Обиколка по замъците на Румъния. Идея за седмична екскурзия в страната на Дракула
Тази обиколка със сигурност ще остане за дълго в съзнанието на едно дете, чиято фантазия е обгърната от обаятелни замъци, крепости с високи кули, крале и кралици, магьосници, рицари, славни битки… Ако желаете да му направите подарък за цял живот, по-добре не стъпвайте в магазина за играчки, а вземете една седмица отпуск и заедно изживейте едно епично приключение. За него със сигурност ще е такова, а много вероятно и за вас да бъде така! Не се тревожете, че може да е твърде дълга за него – ще бъде толкова въодушевен, че дори няма да се сети за умора. По онова време нашият Стефи още не беше роден, но е напълно вероятно да повторим като поотрасне.
Отдавна имахме мерак да обиколим замъците на Румъния. Тогава живеехме във Варна и Дунав мост ни беше на два часа път от входната врата. Веднъж решихме да идем при Дракула с връщане на същия ден и то през късна есен – чиста проба мазохизъм. 2 часа разходка и 13 часа в колата. Ама няма да ви разказваме тази история, спокойно. Може да сме мазохисти, но не сме садисти. Тая работа се случи доста по-назад в годините. Сега беше доста по-различно и разполагахме с цели пет дни за обиколка на северната ни съседка. Компания ни правеше приятелката ни Айлин, която геройски успя да издържи на нашето темпо. Карта на обиколката ни може да откриете в края на статията.
Най-големият замък в Румъния и обиколка на столицата Букурещ
Започнахме разбира се от най-близкия голям град до Русе – Букурещ. Не можехме да пропуснем столицата. А и там беше най-големият замък в Румъния – Двореца на парламента. Дори сега да не се свързва много-много с понятието замък, не се знае след 200-300 години как ще го пишат в учебниците по история. Но пък че е огромен си е напълно вярно. Все пак е най-голямата административна сграда в Европа и втора в света след Пентагона в САЩ.
Покрай този замък отделихме два дни за забележителностите в румънската столица. Много ни хареса природонаучния музей, който ни посрещна с гигантски скелет на мамут и се оказа доста интересен. Експозициите бяха много добре композирани и подредени, привличайки дори хората без особен афинитет към музеите, а кулминацията в него беше залата, посветена на Ерата на динозаврите, където се издигаха няколко праисторически скелета.
След това поехме към стария град, на който се дължи романтичния псевдоним на Букурещ – Малкия Париж. Поразходихме се сред десетките помпозни кафенета по тесните улички, опитвайки се да си представим, че отново сме в Париж, обаче чувството не беше баш същото 🙂 Но все пак оценяваме старанието, защото личаха опитите на града да се съревновава със западноевропейските столици.
Продължихме нагоре по тесни улици до румънския Атенеум, след което сменихме на булеварди. Още по-нагоре се намираше втората следа, че може да се намираме във френската столица – Триумфалната арка. Този път приликата изглеждаше по-осезаема и макар по-семпла и в ремонт, арката придаваше нужното великолепие. С разликата, че от нея не тръгваше прочутия Шанз-Елизе, а булевард Киселеф.
Съвсем близо до нея се намира една подценена и не толкова популярна забележителност, която по наше мнение е задължителна спирка, в която най-систематизирано може да опознаете културата на Румъния. Музеят на селото (Museul Satului) е културно селище, построено край езерото Херъстръу в едноименния парк. Такова в Париж няма! В него са изградени къщи от различни епохи и различни региони в Румъния, които разказват за голяма част от културното разнообразие на страната. Освен културна, разходката по уличките на парка е и доста приятна.
Прословутия замък Пелеш в Синая
Следващата спирка беше в прочутата Синая и великолепния замък край градчето. Наистина не е напразен шумът около него, защото се оказа едно от най-забележителните места, през които минахме. Красив отвън, изящен отвътре – така можем да го опишем с няколко думи. Не сме сигурни кое допринася повече за неговото очарование – дали архитектурата, или живописната местност, в която се намира. Не му е нужна по-голяма лятна градина, като има около себе си безкрайните карпатски гори и възвишения.
Детайлите във фасадата са толкова много и толкова разнообразни, но въпреки всичко не изглежда кичозен, а пленителен. Отвътре дори не вярваме, че ще успеем да го опишем добре, но е отрупан с изящна орнаментика и дърворезба. Има наистина впечатляващ кралски вид, а най-интересното е, че въпреки сравнително мрачните помещения, няма суров и студен вид, а напротив. Дори оръжейната е привлекателна и вероятно ще е особено притегателна за децата.
Крепостта Ръшнов
Следващата спирка беше в обятията на Карпатите, в котловината на град Брашов. Покрай следващата ни дестинация успяхме да се разходим из него и да поразгледаме спретнатия му център. Освен че ни изпрати с приятни чувства, остави у нас впечатлението за много по-малък град, отколкото всъщност е.
Само на няколко крачки от Брашов се намира градчето Ръшнов, което лежи в подножието на планината. На най-близкия хълм още отдалеч се различава Ръшновската крепост и ако някой е ходил до нашенския Цари Мали град край Белчин, може да си добие представа как изглежда замъкът отдалеч.
Първото впечатление зад дебелите стени не е особено грабващо, защото на места мазилките са паднали, кърпено е с тухли, после виждаш, че и постройките са полуразрушени. Малко по-навътре обаче става по-интересно. В никакъв случай не е бляскаво реставрирано, но поне сградите са си цели и има по-автентичен вид. Грабва те земното усещане, че наистина си в старинно селце, а не в суров владетелски дворец. Фактически това е била и целта му – да бъде село зад дебели стени – убежище на жителите по време на обсада. Затова има жилищни къщи, параклис, училище и всичко типично за едно малко селище. Всяка каменна къщурка днес се е превърнала в дюкян, а аниматори се грижат за историческия дух и доброто настроение.
Бран – замъкът на граф Дракула
Както споменах в началото, вече се бяхме запознали с Дракула преди години и затова този път не обърнахме много внимание на къщата и историята му. За него ще разказваме по-подробно друг път. Айлин не беше ходила и ѝ бяхме обещали да се отбием поне да го види (то и без това отвътре не беше интересно).
Добре, де… да не казваме че не е било интересно. Въпрос на гледна точка. Предвид митологията, в която замъкът в Бран е обвит и начинът, по който се представя на туристите, очакванията са други. Ако отиваш с тази нагласа, накрая вероятно ще останеш с постното впечатление за средновековна аристократична обстановка. А когато преди това си бил в синайския Пелеш, трудно можеш да я оцениш, дори да отчиташ времевата пропаст между двата двореца. Какъв е изводът? Ако идваш като запознат ценител – ще оцениш. Ако идваш като турист – не толкова 🙂
Бран е на 10 минутки от Ръшнов и на следващата сутрин се метнахме с Айлин, докато Надя се наконти. Замъкът още не беше отворен и наоколо нямаше жива душа, сякаш вампири дебнат наоколо.
Замъкът Фъгъраш – защитен вал в центъра на Румъния
Градчето Фъръгаш се намира в самото сърце на северната ни съседка, а гордостта му е едноименната цитадела. Като я погледнеш отстрани, наистина можеш да очакваш много. Оградена е с ров, пълен с вода, дебели каменни стени опасват вътрешната сграда, масивни бойници стърчат на всеки ъгъл. Все едно описвам картина от Властелина на пръстените.
А отвътре… разочарование. Изглежда повече на стара социалистическа сграда, отколкото на владетелски дворец. Изглежда не добре поддържано, със занемарени стени и олющена мазилка, а потенциалът е много голям с такъв външен вид. Отвътре е нещо като музей с бедна колекция и наистина не оправдава очакванията. Има една „по-рицарска“ зала, катакомбите изглеждат автентични и са поставили старо бесило на двора, но в общи линии това са ни добрите впечатления. Набързо го разгледахме и се отправихме към следващата дестинация.
Салина Турда – подземното царство на солните гиганти.
Това заглавие го поукрасих малко в духа на статията. Няма никакво подземно царство в Румъния, но не можеше да сме толкова близо и да пропуснем Солната мина в Турда (Salina Turda). Като се замислим, спокойно би изглеждала стойностен декор за някой фентъзи филм, от който излизат бели бродници.
Салина Турда наистина беше нещо различно, каквото не бяхме виждали досега. Навлизаме в лабиринт от тунели с причудливи форми, искрящи в синьо-бяло. Плетеницата от коридори със стени от сол ни отвеждат до над 40-метровата бездна, наречена Мината на Рудолф. Това е най-голямата зала в со̀лницата, до дъното на която можете да слезете по 13 етажа стълби или да почакате за панорамния асансьор.
Размерите на тази пещера със сигурност ще ви напомнят колко малки всъщност сме пред природата. Залата е толкова голяма, че без проблеми успява да събере заведение, детски кът, раздел за тенис на маса и дори… виенско колело. В отделна зала можете да завъртите няколко кръгчета с лодка в подземното езеро на мината.
Замъкът Хуняди – вратата към средновековието
Последната ни спирка беше почти на другия край на Румъния – в град Хунедоара. Пелеш притежаваше разкош, докато в замъка Хуняди доловихме студената атмосфера на средновековието. Всъщност името му е Корвин, но предвид историческото значение на рода Хуняди, извън Румъния е по-популярен с това име. Крепостта Корвин ни върна в мрачните векове на изтезания и кръвопролития. Ефектните и страховити възстановки на тъмниците и залите за мъчения оставиха траен отпечатък у нас. В параклиса на замъка се намира и гробницата на владетеля Янош Хуняди, а в музея има дори истински човешки скелет.
Това беше мрачната страна на замъка Корвин, но ако погледнем от светлата, замъкът е картинка от приказка. Високите остри кули ни приветстват още отдалеч. Внушителната крепост е кацнала върху един от най-високите хълмове в града, обвит в зеленина. Оградена е от дълбок ров, по който шумоли река, а над него лежи дълъг каменен мост. Готическата архитектура отвътре наистина успя да ни пренесе в средновековието с високите си дворцови коридори, широки рацарски и тронни зали, кралски покои, древни параклиси и катакомби.
Добре, че беше замъкът Хуняди, да ни върне настроението след неприятното преживяване от хотела ни в Хунедоара. За сведение, той се казва Heaven, да си знаете да бягате от него като от Дракула 🙂
