Тази обиколка със сигурност ще остане за дълго в съзнанието на едно дете, чиято фантазия е обгърната от обаятелни замъци, крепости с високи кули, крале и кралици, магьосници, рицари, славни битки… Ако желаете да му направите подарък за цял живот, по-добре не стъпвайте в магазина за играчки, а вземете една седмица отпуск и заедно изживейте едно епично приключение. За него със сигурност ще е такова, а много вероятно и за вас да бъде така! Не се тревожете, че може да е твърде дълга за него – ще бъде толкова въодушевен, че дори няма да се сети за умора. По онова време нашият Стефи още не беше роден, но е напълно вероятно да повторим като поотрасне.
Отдавна имахме мерак да обиколим замъците на Румъния. Тогава живеехме във Варна и Дунав мост ни беше на два часа път от входната врата. Веднъж решихме да идем при Дракула с връщане на същия ден и то през късна есен – чиста проба мазохизъм. 2 часа разходка и 13 часа в колата. Ама няма да ви разказваме тази история, спокойно. Може да сме мазохисти, но не сме садисти. Тая работа се случи доста по-назад в годините. Сега беше доста по-различно и разполагахме с цели пет дни за обиколка на северната ни съседка. Компания ни правеше приятелката ни Айлин, която геройски успя да издържи на нашето темпо. Карта на обиколката ни може да откриете в края на статията.
- Най-големият замък в Румъния
- Замъкът Пелеш в Синая
- Крепостта Ръшнов
- Бран – замъкът на граф Дракула
- Замъкът Фъгъраш
- Салина Турда
- Замъкът Хуняди
Най-големият замък в Румъния и обиколка на столицата Букурещ
Започнахме разбира се от най-близкия голям град до Русе – Букурещ. Не можехме да пропуснем столицата. А и там беше най-големият замък в Румъния – Двореца на парламента.
Дори сега да не се свързва много-много с понятието замък, не се знае след 200-300 години как ще го пишат в учебниците по история. Но пък че е огромен си е напълно вярно. Все пак е най-голямата административна сграда в Европа и втора в света след Пентагона в САЩ.
Поразходихме се сред десетките помпозни кафенета по тесните улички на Стария град, опитвайки се да си представим, че отново сме в Париж, обаче чувството не беше баш същото. Но все пак оценяваме старанието, защото личаха опитите на града да се съревновава със западноевропейските столици.
Продължихме нагоре по тесни улици до румънския Атенеум, след което сменихме на булеварди. Още по-нагоре се намираше втората следа, че може да се намираме във френската столица – Триумфалната арка. Този път приликата изглеждаше по-осезаема и макар по-семпла и в ремонт, арката придаваше нужното великолепие. С разликата, че от нея не тръгваше прочутия Шанз-Елизе, а булевард Киселеф.
Къде да отседнем в Букурещ?
Radisson Blu Hotel е разположен директно на Калеа Викторией и е добър избор за престой в центъра на Букурещ. Хотелът е голям, добре организиран и предлага разнообразие от стаи, ресторанти, СПА зона, закрит басейн и летен плажен клуб. Подходящ е както за градска почивка, така и за по-дълъг престой, с ключови забележителности на пешеходно разстояние.
Подходящ избор за хора, които искат да са в сърцето на Букурещ, на пешеходно разстояние от музеи, паркове и културни сцени. Разполага с отделна спалня, всекидневна, напълно оборудвана кухня и две бани, което го прави удобен за по-дълъг престой.
Предлага настаняване тип апартхотел с добре организирани стаи, кухненски бокс и балкон, което го прави удобен вариант за по-кратък или по-дълъг престой. Намира се в район с лесен достъп до метро (Пиаца Мунчии), разполага с частен паркинг. Подходящ е за пътуващи, които търсят спокойствие и добра връзка с централната част на Букурещ.
Малък бутиков хотел в историческа сграда, разположен в самото сърце на Стария град на Букурещ. С едва 16 стаи, дървени подове и класически детайли, той предлага по-спокоен и личен тип настаняване, на пешеходно разстояние от заведения, музеи и основни градски точки
Прословутия замък Пелеш в Синая
Следващата спирка беше в прочутата Синая и великолепния замък край градчето. Наистина не е напразен шумът около него, защото се оказа едно от най-забележителните места, през които минахме. Красив отвън, изящен отвътре – така можем да го опишем с няколко думи. Не сме сигурни кое допринася повече за неговото очарование – дали архитектурата, или живописната местност, в която се намира. Не му е нужна по-голяма лятна градина, като има около себе си безкрайните карпатски гори и възвишения.
Детайлите във фасадата са толкова много и толкова разнообразни, но въпреки всичко не изглежда кичозен, а пленителен. Отвътре дори не вярваме, че ще успеем да го опишем добре, но е отрупан с изящна орнаментика и дърворезба. Има наистина впечатляващ кралски вид, а най-интересното е, че въпреки сравнително мрачните помещения, няма суров и студен вид, а напротив. Дори оръжейната е привлекателна и вероятно ще е особено притегателна за децата.
Пелеш е построен в края на 19 век като лятна резиденция на първия румънски крал Карол I и е сред най-модерните дворци за времето си – с електричество, централно отопление и технически решения. Посещението минава по определени маршрути и включва зали с богата дърворезба, внушителна оръжейна и интериори, събирани с внимание от различни части на Европа.
Къде да отседнем в Синая?
Крепостта Ръшнов
Следващата спирка беше в обятията на Карпатите, в котловината на град Брашов. Покрай следващата ни дестинация успяхме да се разходим из него и да поразгледаме спретнатия му център. Освен че ни изпрати с приятни чувства, остави у нас впечатлението за много по-малък град, отколкото всъщност е.
Само на няколко крачки от Брашов се намира градчето Ръшнов, което лежи в подножието на планината. На най-близкия хълм още отдалеч се различава Ръшновската крепост и ако някой е ходил до нашенския Цари Мали град край Белчин, може да си добие представа как изглежда замъкът отдалеч.
Първото впечатление зад дебелите стени не е особено грабващо, защото на места мазилките са паднали, кърпено е с тухли, после виждаш, че и постройките са полуразрушени. Малко по-навътре обаче става по-интересно. В никакъв случай не е бляскаво реставрирано, но поне сградите са си цели и има по-автентичен вид. Грабва те земното усещане, че наистина си в старинно селце, а не в суров владетелски дворец. Фактически това е била и целта му – да бъде село зад дебели стени – убежище на жителите по време на обсада. Затова има жилищни къщи, параклис, училище и всичко типично за едно малко селище. Всяка каменна къщурка днес се е превърнала в дюкян, а аниматори се грижат за историческия дух и доброто настроение.
Бран – замъкът на граф Дракула
Замъкът Бран често е наричан „замъкът на Дракула“, но реалната му история е малко по-различна и, честно казано, не по-малко интересна. Построен в края на 14 век, той е имал съвсем практична роля – крепост и митнически пункт, контролиращ важен проход между Трансилвания и Влахия. Разположен върху скала, с гледка към долини и планини, замъкът винаги е впечатлявал повече с позицията си, отколкото с мащаба си.
Връзката с Влад Цепеш, историческата фигура зад образа на Дракула, е по-скоро символична. Няма доказателства, че замъкът е бил негов дом, нито че е живял тук дълго време. Но митът е силен и романът „Дракула“ превръща Бран в най-популярния „вампирски“ адрес в Европа. И румънците се възползват умело от това.
Както споменах в началото, вече се бяхме запознали с Дракула преди години и затова този път не обърнахме много внимание на къщата и историята му. Айлин не беше ходила и ѝ бяхме обещали да се отбием поне да го види (то и без това отвътре не беше интересно).
Добре, де… да не казваме, че не е било интересно. По-скоро е въпрос на гледна точка. Предвид митологията, в която замъкът в Бран е обвит, и начина, по който се представя на туристите, очакванията обикновено са други. Ако отиваш с нагласата за „замъка на Дракула“, накрая вероятно ще останеш с по-скоро постно впечатление за средновековна аристократична обстановка. А когато преди това си бил в синайския Пелеш, сравнението изобщо не работи, дори да се отчита времевата пропаст между двата двореца. Какъв е изводът? Ако идваш като запознат ценител – ще оцениш. Ако идваш като турист – не толкова 🙂
Днес замъкът може да се разгледа отвътре – с тесни стълби, малки стаи и експозиции, които разказват както за средновековния период, така и за времето, когато е бил кралска резиденция на кралица Мария. Посещението не е дълго, но дава контекст и помага да се види Бран отвъд легендата.
Бран е на 10 минутки от Ръшнов и на следващата сутрин се метнахме с Айлин, докато Надя вършеше нейната си задачки. Замъкът още не беше отворен и наоколо нямаше жива душа – почти сюрреалистично, сякаш вампири дебнат наоколо.
Къде да отседнем в Бран?
Стаите са със звукоизолация и гледка към градината или планината, а на разположение има СПА зона, слънчева тераса и зелени пространства за почивка. Замъкът Бран е на около 8 минути пеша. Резервирай ТУК.
Замъкът Фъгъраш – защитен вал в центъра на Румъния
Градчето Фъръгаш се намира в самото сърце на северната ни съседка, а гордостта му е едноименната цитадела. Като я погледнеш отстрани, наистина можеш да очакваш много. Оградена е с ров, пълен с вода, дебели каменни стени опасват вътрешната сграда, масивни бойници стърчат на всеки ъгъл. Все едно описвам картина от Властелина на пръстените.
А отвътре… разочарование. Изглежда повече на стара социалистическа сграда, отколкото на владетелски дворец. Изглежда не добре поддържано, със занемарени стени и олющена мазилка, а потенциалът е много голям с такъв външен вид. Отвътре е нещо като музей с бедна колекция и наистина не оправдава очакванията. Има една „по-рицарска“ зала, катакомбите изглеждат автентични и са поставили старо бесило на двора, но в общи линии това са ни добрите впечатления. Набързо го разгледахме и се отправихме към следващата дестинация.
Салина Турда – подземното царство на солните гиганти.
Това заглавие го поукрасих малко в духа на статията. Няма никакво подземно царство в Румъния, но не можеше да сме толкова близо и да пропуснем Солната мина в Турда (Salina Turda). Като се замислим, спокойно би изглеждала стойностен декор за някой фентъзи филм, от който излизат бели бродници.
Салина Турда наистина беше нещо различно, каквото не бяхме виждали досега. Навлизаме в лабиринт от тунели с причудливи форми, искрящи в синьо-бяло. Плетеницата от коридори със стени от сол ни отвеждат до над 40-метровата бездна, наречена Мината на Рудолф. Това е най-голямата зала в со̀лницата, до дъното на която можете да слезете по 13 етажа стълби или да почакате за панорамния асансьор.
Размерите на тази пещера със сигурност ще ви напомнят колко малки всъщност сме пред природата. Залата е толкова голяма, че без проблеми успява да събере заведение, детски кът, раздел за тенис на маса и дори… виенско колело. В отделна зала можете да завъртите няколко кръгчета с лодка в подземното езеро на мината.
Замъкът Хуняди – вратата към средновековието
Последната ни спирка беше почти на другия край на Румъния – в град Хунедоара. Пелеш притежаваше разкош, докато в замъка Хуняди доловихме студената атмосфера на средновековието. Всъщност името му е Корвин, но предвид историческото значение на рода Хуняди, извън Румъния е по-популярен с това име. Крепостта Корвин ни върна в мрачните векове на изтезания и кръвопролития. Ефектните и страховити възстановки на тъмниците и залите за мъчения оставиха траен отпечатък у нас. В параклиса на замъка се намира и гробницата на владетеля Янош Хуняди, а в музея има дори истински човешки скелет.
Това беше мрачната страна на замъка Корвин, но ако погледнем от светлата, замъкът е картинка от приказка. Високите остри кули ни приветстват още отдалеч. Внушителната крепост е кацнала върху един от най-високите хълмове в града, обвит в зеленина. Оградена е от дълбок ров, по който шумоли река, а над него лежи дълъг каменен мост. Готическата архитектура отвътре наистина успя да ни пренесе в средновековието с високите си дворцови коридори, широки рацарски и тронни зали, кралски покои, древни параклиси и катакомби.
Добре, че беше замъкът Хуняди, да ни върне настроението след неприятното преживяване от хотела ни в Хунедоара. За сведение, той се казва Heaven, да си знаете да бягате от него като от Дракула 🙂
