиозният от многобройните амбициозни проекти в гръцката столица по времето на император Адриан. Строежът му е продължил над 600 години! Но не поред, разбира се. Започнат е, спрян е за над 300 години, след което пак е започнат, отново е спрян за около 300 години и накрая Адриан го завършва през 131 г. сл. Хр. Днес са останали само 16 от 104-те грамадни прави колони, от които едната е паднала след буря през 1852 г. и оставена така.

Олимпийският стадион „Панатенаик“

Олимпийският стадион „Панатенаик“ в Атина също е едно впечатляващо с размерите си творение на древните гърци. Мястото, откъдето водят началото си Олимпийските игри и което вдъхновява формите на днешните спортни съоръжения. Като изключим обновените писти, останалата част изглежда в автентичния си вид.

След като погледахме малко едно ретро автошоу на площада пред Олимпийския стадион, пристъпихме към мраморната грамада. Точно така – стадионът е единственият света, изграден изцяло от мрамор! Умората в краката вече натежаваше, но ни полази на точното място. Избрахме един от горните редове на „гостуващата агитка“, за да отпочинем пред хипнотизиращата симетрия на мраморните трибуни. Мащабите и правилната му форма, го превърнаха в една от любимите ни забележителности в Атина. За разлика от днешните съоръжения, старият Олимпийски стадион „Панатенаик“ е дълъг и тесен, но все пак по онова време не е имало футбол, ръгби, бейзбол или който и да е от днешните популярни спортове, които определят формата им.

Интересна част е музеят към стадиона, който се намира в тунела на атлетите. Там се съхраняват част от факлите на “съвременния” олимпийски огън, които ни заинтригуваха, макар да не сме големи олимпийски фенове. Накрая си спретнахме едно състезание в коронната дисциплина „50 метра пръхтене по пистата“, на което фотофиниша короняса Стефи за олимпийски шампион.

Националната градина в Атина

Заредени с последни сили се запътихме към последната атракция за деня – смяната на караула пред гръцкия парламент. Пътят до там преминаваше през Националната градина. Приятно местенце за разходка с красиви градини и обаятелни алеи. Основната атракция за Стефи (пък и не само) бяха многобройните мандаринови дръвчета, които си растяха свободно наляво и надясно. В дворовете на Монастираки също имаше по някоя фиданка тук-таме, но в Националния парк преобладаваха. За пръв път се разхождахме по тези географски ширини и изглеждаше необичайно за нас.

От другата страна на парка излязохме през живописния вход с палмите на кралица Амалия. Той беше целта на Надя и ето че успяхме да го открием. Или по-скоро – добре че се оказа по пътя ни, че можеше да падне голямо лутане из тези лабиринти. Е, този следобед светлината нещо изчезна, та не успяхме да хванем картината в пълния ѝ блясък, но все пак си беше красиво.

Смяната на караула пред гръцкия парламент

Макар да се помещава в бившия кралски дворец, парламентът на Гърция не е нищо впечатляващо, поне отвън. Да не кажем дори, че е съвсем обикновена голяма постройка. Една единствена е причината да бъде популярна туристическа дестинация в Атина и това е смяната на караула. Честно казано цялата атракция се дължи на донякъде смешния марш и интересните „пантофи“ на патрула. Да, определяме ги точно като пантофи. Трудно можем да ги наречем обувки заради бухналите помпони отпред, които им придават вид на забавни домашни терлички. Дори на три годишният ни Стефи направиха повече впечатление, отколкото пушките. Като цяло униформите на евзоните (както се наричат гръцките гвардейци) са доста интересни и са сред най-специфичните военни униформи в света.

Смяна на караула се извършва на всеки час на Паметника на незнайния воин пред гръцкия парламент. Самата церемония е кратка за зрителите, но може би не и за евзоните – по-малко от десетина минути. Изпълняват специален марш, който изглежда сякаш на забавен кадър. Всяка неделя в 11:00 се състои главната церемония на гвардейците, които парадират по цялата улица, но ние нямахме възможност да присъстваме на нея. За щастие метростанцията се намира точно до парламента и след като нахранихме гълъбите на площада, се приготвихме за заслужена почивка.

Пристанище Пирея

Пристанището не е от типичните забележителности в Атина и като цяло не е нещо супер забележително, но имахме две причини да отидем до него. Първата беше по-скоро носталгична за единия от нашите спътници, чийто живот е бил свързан с Пирея. Втората беше заради децата – кое дете няма да се развълнува големите кораби? А пристанището в Пирея е едно от най-възловите в цяла Европа и определено можеше да предложи голямо разнообразие за нашите малчугани. И така се получи! Стефи беше супер въодушевен след разходката по доковете и неспирно сравняваше големия кораб с по-големия и с още по-големия. Ако сте възрастен и сте виждали поне едно пристанище в живота си, може да не ви впечатли.

Яхтено пристанище Микролимано

Дали се пише и чете така, не сме много сигурни, но отидохме до яхтеното пристанище Микролимано. Намираше се съвсем близо до пристанище Пирея, затова решихме да се отбием. Очаквахме да е много привлекателно, както показваха снимките – накацали хълма къщи се оглеждат в кристалната вода, в която се поклащат десетки бели яхти. Представяхме си го като романтичните италиански градчета. Слязохме на спирката край стадиона на Олимпиакос и тръгнахме из нещо като парк, в който май има и делфинариум (ако решите). По това време имахме малко семейни препирни, затова не забелязвахме много нещата по пътя си и не усетихме кога се спуснахме от моста към яхтеното пристанище.

Е, на снимки яхтеното пристанище Микролимано изглеждаше доста по-привлекателно, но ще го отдадем на времето. Нещо се заоблачи, че и заваля тъкмо като пристигнахме, а на снимките едно слънчево… Добре че имаше две-три отворени ресторантчета, та успяхме да се подслоним, пък и да хапнем вкусна морска храна с гледка. В нашата ситуация се оказа по-скоро излишна спирка, която ни коства доста време и умора за децата. Но ако вие разполагате с повечко дни за Атина и издебнете хубаво време, би било приятна отбивка. Изглежда чудесна лятна дестинация, но наистина може би е по-подходяща за разгара на сезона. Буквално на всяка петя по обиколката на залива имаше ресторанти (които навярно работят лятото), а какво по-хубаво от морска храна край Егейско море.

Древната Агора на Атина

Древната Агора на Атина вече ни е позната, тъй като не за пръв път минаваме покрай нея. Излизайки отново от метростанция Монастираки, се отправяме по “улицата на ресторантите”, по която предния ден стигнахме до Псири. Този път спираме на средата, пред входа за Стоата на Атал, която няма как да пропуснете. Всъщност това е входът на Агората, а Стоата на Атал е само част от нея, заедно с Храма на Хефест и още десетки монументи.

Дойде ред да се почувстваме част от публичния живот на древна Атина. Можеш да видиш Агората на древногръцкия полис по два начина. Единият е да я гледаш като купчини мрамор, стърчащи от земята, плюс Стоата на Атал и Храма на Хефест. Но можеш застанеш в центъра на руините, да затвориш очи и да се пренесеш към динамиката на онова време. Бита, културата, порядките, начинът на живот… комбинация от белези на една различна епоха, която за нас изглежда много чужда и интересна. Вероятно през мястото, на което стоим в момента, са минали стотици велики владетели, митични герои и армии, които знаем от учебниците по история. Решавали са се съдби на знаменити хора и дори на цели държави. Ние не сме бележити историци, които разбират всяко парче мрамор и се прехласват по неговата история, но гледайки така на нещата, успяваме да придадем смисъл дори на онова, което разбираме само повърхностно.

Стоата на Атал

Стоата на Атал е една от най-забележителните постройки в Атина и както казахме е част от древната Агора. Още първият ни поглед от Акрополът се спря именно върху нея и нетипичната за наши дни продълговата форма. Ясно е, че този перфектен вид, в който я откриваме, не се е запазил от древногръцки времена – реставрирана е напълно в средата на миналия век. Дългият коридор от колони създава мост между въображение и реалност. Нещо, което нямаше да можем да си представим, ако не се издигаше в пълния си вид над нас. За нас беше от онези забележителности, които в началото просто знаеш, че трябва да посетиш, но след като го направиш, осъзнаваш, че е дестинация, която не е трябвало да изпускаш. Но все пак не приемайте нашето мнение за чиста монета 😉

Стоата на Атал помещава музейната експозиция на Атинската агора. Отвън са подредени десетки антични статуи, докато във вътрешната част са изложени различни древногръцки предмети. Друг интересен факт е, че външната колонада е в дорийски стил, а вътрешната – в йонийски. Нещо, което не бихме забелязали никога, ако не бяхме чели Уикипедия.

Храмът на Хефест

Храмът на Хефест е един от най-добре запазените паметници в Атина. Разходката из древната Атинска Агора ни отвежда до възвишението, където се издига храмът. Честно казано, каквото можем да кажем за него, го има в Уикипедия. Вече бяхме на прага на силите си и макар че децата изглеждаха доста по-бодри от нас, се разхождахме доста разсеяно. А и за необразован по древногръцка история, изглеждаше като умалено копие на Партенона. 

Римският форум в Атина

Една от основните исторически забележителности в Атина е Римския форум. Още първия ден минахме покрай него, на път за Акрополът, но не се отбихме. Днешната ни визита също не беше много дълга, но се разходихме набързо сред руините. Така или иначе не сме запознати надълбоко с историята на това място, но все пак не можехме да останем равнодушни към значението, което Римския форум е имал преди две хилядолетия. Като неин символ се издига античната „Кула на ветровете“, която е служила като метеорологична станция.

Приказната сладкарница Little Kook

Имало едно време, на една малка-малка уличка в един китен-китен квартал в центъра на голям-голям град, едно красиво приказно местенце. Това местенце изглежда като излязло от фантазиите на малко дете и като пораснали малки деца, си го бяхме запазили за десерт. Полетът ни беше ранния следобед, планът ни беше изпълнен и сега оставаше време да се поглезим малко с нещо сладичко.

Сладкарницата Little Kook е преобразила ъгъла между две улички в Псири, превръщайки я в приказна феерия. За кратко това го прави една от обичаните забележителности в Атина. Сигурни сме, че всеки, който е израстнал с вълшебствата на Шарл Перо, Ханс Кристиан Андерсен, Братя Грим и Дисни, ще оцени Little Kook като едно от най-забележителните места в Атина. Събрани са толкова много детайли на едно място, както отвън, така и отвътре. Прекрачването на входната врата ни потопи в един друг свят, който ни отърси тотално от живота от другата страна на стените. Пренесохме се в една приказка, която не искахме да свръшва.

Къщичката на Хензел и Гретел

За да не прозвучи като нагласено този ден да се разхождаме из приказни сладкарници, ще кажем, че открихме това място съвсем случайно предната вечер. За да има поне един от нас, който е виждал нощна Атина, Панайот остана на разходка след залез. Преди да се пусне към метрото на Монастираки, е решил да мине по единствена улица край площада, по която не бяхме минавали. Ето че е открил последната ни дестинация в гръцката столица – сладкарницата Hans & Gretel. Била е под носа ни през цялото време – точно зад метростанцията. 

Нямахме много време до полета, затова се отбихме само за мъничко. Бяхме обещали на Стефи да се запознае с Гретел – една от любимите му приказни героини. Трудно беше да стигнем до нея, защото за краткия път до къщичката имаше толкова много лакомства, че Стефи не забелязваше нищо друго. И понеже след Little Kook нямахме място за цял огромен сладолед в гофрета, минахме само с фунийка сега и бастунче за самолета. Най-сетне стигнахме и до Гретел. Нямате представа с какво въодушевление я гледаше детето. Пристъпваше към момичето, за което слушаше почти всяка вечер преди лягане. Макар безчувствена фигурка, той седна толкова свенливо до нея, че мина една минутка, докато се отпусне. След това влязохме в захарната къщичка, за да “пием по един чай” за последно в Атина.

Хълмът Ликавит

Това е дестинация, до която ние не стигнахме. Хълмът Ликавит се намира в сърцето на Атина и островърхата му форма е лесно различима. От него се открива една от най-красивите гледки към гръцката столица. Казват, че е една от най-романтичните забележителности в Атина нощем. Може да бъде изкачен както пеша, така и с лифт, който тръгва от южната страна на хълма. Митологията го свързва с древногръцката богиня покровителка на града Атина. По пътя си към Акропола, тя изпуска огромна скала, която носи за изграждането на “горния град”.

Храмът на Посейдон

Величественият Храм на Посейдон се издига на ръба на нос Сунион на брега на Егейско море. Изглежда много интересна дестинация, няма съмнение, че е една от най-големите забележителности в Атина (по-точно край гръцката столица), но ние не стигнахме до него. Пропадна варианта ни за кола под наем, а с деца в автобус и ограничено време, щеше да е доста напрегнато. Нос Сунион се намира на малко повече от час с автомобил и близо час и половина с автобус от Атина. Автобусът е редовен и в активния сезон се движи на всеки час. Може да се хване от спирка “Mavromateon”, която се намира на две минути пеша от метростанция Виктория.

Карта на всички забележителности в Атина, които изброихме, и програма за трите дни

За да ви е по-удобно да се ориентирате, събрахме всички изброени забележителности в Атина на една карта. Начертали сме и маршрутите, които смятаме за най-оптимални, като единствената разлика с нашата разходка, е сладкарниците сме добавили в първия ден. За да ги включите, трябва да отворите панела от бутона вляво и да сложите отметките на Ден 1, Ден 2 и Ден 3.

Къде да отседнем в Атина?