Болата – най-красивият плаж на Северното Черноморие

Плажът Болата е едно от съкровищата по бреговете на Черно море! Той е абсолютният ни фаворит за най-красив плаж на Северното Черноморие, а в цяла България отстъпва само на плажа Велека край Синеморец. Освен това е перфектен за деца – супер плитко, с кристална вода и без никакви вълни и водорасли, въпреки че го посетихме в бурно време и период на цъфтеж.

Отредихме втория ден по морето на север за плажа Болата. Той все още пази дивотата си и нямаше как да идем с едномесечно бебе. Кърменето, а и липсата на шофьорска книжка, поставяха Надя в положението на жертвата. Предпочете да не стои в Балчик, затова я оставихме в село Българево. Утешаваше се, че все пак е ходила на Болата и преди. Докато аз не бях стъпвал тук за близо петнайсет години обикаляне в България, десет от които сме живели на две крачки – във Варна. Прекалено съм го подценявал за толкова време.

Докато слизахме по черния път към плажа, все още имах едно наум, че може би е прехвален. Надя не оспорваше това твърдение, но пък беше идвала във времената, в които гледахме по-повърхностно на нещата. Това добавяше още едно наум, но наобратно. Е, скоро щях да разбера кое е вярно и вече нямах търпение да стигнем.

Болата – перфектният плаж за деца

Ранният час, в който пристигнахме на Болата, ни осигури леснодостъпно паркомясто. Разстлахме кърпите и веднага цопнахме в морето. Безспорно това е най-добрият плаж за деца, на който сме били. Вълнението навътре си личеше, но двата вълнолома очевидно не допускаха вълните. Водата беше гладка като огледало. От пет дни насам Стефи за пръв път се чувстваше сигурен с пояса във водата. Отпусна се и паднаха страхотни игри. Беше толкова плитко, та се шегувах, че можем да пуснем дори Неви във водата без да се притесняваме. Стефи спокойно се хвърляше за топката без страх. Не можехме да играем само на една от любимите ни игри – целенето с водорасли – просто защото нямаше водорасли. Бяха там, където им е мястото – по камъните.

Открихме и друго на камъните – изненада, която буди любопитството на деца. Стотици рапани се бяха залепили за скалните късове. Стефи подхождаше с изследователски интерес към тях. Внимателно ги отлепяше и разглеждаше. Опипваше черупката, докосваше и по меката част, която се свиваше мигновено. За негова изненада, залепянето обратно не се получаваше. Обикаляхме поне час измежду камънаците, в изследване на рапани. Забелязахме и доста рачета, миди, малки рибки… Все интригуващи неща, които затрудняваха задачата ми да излезем от водата.

Зашеметяващата гледка над Болата

Все едно не сте били на Болата, ако не сте се качили да погледнете от скалите над плажа. Не се бях интересувал предварително, затова не знаех как се стига до тях. Кроях планове да открия отсечката, която да ни отведе с колата до запустелия фар на ръба на скалата. В един момент обаче забелязах мърдащи се фигурки по склона. Проследих ги, а те слязоха на десет метра от плажа. Нагоре вървеше пътечка, която съм пропуснал, въпреки че е ясно различима, като се загледаш. Перфектно!

Стефи, освен че обича морето, е любител планинар. Това ми даде преимущество в преговорите. Трябваше само да подхвърля че тайна пътека изкачва голямата скала и стига до мистериозния фар. За пет минути бяхме горе. Гледката там е онази панорама от снимките, заради която вероятно сте решили да посетите Болата – пясъчният полумесец, който е обгърнал кристалния залив. Наоколо виждахме само дивота, която придаваше завършен вид на картината.

Стефи цени красивите гледки, но като всяко дете – за кратко. Фарът беше по-интригуващ. За негово съжаление обаче не беше достъпен. Това ни изпрати на кратка разходка край телената ограда, под предтекст, че потърсим пролука. В края на загражденията пред нас имаше само пустош (и нос Калиакра), а под нас – отвесни скали. Достатъчно, за да допълни нашето изживяване.

В този район има чудесни хотели, в които може да се насладите на лятото, Калиакрия Резорт е един от тях, а ние там си изкарахме чудесно. А ако не ви допада, винаги има избор от други хотели.