До Лефкада стигнахме с доста големи очаквания. Островът е известен с яркосинята си вода, високите скали по западното крайбрежие и плажове като Порто Кацики и Егремни, чиито снимки постоянно излизат навсякъде. И да, гледките наистина са много красиви. Но още преди пътуването знаехме, че искаме да видим повече от самите плажове, а именно какви забележителности има на Лефкада.
Затова оставихме време и за малките планински села, за столицата Лефкада, за винарните и за обикаляне из вътрешността на острова. Един от следобедите например просто тръгнахме по пътя и попаднахме на малък семеен ресторант с гледка към морето.
Лефкада е част от Йонийските острови и се намира между Корфу и Кефалония. Големият плюс е, че до острова се стига по мост и няма нужда от ферибот. За нас това беше много удобно, защото пътувахме с кола от България и спокойно можехме да разглеждаме различни части на острова всеки ден. А това според нас е най-добрият начин да се види Лефкада.
В тази статия събрахме 12 места и неща, които според нас си заслужават на острова – от известните плажове и малките заливи до водопади, фарове и винарни.
- Столицата Лефкада
- Манастирът Фанеромени
- Агиос Никитас
- Нидри и водопадите Димусари
- Музеят на маслината
- Василики
- Плажът Афтели
- Егремни
- Порто Кацики
- Плажът Агиофили
- Нос Лефкада и фарът Дукато
- Винарните на острова
- Къде да отседнем?
Столицата Лефкада
На връщане от нашето гръцко пътуване решихме най-накрая да спрем и в град Лефкада. Понеже идвахме от Василики, градът ни се падна като последна спирка преди да напуснем острова. Преди това все не ни оставаше време за него покрай плажовете и голямото обикаляне. Бяхме там в неделна сутрин – с почти празни улички и повечето магазини бяха затворени. Това ни даде възможност да усетим истинския чар на мястото, да надникнем през витрините и да разгледаме шарените фасади на сградите. Разбрахме, че сме имали късмет, тъй като там по принцип има много туристи. Но на 14 септември рано сутрин, от опита – няма. Наоколо се простира голямата лагуна, където лесно могат да се забележат чапли и лебеди, а малко по-късно, на самото излизане от Лефкада, видяхме и масивните каменни стени на средновековната крепост Агиа Мавра. Тя е построена още около 1302 година и в миналото е пазила острова от пирати.
Вървяхме из централната част на града и наоколо почти нямаше хора. Само няколко местни бяха излезли за първо кафе, а малко по-късно започнаха да отварят и първите кафенета. Оставихме колата на големия паркинг до марината и тръгнахме пеша по главната пешеходна улица Йоану Мела. Заради силното земетресение през 1948 година много от горните етажи на къщите тук са възстановени с цветни ламаринени фасади. Изглежда нестандартно, дори носи някакъв леко кубински дух, но е много красиво.
По пътя ни бяха красивата италианска църква „Св. Мина“, самата църква „Св. Спиридон“ на главния площад, както и старинната „Пантократор“. По желание тук могат да се посетят Етнографският и Фонографският музей, но ние продължихме директно към крайбрежната алея. Там се намира известният дървен мост с трите арки, който е много хубаво място за снимки.
Манастирът Фанеромени
Манастирът Фанеромени е едно от местата, за които почти навсякъде ще попаднете, докато планирате пътуване до Лефкада. Намира се съвсем близо до град Лефкада, на хълм над морето, и много хора минават оттам още в първите дни на острова.
Това е най-известният манастир на Лефкада и е посветен на Света Богородица. През годините е разрушаван няколко пъти след земетресения и пожари, а днешната сграда е възстановена сравнително по-късно. Освен самата църква, има двор с много зеленина и малък музей.
Мястото е популярно не само заради религиозното си значение, но и заради гледките към лагуната и северната част на острова. Наблизо се намира и плажът Агиос Йоанис, който е известен с вятъра и кайтсърфинга, така че доста хора комбинират двете места в една разходка.
Агиос Никитас
На около 12 км от град Лефкада се намира Агиос Никитас – малко крайбрежно селце на западния бряг на острова. Бяхме там още към 9 сутринта и въпреки ранния час вече си личеше колко популярно е мястото. По главната уличка постоянно слизаха хора към плажа, кафенетата започваха да се пълнят, а пред магазинчетата имаше движение още от сутринта.
Самото селце е съвсем компактно и реално всичко е събрано около една тясна пешеходна улица, която води директно към морето. От двете страни има таверни, сладолед, малки магазини и доста места за кафе. Къщите са запазили типичния стил на острова и въпреки туристите мястото все пак не изглежда прекалено модернизирано.
Плажът на Агиос Никитас е малък, с пясък и камъчета. Сутринта все още беше спокойно и имаше място, но към обяд започна доста бързо да се пълни. Водата беше в онзи ярък син цвят, който човек свързва точно със западната част на Лефкада.
Оттук започва и пътеката към плажа Милос, който много хора определят като един от най-хубавите на острова. До него не може да се стигне с кола – или се върви пеша около 15–20 минути през хълма, или се взима лодка-такси през сезона.
Ако трябва да сме честни, Агиос Никитас не остана сред любимите ни места на Лефкада. Приятно е за кратка разходка или кафе, но още сутринта се усещаше колко натоварено става през сезона. Паркирането също не изглежда лесно – основните места са по главния път над селото и доста бързо започват да се запълват.
Нидри и водопадите Димусари
След следобедната почивка на децата решихме да се разходим до водопадите Димусари, които се намират съвсем близо до Нидри. След целия ден по плажовете ни се прииска малко по-различно място и честно казано разходката много ни хареса.
Оставихме колата близо до началото на пътеката, където има и заведение под голям чинар – приятно място за кафе или нещо студено след връщането. Оттам до водопадите се върви около 10–15 минути. Пътеката не е трудна, но на места има доста камъни и корени, така че по-удобните обувки определено помагат.
Когато бяхме там в средата на септември, вода почти нямаше. Оказва се обаче, че това е доста нормално за края на лятото и началото на есента – през юли, август и септември водопадът често е много слаб или почти пресъхнал, а най-пълноводен е през пролетта и началото на лятото.
Въпреки това мястото пак си заслужаваше. Беше тихо, прохладно и приятно за кратка разходка. А децата веднага си намериха занимание – започнаха да се пързалят по камъните около водопада. Все пак трябва доста да се внимава, защото на места са много хлъзгави.
Самият Нидри е едно от най-туристическите места на Лефкада и доста хора го използват като база за почивка. Оттам тръгват и много лодки към островите наоколо, включително Меганиси и Скорпиос.
Музеят на маслината
Едно от местата, които много приятно ни изненадаха на Лефкада, беше музеят на маслината Olive Museum „Fabbrica“ в село Сиврос. Намира се в южната част на острова, на около 30 км от град Лефкада, и честно казано първоначално не очаквахме да прекараме толкова време там.
Музеят се помещава в стара фабрика за зехтин на фамилията Царламбас, която е работила до 70-те години на миналия век. Днес мястото е превърнато в малък музей, в който могат да се видят старинните уреди за производство на зехтин, различни снимки и предмети, свързани с живота на острова и производството на маслини през годините.
Посещението ни там беше истинско удоволствие и даде старт на обиколката ни из Лефкада. Атмосферата е много спокойна и автентична, а хората, които работят там, бяха изключително мили. Има кратка беседа, малка дегустация и дори филмче за производството на зехтин. На децата също им беше интересно, най-вече дегустацията.
След нея могат да се пробват и купят различни местни продукти – зехтин, маслини, сладка и козметика с маслиново масло. Ние си взехме няколко неща от магазина и още пазим много добро впечатление от балсамчето на фермата, което реално ни помогна при кожни раздразнения.
Работното време зависи от сезона:
През май музеят работи всеки ден от 10:00 до 15:00 ч.
През юни – от 10:00 до 18:00 ч.
През юли, август и септември – от 9:00 до 21:00 ч.
През октомври – от 10:00 до 15:00 ч.
През зимния период също могат да се правят посещения, но след предварителна заявка. За деца под 12 години входът е безплатен.
Василики
Василики беше връзката ни с Кефалония, тъй като точно оттам се хваща фериботът към съседния остров. Покрай това минавахме няколко пъти през селището и честно казано мястото много ни допадна като атмосфера.
Самото селище е разделено на две части. От едната страна е малкото пристанище с рибарски лодки, кафенета и таверни под дърветата. Уличките са спокойни, с малки магазинчета и мини маркети, а вечер районът около пристанището става много приятен за разходка.
Другата част е около плажа и големия залив. Василики е едно от най-известните места на Лефкада за уиндсърф и водни спортове и следобед постоянно се виждаха хора със сърфове и платна във водата.
Самият плаж не е от типичните „картичкови“ плажове на Лефкада, но пък според нас е много удобен, ако сте с деца. Водата е плитка, а в единия край имаше и аквапарк. Ние много искахме да го използваме, но през втората седмица на септември вече не работеше.
Василики беше само на около 7 минути с кола от селцето, което избрахме за нощувки – Марантохори. Това се оказа много удобно, защото хем бяхме на спокойно място, хем всичко ни беше наблизо.
Плажът Афтели
До плажа Афтели стигнахме в един по-облачен ден, в който ни се искаше нещо по-спокойно и различно от големите плажове на Лефкада. Реално отидохме там заради конкретно нещо – водните колела, каяци и гмуркането за децата.
Плажът се намира в малък залив на източното крайбрежие на острова, на около 11 км от Василики. Последните няколко километра до него са по тесен и доста криволичещ път. На места две коли трудно се разминават, така че се кара бавно и внимателно.
Афтели е малък плаж с камъчета и много чиста вода. Около плажа има скали и доста зеленина, а морето беше спокойно и много подходящо за шнорхелинг.
Има бийч бар, шезлонги, душове и водни колела, а за деца според нас плажът е много приятен, особено в по-спокойни дни. Когато бяхме там, нямаше чак толкова хора и беше много приятно за стоене по-дълго.
Паркингът е ограничен и през сезона вероятно се запълва бързо, така че е добра идея да се идва по-рано.
Егремни
Една от емблематичните гледки на Лефкада без съмнение е Егремни. Още отгоре човек разбира защо мястото постоянно излиза по снимките от острова – огромни бели скали и онова млечно синьо море, което трудно остава незабелязано.
Плажът се намира на западното крайбрежие на Лефкада и е един от най-дългите на острова. Известен е най-вече с високите бели скали, светлите камъчета и наситения цвят на морето. Въпреки че през последните години достъпът до него се промени няколко пъти след земетресения и свлачища, днес отново може да се стигне както пеша, така и с лодка.
Ние, разбира се, избрахме варианта пеша, защото много искахме да видим мястото и от самия път над скалите. Първо се върви по асфалтов участък с лек наклон, дълъг около километър, а след това започват стъпалата към плажа. Те никак не са малко, особено на връщане в жегата.
Ако трябва да сме честни, при второ ходене вероятно бихме избрали лодка. Но пък слизането пеша има съвсем различно усещане и гледките по пътя наистина си заслужават.
Горе има паркинг, който през сезона е платен и доста бързо се пълни. Затова е добра идея да се идва по-рано, особено през юли и август.
Порто Кацики
Порто Кацики е един от най-известните плажове на Лефкада и със сигурност едно от местата, които почти всеки включва в програмата си за острова. Намира се на западното крайбрежие и е известен най-вече с високите бели скали и яркосинята вода.
До плажа се стига с кола, а в горната част има голям паркинг. Въпреки това, когато ние пристигнахме, почти всички места вече бяха заети. През сезона паркингът обикновено струва около 10 евро на ден.
От паркинга започват стъпалата към самия плаж. В началото им има няколко малки заведения, напитки, сладолед и сувенири.
Плажът е с бели камъчета и много чиста вода. При по-силен вятър обаче вълните стават доста сериозни, а водата бързо става дълбока. Според нас това не е най-подходящият плаж за малки деца, особено в по-ветровити дни.
През лятото в залива спират и много туристически лодки, така че около обяд мястото става доста по-оживено.
Плажът Агиофили
Агиофили беше един от плажовете, които най-много ни харесаха на Лефкада. Отидохме там в много горещ ден и реално изкарахме почти половин ден, без изобщо да усетим кога е минало времето. Единственото, за което съжалихме, беше че бяхме забравили чадъра.
Плажът се намира съвсем близо до Василики и до него може да се стигне както с кола, така и с лодка от пристанището. Ние избрахме варианта с кола. Последната част от пътя е тясна, но е асфалтирана и като цяло се стига сравнително лесно. Има платен паркинг над плажа, а след това се слиза по стъпала.
За разлика от някои от по-известните плажове на западния бряг, тук водата е много по-прозрачна. Точно това прави мястото толкова подходящо за шнорхелинг. Около скалите има доста рибки и децата не спряха да се гмуркат.
Самият плаж е с камъчета и сравнително плавно влизане във водата, което според нас го прави доста подходящ и за деца. Все пак на места има камъни и морски таралежи, така че обувките за вода са добра идея.
На плажа има малък бар, шезлонги и чадъри под наем. Към обяд започна да става доста по-оживено, така че ако искате по-спокойно място, вероятно е по-добре да се идва по-рано сутринта.
Нос Лефкада и фарът Дукато
Нос Лефкада и фарът Дукато се намират в най-южната част на острова. Пътят дотам минава през планинската част на Лефкада, а в последните километри става по-тесен и на места неособено приятен за каране. Ние улучихме много ветровита вечер и на моменти вятърът беше доста силен, така че ако сте с деца, е добре да се внимава около скалите и по стъпалата към фара.
Самият фар започва работа през 1890 година, като през годините е разрушаван и възстановяван след земетресения и войната. Районът около него също има интересна история. В древността тук се е намирало светилище на Аполон, а според легендата именно от тези скали поетесата Сафо се хвърля в морето след несподелена любов.
До фара се слиза пеша по стъпала, а гледките към морето, Кефалония и Итака са едни от най-красивите в южната част на Лефкада. Районът е доста различен от останалата част на острова – няма плажове, заведения или туристическа инфраструктура, а основният акцент тук са природата, скалите и гледките.
Винарните на острова
Обичам често да се шегувам, че „най-важните“ забележителности всъщност са винарните. И честно казано, по трите Йонийски острова, които посетихме – Кефалония, Лефкада и Закинтос – постоянно попадахме на малки семейни изби и дегустации.
Лефкада също има доста добра винена традиция и на острова се произвеждат местни сортове като Вердзами и Вардеа. Част от винарните са съвсем малки и семейни, а други предлагат организирани дегустации и турове.
Ние избрахме една винарна, която си харесахме по пътя. Обикновено посещенията са в определени часове и хората влизат на групи. Имаше кратка разходка, дегустация и много приятна атмосфера. Честно казано, това се оказа един от най-хубавите завършеци на деня ни на Лефкада – чаша вино, гледка към лозята и малко спокойствие след целия ден обикаляне.
Къде да отседнем?
Ако искате повече заведения, вечерни разходки и по-оживена атмосфера, най-често хората избират районите около град Лефкада и Нидри. Там има най-много хотели, апартаменти и организирани турове с лодки.
За плажовете по западното крайбрежие много удобен вариант е Агиос Никитас. Районът е близо до Милос, Катизма и част от най-известните плажове на острова. Само че през сезона става доста по-натоварено и паркирането невинаги е лесно.
Южната част на острова около Василики е добър вариант, ако искате по-спокойна база и планирате да комбинирате Лефкада с Кефалония.
По източната част на острова има и доста вили и апартаменти с гледка към морето, особено около Никиана и Перигиали. Там морето обикновено е по-спокойно, а районът е удобен за семейства.
Каквато и част на Лефкада да изберете, според нас колата е почти задължителна. Именно така островът се усеща най-добре – с възможност да сменяте плажове, малки села и различни части на острова всеки ден.