Винаги съм си мечтала да посетим Кефалония. Този остров ме привличаше толкова силно още от снимките, и в крайна сметка, се оказа любимият ми.
Докато търсех информация, ми правеше впечатление, че повечето българи избират Лефкада, а Кефалония някак остава на заден план. След седмица на острова съм убедена, че Кефалония заслужава много повече внимание.
Без да преувеличавам, това се превърна в любимия ни от трите Йонийски острова, които посетихме. Не само заради плажовете, а заради цялото разнообразие. За една седмица разгледахме цветни градчета, влязохме в пещери, качихме се до крепости, наблюдавахме морски костенурки, опитахме местно вино и почти всеки ден спирахме колата заради някоя гледка.
В тази статия събрахме забележителностите в Кефалония, които според нас наистина си заслужава да посетите.
- Къде да отседнем?
- Фискардо
- Фарът „Свети Теодор“ (Фанари)
- Асос
- Аргостоли
- Плаж Миртос
- Пещерата Мелисани
- Пещерата Дрогарати
- Манастир „Св. Герасим“
- Крепостта „Св. Георги“
- Агия Ефимия
- Старото село Влахата
- Морският музей в Сами
- Винарните на Кефалония
Къде да отседнем в Кефалония?
Кефалония е най-големият от Йонийските острови и ако планирате да разгледате повече забележителности, добре е предварително да помислите в коя част на острова да отседнете. Колкото и удобно място да изберете, все пак ще има дни с повече шофиране, особено ако искате да стигнете и до северната, и до южната част на острова.
Разата
Ние избрахме Разата (Razata) – малко село на няколко минути с кола от Аргостоли. За нашето пътуване това се оказа доста практично, защото почти всеки ден тръгвахме в различна посока. Не беше място за вечерни разходки край морето, но ни спести излишно обикаляне, а и бяхме близо до столицата.
Аргостоли
Ако искате повече живот, ресторанти и магазини, то Аргостоли е най-подходящият район за отсядане. Оттам лесно се стига до летището, до плажовете около Ласи, до фара Фанари и до южната част на острова.
Асос и Фискардо
Асос и Фискардо са сред най-красивите места за престой в Кефалония. И двете се намират в северната част на острова и са известни с малките си пристанища, цветните къщи и спокойната атмосфера. До останалите забележителности обаче се стига с повече шофиране. За сметка на това вечер ще се прибирате в едни от най-живописните кътчета на острова.
Скала
Скала е разположена в южната част на Кефалония и предлага голям избор от хотели. Районът е известен с дългия си плаж и през лятото е една от най-предпочитаните курортни зони на острова. До северната част на Кефалония обаче се пътува по-дълго.
В отделна статия ще разгледаме по-подробно различните райони за настаняване в Кефалония и ще покажем кои хотели според нас си заслужават.
Фискардо (Fiskardo)
Фискардо беше първото място, което посетихме в Кефалония. Фериботът от Лефкада ни остави именно в това малко, цветно и романтично градче, разположено в най-северната част на острова.
Колко време ще прекарате тук зависи изцяло от вас. Може да го обиколите за половин час, а може и да останете няколко часа. Всичко зависи от това колко обичате да се разхождате без конкретна цел, да разглеждате цветните къщи, отрупаните с бугенвилии фасади, малките магазинчета с морски сувенири и заведенията край пристанището, откъдето постоянно се носи аромат на прясна риба и морска храна.
Ние не бързахме. Оставихме се на времето, децата поцопаха във водата, а аз още тогава знаех, че Кефалония ще ми хареса много.
Фискардо е единственото селище в Кефалония, което остава почти незасегнато след опустошителното земетресение през 1953 г. Именно затова тук все още могат да се видят къщи от 18 и 19 век – рядка гледка за острова.
Освен с красивото си пристанище, Фискардо е известно и като любимо място за яхти. През лятото тук акостират десетки плавателни съдове, а сред посетителите често има и известни личности. Това е и една от причините цените в ресторантите да са малко по-високи в сравнение с останалата част на Кефалония.
Ако разполагате с повече време, разходете се до фара Фанари и останките от римския некропол, които се намират недалеч от центъра. На няколко минути с кола са и плажовете Емплиси и Фоки – две от най-красивите места за къпане в северната част на острова.
Нашият съвет е да посетите Фискардо сутрин или в късния следобед. Около обяд тук пристигат екскурзионни лодки и тесните улички бързо се изпълват с туристи.
Фарът „Свети Теодор“ (Фанари) (Saint Theodore Lighthouse / Fanari Lighthouse)
Посетихме фара „Свети Теодор“ малко преди разходката ни в Аргостоли. Макар денят да беше слънчев и топъл, тук духаше доста силен вятър. На децата обаче точно това им хареса най-много – тичаха около колоните, а ние останахме за няколко снимки и да се порадваме на гледката към морето.
Фарът е построен през 1828 г. по време на британското управление на Йонийските острови. След разрушителното земетресение през 1953 г. е възстановен, като запазва характерната си кръгла форма и дорийските колони, с които е известен и днес.
Нашето посещение продължи не повече от половин час, но забелязахме, че доста хора идваха тук малко преди залез. Някои дори си бяха взели пица и чакаха слънцето да се скрие зад хоризонта.
Асос (Assos)
Следващата ни спирка беше Асос. Пристигнахме около 9:30 сутринта и явно бяхме подранили за типичния островен ритъм, защото по пристанището се разхождаха само няколко души, а в заведенията тепърва разпъваха чадърите и подреждаха масите. Тази сутрешна тишина обаче ни спести целия хаос с паркирането, за който бяхме чели – оставихме колата съвсем спокойно още в началото на градчето.
А Асос наистина е много симпатично място.
Цветните къщи са подредени около малкия залив, а наоколо всичко е потънало в зеленина. Земетресението през 1953 г. е сринало почти всичко тук, но местните успяват да възстановят селото, като запазват стария му венециански облик.
Още преди да се влезе в Асос, пътят започва да се спуска на зигзаг по стръмен склон, а покрай него има няколко уширения с място за спиране. Оттам се открива гледка към целия полуостров и малкия залив. Ние не спряхме на слизане, защото първо искахме да намерим място за паркиране, но ако имате няколко свободни минути, отделете ги именно тук. Отгоре Асос изглежда съвсем различно.
Венецианската крепост в Асос (Venetian Castle of Assos)
След разходката из селото и ние тръгнахме към крепостта. Само че вече беше станало доста горещо, а това беше в началото на септември. Изкачвахме се известно време, но жегата надделя и с децата се отказахме. Панайот обаче стигна до върха и потвърди, че гледката наистина си заслужава.
Самата венецианска крепост се издига високо над Асос.
Строена е през 16 век, за да защитава северната част на Кефалония от пиратски нападения. Днес от нея са запазени основно останки, но заради разположението ѝ много хора се изкачват дотам заради панорамата към залива и Йонийско море.
Аргостоли (Argostoli)
Надвечер отидохме до Аргостоли. През целия ден бяхме обикаляли различни, по-диви и по-отдалечени части на острова, а за края му си бяхме оставили разходка из столицата. Главната пешеходна улица беше пълна с малки заведения, сладоледаджийници и кокетни магазинчета. Ако сте с деца, подгответе се за преговори – витрините са пълни със сувенири, играчки и какви ли още не дребни изкушения, които трудно остават незабелязани.
Аргостоли е столицата и най-големият град на Кефалония. Докато останалите населени места, през които минахме, бяха по-малки и спокойни, тук навсякъде имаше хора. Любопитното е, че въпреки това доста от заведенията бяха полупразни. Възможно е просто да сме улучили по-спокоен ден, но определено не се сблъскахме с типичната блъсканица, която очаквахме.
Аргостоли също е силно засегнат от опустошителното земетресение през 1953 година. При възстановяването местните запазват много от елементите на венецианската архитектура. Затова тук няма да видите типичните за Цикладите бели къщи със сини капаци. Вместо тях Аргостоли е изпълнен с пастелни фасади, керемидени покриви и широки улици.
Морските костенурки в Аргостоли (Loggerhead Sea Turtles / Caretta caretta)
Най-вълнуващата и неочаквана среща в Аргостоли обаче беше с морските костенурки Карета-Карета. За да ги видите, трябва да се насочите към пристанището. Прочетохме, че най-доброто време е рано сутрин, когато рибарите се връщат с улова си и костенурките често се събират около лодките. Ние бяхме там надвечер и въпреки това имахме късмет да видим няколко.
За децата това се превърна в едно от най-запомнящите се преживявания на острова. Да наблюдават толкова големи морски костенурки съвсем отблизо и то в естествената им среда е нещо, което трудно се забравя.
Мостът Де Босет (De Bosset Bridge)
Малко встрани от центъра се намира мостът Де Босет, който пресича лагуната Кутавос. Построен е през 1813 година по време на британското управление и със своите близо 700 метра е най-дългият каменен мост над морска вода в света. Ако разполагате с повече време, спокойно можете да го включите към разходката си из Аргостоли.
Плаж Миртос (Myrtos Beach & Myrtos Viewpoint)
Още преди да слезем до плажа Миртос, започнах да се чудя дали на живо наистина може да бъде чак толкова красив, колкото изглежда по снимките в интернет. Оказа се едно от малкото места, които не просто оправдават предварителните очаквания, а буквално ги надминават.
Белите камъчета, огромните варовикови скали и онзи много наситен, характерен цвят на морето правят Миртос плаж, който трудно може да се сбърка с някой друг в Гърция. Неслучайно е най-известният на Кефалония и един от най-фотографираните в цялата страна. До брега се стига по тесен, доста криволичещ път, а долу в ниското има голям паркинг. Ние пристигнахме в късния следобед и не сме плащали нищо за него.
Колкото и да е красив обаче, Миртос изобщо не е от онези плажове, на които човек може да се отпусне напълно, ако е с малки деца. Морето става дълбоко буквално на две крачки от брега, а при по-силен вятър вълните бързо образуват сериозни подводни течения. Затова си е задължително винаги да се следят условията, преди изобщо да се влиза във водата.
Нашите деца обаче много повече се впечатлиха от малката пещера, скрита в единия край на плажа. Веднага я превърнаха в свое тайно местенце за криеница и изобщо не искаха да си тръгват оттам. Ние, естествено, не ги изпускахме от очи нито за секунда, защото това пространство също си изисква постоянно внимание.
Залезната гледка над Миртос (Myrtos Viewpoint)
Още през първата ни вечер в Кефалония преминахме по панорамния път над плажа Миртос. И да бяхме планирали предварително да уцелим точно този час, съм абсолютно сигурна, че нямаше да ни се получи толкова добре. Ако ни четете по-редовно, вероятно вече знаете, че съм огромен почитател на залезите, а този тук без никакво колебание се нареди доста напред в личната ми класация.
Още преди да наближим самата панорамна площадка, видяхме как последните слънчеви лъчи буквално златят високите скали. Тогава ни стана ясно, че истинската кулминация на вечерта тепърва предстои.
Ако имате възможност, организирайте си пътуването така, че да спрете тук в самия край на деня. Само за няколко минути, докато гледате как слънцето потъва в морето под краката ви, ще разберете защо гледката над Миртос е една от най-разпознаваемите картички от острова.
Пещерата Мелисани (Melissani Cave)
Когато пристигнахме, пред входа ни посрещна сериозна опашка. Наложи се да почакаме известно време под слънцето, но щом стъпихме вътре, бързо разбрахме, че си е заслужавало – пещерата е много красива. По време на кратката разходка лодкарят ни обясни, че водата в подземното езеро всъщност е смесица между сладка и солена. Солената вода идва по сложни подземни канали от другия край на острова и тук се смесва с чиста сладка вода от извор на дъното.
Самата пещера се намира на пет минути с кола от Сами. Преди хиляди години покривът ѝ се е срутил и точно през този огромен естествен отвор сега влиза слънчевата светлина. Когато лъчите паднат отвесно, водата направо светва в ярък тюркоазен цвят.
Долу се слиза през изкуствен тунел, където веднага ни качиха на малки гребни лодки за около 10-15 минути обиколка. Водата е толкова прозрачна, че децата имаха усещането, че лодката просто лети във въздуха над дъното.
Пещерата Дрогарати (Drogarati Cave)
След Мелисани се насочихме към съседната пещера Дрогарати, до която се стига съвсем бързо с кола. Мястото се оказа много хубава, прохладна пещера, която ни спаси за кратко от силното гръцко слънце със своите постоянни 18 градуса вътре. Слиза се по късо стълбище, а долу под земята ни посрещна огромна зала, пълна със стотици интересни сталактити и сталагмити. Нашите деца веднага започнаха да оглеждат мокрите образувания, но тъй като от тавана постоянно капят капки и подът е доста хлъзгав, си изискваше повишено внимание с всяка крачка.
Най-голямото помещение вътре е с площ от цели 900 квадратни метра и има толкова добра естествена акустика, че в миналото в него дори са се провеждали концерти и културни събития.
Манастир „Св. Герасим“ (Sacred Monastery of Agios Gerasimos of Kefalonia)
По пътя към следващите ни дестинации преминахме и покрай манастира „Свети Герасим“, който е духовното сърце на Кефалония и дом на патрона-закрилник на острова. Макар този път да нямахме време да спрем и само да зърнахме от колата красивата му, мащабна фасада, мястото веднага прави впечатление с уединената си и спокойна енергия в долината на Омала.
Крепостта „Св. Георги“ (Castle of Agios Georgios)
Имахме желание да се отбием и до крепостта „Св. Георги“, но времето този път не ни стигна. Това е една от най-значимите исторически забележителности на острова. Построена е на стратегически хълм, откъдето се разкрива широка гледка към централната част на Кефалония, а преди векове именно тук се е намирала столицата на острова.
Агия Ефимия (Agia Efimia)
Агия Ефимия остана само кратка спирка по пътя ни между Сами и Миртос. Разположено на североизточния бряг на Кефалония, градчето е известно с малкото си пристанище и крайбрежната алея, покрай която са разположени таверни и кафенета.
Старото село Влахата (Old Vlachata)
Разходката ни през старото, изоставено село Влахата беше едно от най-особените ни изживявания по време на цялото пътуване. Мястото ни посрещна в пълна, почти призрачна тишина, която веднага те кара да намалиш крачката и да се огледаш. Наоколо времето буквално е спряло в момента на голямото земетресение през 1953 година. Разрухата наистина е навсякъде, но сред напуканите каменни зидове и погълнатите от природата останки все още личи как някога тук е кипял живот – оказа се, че преди бедствието във Влахата са живели над 800 души.
Докато вървяхме по пустите улици, между избуялата зеленина и дърветата, които бавно превземат старите постройки, все още можеха да се разпознаят контурите на кладенци, каменни пещи и дори оставени вещи на хората, напуснали домовете си в паниката. Усещането е малко странно, но и изключително интересно, особено заради абсолютния контраст с шума на крайбрежните градчета.
Селото се намира само на около 5 километра от Сами и е съвсем близо до пещерата Мелисани, така че е много удобна спирка, която лесно можете да комбинирате с останалите забележителности в района.
Морският музей в Сами (Sami Nautical Museum)
Около обед решихме набързо да се шмугнем в Морския музей в Сами. Мислехме си, че ще е просто бърза спирка, но плановете ни се промениха и се застояхме доста по-дълго от очакваното.
Вътре ни посрещна самият собственик на музея, който се оказа невероятно вдъхновяващ човек. Оказа се, че той лично, с изключително търпение и прецизност, е изработил всеки един от изложени макети на кораби. Колекцията включва дървени плавателни съдове от различни исторически епохи – от древни галери до традиционни гръцки гемии. Стеф беше истински впечатлен от детайлите по корпусите, платната и въжетата, които изглеждаха съвсем автентично подредени.
Музеят е малък и много личен. Собственикът с удоволствие разказва истории за корабостроенето и морската история на острова, превръщайки посещението в много топла и запомняща се среща.
Винарните на Кефалония
Гърция е известна с виното си, но Кефалония е по-специална заради местния сорт Робола (Robola), който расте по стръмните и каменисти склонове на острова. Из целия район има няколко интересни изби, като най-популярните са Orealios Gaea и Haritatos Estate.
Ние също си бяхме отбелязали винарна за посещение по време на нашето пътуване през септември. Когато отидохме обаче, се оказа, че посрещат гости само в залата за дегустации. Имахме голямо желание да разгледаме и самата производствена база, където се преработва гроздето, но точно тогава тя беше затворена за външни хора. Тъй като септември е в разгара на гроздобера, в базата кипеше сериозна подготовка за новата реколта и достъпът беше ограничен.
Ако планирате винени турове, най-добре е да проверите графиците на избите предварително, но дори и само за чаша бяло вино след плажа – Робола си заслужава да се опита на място.
