Ако бяхме обърнали внимание по-рано, че Метеора не е чак толкова далеч от София, вероятно отдавна щяхме да сме го включили в някое пътуване. Все го оставяхме за „някой път“ – уж близо, уж лесно, но все се намираше друг маршрут, друг сезон или друга причина да го отложим.
Този път поводът дойде покрай пътуването ни към Йонийските острови. Вместо да вземем целия път наведнъж, решихме да го разделим и да останем две нощувки край Метеора. Оказа се много добро решение – хем да не препускаме през едно от най-интересните места в Гърция, хем да имаме време да го видим и по залез, да обиколим спокойно манастирите и просто да останем малко повече в този прекрасен район на Гърция.
Името „Метеора“ буквално означава „висящ във въздуха“ и честно казано, трудно е да се измисли по-точно описание. Още при първото приближаване към района скалите започват да се появяват една след друга над равнината, а манастирите върху тях изглеждат почти нереално. Колкото и снимки да сте виждали предварително, на живо мястото е много по-мащабно.
Метеора се намира в Централна Гърция, над Каламбака и Кастраки, и е едно от най-необичайните места в страната. Огромните скали се издигат рязко над равнината, а върху част от тях има манастири, които отдалеч изглеждат почти залепени за върховете.
Както споменах и преди малко, „Метеора“ най-често се превежда като нещо „висящо във въздуха“ и още при първото влизане в района става ясно откъде идва това име. Скалите започват да се появяват една след друга, пътят се вие между тях, и доста често ще ви се иска да спирате постоянно по отбивките за „само още една снимка“.
Някога манастирите тук са били 24, а днес действащи и отворени за посещение са 6. До всички се стига по стъпала – при някои съвсем малко, при други с повече изкачване. Особено ако времето е топло, водата и удобните обувки са нещо, което не трябва да се подценява.
Как да стигнем?
Пътят от София до Метеора е около 540 км и ако няма големи опашки на границата, се взима за около 6 часа. Хубавото е, че почти през цялото време се кара по магистрала, а пътят не се усеща толкова тежък.
Най-честият маршрут е през Кулата – Промахон, след това Солун, Катерини, Лариса, Трикала и накрая Каламбака. След Трикала започват постепенно да се появяват първите скали на Метеора.
Маршрутът е една идея по-дълъг, но по него за кратко се открива и гледка към Олимп. Не е огромна панорамна гледка, но все пак е приятно да видиш планината в далечината, особено ако досега само си я гледал по снимки. Признаваме си, че се размечтахме за Олимп.
Другият вариант е през Верия и Гревена. След Солун се хваща магистралата „Егнатия Одос“ към Западна Гърция и пътят минава през тунели и планински участъци. Този маршрут е малко по-кратък и почти изцяло магистрален. След Гревена се продължава по по-спокоен път директно към Каламбака.
До Метеора може да се стигне и с влак от Атина или Солун, макар че при някои връзки има прекачване. Има и организирани еднодневни турове, които са удобен вариант, ако не ви се шофира. Според нас обаче колата дава много повече свобода — особено ако искате да спирате по панорамните площадки, да останете за залез или просто да не разглеждате манастирите по стегнат график.
Кога да посетим?
Може би няма „лош“ сезон за Метеора. Мястото вероятно изглежда впечатляващо по всяко време на годината, просто „премяната“ е различна.
Ние бяхме там в края на август и началото на септември. Очаквахме горещо гръцко време, но реалността се оказа малко по-различна. Долу в Каламбака беше топло и спокойно, а горе при манастирите ни посрещнаха тъмносини облаци, от които леко прокапваше. На моменти вятърът ставаше толкова силен, че многократно съжалих за идеята да бъда с рокля.
И въпреки това времето всъщност направи мястото още по-впечатляващо. Мъглата и облаците придадоха красиви цветове на пейзажа.
Пролетта – най-вече април, май и началото на юни – вероятно е най-приятният период за посещение. Тогава всичко около скалите е зелено, температурите обикновено са между 15 и 23 градуса и изкачването до манастирите е доста по-комфортно.
Лятото е най-натовареният сезон. През юли и август температурите често минават 30 градуса и ако решите да обикаляте манастирите по обяд, доста бързо ще усетите колко много стъпала има всъщност. Затова най-добрият вариант е ранна сутрин или по-късен следобед.
Есента. Септември и октомври също са много добри месеци за посещение, макар че все още има не малко туристи. Времето остава приятно, но районът продължава да е доста посещаван, особено около по-популярните манастири.
След края на октомври на Метеора започва да става значително по-хладно, а сутрините са мъгливи.
Зимата също има своя чар, особено ако улучите сняг по скалите. Трябва обаче да се има предвид, че през този период някои манастири работят с по-кратко работно време, а стъпалата могат да бъдат доста хлъзгави.
| Яну | Фев | Мар | Апр | Май | Юни | Юли | Авг | Сеп | Окт | Ное | Дек | |
| Макс | 12 | 13 | 15 | 19 | 25 | 29 | 32 | 32 | 27 | 22 | 17 | 13 |
| Сред | 8 | 9 | 11 | 14 | 20 | 24 | 27 | 27 | 23 | 18 | 13 | 10 |
| Мин | 4 | 4 | 6 | 9 | 14 | 19 | 22 | 22 | 18 | 14 | 9 | 6 |
Къде да отседнем?
Основните варианти за настаняване около Метеора са два – Каламбака и Кастраки. И двете са буквално в подножието на скалите и разстоянията до манастирите са малки.
Каламбака е по-големият град и там има значително повече хотели, апартаменти, таверни и магазини. Ако искате повече избор за вечеря, супермаркет наблизо или просто малко по-оживена атмосфера, това вероятно е по-удобният вариант.
Кастраки е по-малко, по-тихо и някак по-близо до самите скали. На много места гледките започват още от паркинга или терасата и честно казано, ако човек търси повече спокойствие, вероятно това е по-хубавият избор.
Ние резервирахме доста късно – буквално 2–3 седмици преди тръгването за Гърция, така че изборът вече не беше огромен. Ако планирате поне 2 нощувки в Метеора, според нас вижте опция място с (безплатен) паркинг и гледка към скалите.
Самата Каламбака е много симпатично и спокойно градче. На моменти дори ни напомни на малък български град – не толкова туристическо и лъскаво, колкото очаквахме, а по-скоро нормално място, в което хората просто си живеят, а междувременно над тях се издигат едни от най-известните скали в Гърция.
Каламбака
Кастраки
Манастирите на Метеора
Преди да стигнем, си мислехме, че спокойно ще успеем да разгледаме всичките манастири за един ден. Още на място обаче бързо разбрахме защо толкова хора препоръчват поне две нощувки.
Разстоянията между манастирите привидно не изглеждат големи, но реално почти навсякъде има изкачване по стъпала. Освен това повечето манастири работят до около 16:00 ч., а всеки почива в различен ден от седмицата, което също обърква плановете, ако искате да видите повече места.
Разбира се, възможно е да се минат основните манастири и за един ден, особено ако тръгнете рано сутрин. Но според нас Метеора е много по-хубава, когато не се гледа набързо. Част от най-хубавите гледки всъщност се появяваха между отделните манастири – докато караш по пътя и изведнъж пред теб се покаже поредната огромна скала.
Големият Метеор (Great Meteoron Monastery)
Още първия ден се запътихме към Големия Метеор, който е най-големият и най-старият манастир в Метеора. Само че пристигнахме малко след края на работното време и вече всичко затваряше. Сергийките около входа прибираха стоката си, туристите почти бяха изчезнали и мястото беше останало съвсем спокойно.
И може би точно това ни хареса толкова много. Районът беше почти празен, чуваше се само вятърът между скалите, а самият манастир изглеждаше още по-впечатляващо без хора навсякъде около него.
На следващия ден се върнахме отново, този път навреме. До манастира се стига по доста стъпала, но гледките по пътя постоянно разсейват човек и качването минава някак по-леко.
Големият Метеор е основан през 14 век от свети Атанасий Метеорски и именно той поставя началото на организирания монашески живот в района. По-късно манастирът е разширен от Йоасаф, син на владетел на Тесалия и Епир, който се отказва от трона и става монах.
Вътре комплексът е много по-голям, отколкото изглежда отвън. Има вътрешни дворове, музейни помещения, стари ръкописи и красиви стенописи. На децата обаче най-интересно им беше въжето и старите системи, с които преди време са качвали хора и багаж горе по скалите. Честно казано, и ние доста се загледахме в тях, защото само като си представиш как някой се е качвал така преди стотици години, ти става леко притеснено.
Ако сте за кратко в Метеора и трябва да изберете само един манастир, това вероятно е мястото, което най-много си заслужава да видите.
Манастир „Св. Николай Анапафса“ (St. Nicholas Anapausas Monastery)
Ако тръгнете от Каламбака нагоре към манастирите, „Св. Николай Анапафса“ обикновено е един от първите, покрай които ще минете. Още от пътя прави впечатление колко тясна е скалата, върху която е построен – буквално изглежда сякаш манастирът едва се побира там.
Колите остават долу до пътя, а след това започват стъпалата към входа. Има си качване, макар че за хора, свикнали с планински преходи, не е нещо особено притеснително.
Манастирът е основан през 14 век, а сегашният му вид е оформен през 1527 г. Именно тук се намират и едни от най-известните стенописи в Метеора – дело на Теофан Критски. Понеже мястото върху скалата е много ограничено, сградата е изградена на няколко нива едно над друго, което я прави доста различна от останалите манастири. От терасата се открива много хубава гледка към Кастраки и околните скали, а самият манастир обикновено е една идея по-спокоен от по-популярните места в Метеора.
Манастир „Св. Стефан“ (Saint Stephen Monastery)
„Св. Стефан“ е най-лесният за посещение манастир в Метеора. Няма дълго качване по стълби и точно затова тук идват много повече хора, включително семейства с малки деца и туристи, които не им се катери особено.
Колата се оставя съвсем близо и до входа се минава по малък мост, буквално над скалите. Честно казано, след някои от останалите манастири това си е направо почивка за краката.
Манастирът е действащ женски метох и изглежда много подреден. Има цветя навсякъде, спокойни вътрешни дворове и гледка към Каламбака.
Смята се, че монашески живот тук е имало още в края на 12 век, а през 15 и 16 век манастирът постепенно се разширява. По време на Втората световна война е бил сериозно повреден, а по-късно възстановен от монахини, които живеят тук и днес.
Манастир „Св. Троица“ (Holy Trinity Monastery)
„Св. Троица“ беше един от манастирите, които най-много искахме да видим. Още от пътя изглежда доста впечатляващо, защото е буквално „залепен“ върху тясна висока скала.
До него се стига по пътека и доста стъпала, издълбани в скалата. Хубавото е, че още по време на качването започват да се откриват много красиви гледки към долината и останалите скали наоколо.
Самият манастир е построен през 15 век, а стенописите вътре са добавени по-късно, през 18 век. В миналото тук са живели десетки монаси, а днес мястото е доста по-тихо от по-популярните манастири в Метеора. Ние стигнахме в по-късните часове на деня и може би точно затова атмосферата ни хареса толкова много. Туристите вече бяха намалели, а светлината започваше да става онзи по-мек цвят точно преди залез.
Манастир Русану (Roussanou Monastery)
Русану е от онези манастири, които веднага се набиват на очи, още докато карате между скалите. Не е огромен, но е построен толкова плътно върху скалата, че отстрани изглежда сякаш няма място дори за още една стъпка.
Манастирът е от края на 16 век и днес е един от двата женски манастира в Метеора. До него се стига по два малки моста, а самата скала е по-ниска от тези на Големия Метеор или „Св. Троица“, което дава малко по-различна гледка към района.
Манастир Варлаам (Varlaam Monastery)
Варлаам е съвсем близо до Големия Метеор и реално повечето хора ги разглеждат един след друг. Така направихме и ние. Самият манастир е вторият по големина в Метеора и още от входа си личи, че е едно от основните места в района.
Името му идва от монаха Варлаам, който през 14 век живял сам на тази скала. По-късно двамата братя Теофан и Нектарий започват да възстановяват мястото и постепенно се появява манастирът, който се вижда днес.
От терасите на Варлаам се откриват гледки към почти цялата околност – скали, манастири и долината долу. А това, което ни изненада най-много, бяха градините. Честно казано, не очаквахме толкова цветя и зеленина на върха на такава скала.
Работно време, входни такси и дрескод
Още първия ден стигнахме до Големия Метеор малко след затваряне и реално успяхме да го видим само отвън. Което всъщност също имаше своя чар – почти нямаше хора, сергиите вече прибираха сувенирите, а около скалите беше съвсем тихо.
Именно затова е добре предварително да проверите работното време на манастирите. Част от тях почиват в различни дни, а през зимния сезон часовете са по-кратки.
| Манастир | Летен сезон | Зимен сезон | Почивен ден |
| Големия Метеор (Great Meteoron) | 09:00 – 15:00 | 09:00 – 14:00 | Вторник (зимата и сряда/четвъртък) |
| Варлаам (Varlaam) | 09:00 – 16:00 | 09:00 – 15:00 | Петък (зимата и четвъртък) |
| Русану (Roussanou) | 09:00 – 16:00 | 09:00 – 14:00 | Сряда |
| Св. Николай Анапафса (St. Nicholas Anapausas) | 09:00 – 17:00 | 09:00 – 15:00 | Петък |
| Св. Стефан (Saint Stephen) | 09:00 – 13:30 / 15:30 – 17:30 | 09:30 – 13:00 / 15:00 – 17:00 | Понеделник |
| Св. Троица (Holy Trinity) | 09:00 – 16:00 | 10:00 – 16:00 | Четвъртък |
Входът за манастирите е около 3–5 евро на човек и се плаща отделно за всеки от тях. Добре е да носите кеш, защото не навсякъде приемат карти.
Важно е и как сте облечени. Мъжете не се допускат с къси панталони над коляното, а жените трябва да са с пола или рокля под коляното и покрити рамене. Ако не сте подготвени, на входа на почти всички манастири дават престилки и шалове.
Къде да хапнем?
Около самите манастири не се сещам за места, където може да седнете за хапване. Има сергии, вода, сувенири и дребни неща, но за нормално сядане на вечеря най-удобни са Каламбака и Кастраки.
Храната тук е тип домашна и по-засищаща в сравнение с островите – мусака, месо, печени зеленчуци, гигантес и бавно готвени ястия.
Таверна Гардения (Gardenia Taverna)
Таверна Гардения е едно от местата, които постоянно виждахме в препоръките за Метеора. Намира се в Кастраки, точно под скалите, и хората най-често я хвалят за домашната храна и спокойната атмосфера.
Yamas Taverna
Yamas е малко по-встрани от най-туристическата част на Каламбака. Изглежда доста непретенциозно, но почти всички отзиви са за много добра храна и нормални цени.
Meteora Restaurant
Една от най-популярните таверни в Каламбака. Менюто е типично гръцко – мусака, гигантес, месо и различни бавно готвени ястия.
Panellinion
Таверна на централния площад в Каламбака, която съществува от десетилетия. Най-често хората препоръчват месото и класическите гръцки ястия.
Vavitsas Restaurant
Спокойно място в Кастраки с много добри отзиви за храната и отношението на персонала. Подходящо за по-бавна вечеря след цял ден обикаляне.