Във Велико Търново сме били много пъти. За по няколко часа, за уикенд, през зимата, през есента. Дори сватбената ни фотосесия беше тук. Винаги обаче се случваше едно и също – отивахме до Царевец, разхождахме се из центъра, хапвахме някъде и си тръгвахме.
Този път беше малко по-различно.
Да, имахме списък със забележителностите, които искахме да видим. Но някак между тях започнахме да се губим из уличките. От онези стръмни улици, по които понякога няма нищо конкретно за гледане. Само стари къщи, каменни зидове, стъпала и гледка към другия хълм.
В един момент си дадохме сметка, че точно тези разходки ни харесаха най-много.
Може би защото Велико Търново е един от малкото градове в България, за които не научаваш за първи път, когато ги посетиш. Още от училище имената Царевец, Трапезица, Асеневци и Иван Асен II са някъде в съзнанието ни. И когато ги видиш на живо, връзката се получава някак по-лесно.
Разбира се, ако посещението е за първи път, има няколко места, които просто не бива да се пропускат. Именно тях събрахме в този списък, заедно с няколко идеи, които направиха последното ни посещение едно от най-приятните досега.
- Крепостта Царевец
- Патриаршеската църква
- Спектакълът „Звук и светлина“
- Крепостта Трапезица
- Самоводската чаршия
- Улица „Гурко“
- Сарафкината къща
- Паметникът на Асеневци
- Църквата „Св. Четиридесет мъченици“
- Църквата „Св. св. Петър и Павел“
- Мултимедиен център „Царевград Търнов“
- Музей „Възраждане и Учредително събрание“
- Музей „Затвор“
- Къщата с маймунката
- Археологически музей
- Паметникът „Майка България“
- Катедрален храм „Рождество Богородично“
- Шишманова баня
- Владишкият мост
- Парк „Мини България“
- Илюзии в музея
- Къде да отседнем?
Колко време е нужно за Велико Търново?
Може да ви се стори странно, но за Велико Търново един уикенд може и да не ви стигне. Колкото и да е малък градът, тук има толкова много история, красиви гледки и приятни заведения, че програмата се запълва неусетно. А ако започнете да обикаляте и местата около Велико Търново, съвсем спокойно може да останете в района и цяла седмица.
За да отметнете най-известните забележителности, един ден е достатъчен. Царевец, Самоводската чаршия, улица „Гурко“, паметникът „Асеневци“ и разходка из старите улици спокойно могат да се съберат в един ден, макар че ще трябва да се движите с по-бързо темпо.
Ние обаче винаги бихме избрали поне две нощувки. Вечерният Велико Търново е много красив, а и няма да се чудите кое да пропуснете. Ще остане време за Трапезица, за Арбанаси, за някое по-дълго сядане в центъра и, ако имате късмет с датите, за спектакъла „Звук и светлина“.
Крепостта Царевец
Няма как първото място в списъка със забележиелностите на Велико Търново да не е Царевец. Колкото и пъти да сме идвали във Велико Търново, все стигаме дотук. Понякога за кратка разходка, понякога за няколко часа, а този път съвсем случайно уцелихме и Средновековния фестивал, който се провежда всяка година в началото на юни.
Не знаехме за него предварително и попаднахме там почти случайно. По крепостта имаше лагери, исторически възстановки, стрелба с лък и различни демонстрации. Децата обикаляха от шатра на шатра, а възрастните май също гледаха с не по-малък интерес. Ако посещението съвпадне с фестивала, определено си заслужава да се отдели повече време.
Крепостта се намира на едноименния хълм и е била главното укрепление на столицата на Второто българско царство. Днес могат да се видят останките на царския дворец, части от крепостните стени, Балдуиновата кула и множество археологически обекти, които напомнят колко голям е бил средновековният Търновград.
Сред най-известните обекти в крепостта е Балдуиновата кула. Според легендата именно тук е бил затворен латинският император Балдуин Фландърски след битката при Одрин през 1205 година. Днешната кула е възстановена по образец на средновековната и е едно от местата, които най-често привличат вниманието на посетителите.
Добре е да си предвидите достатъчно време за разглеждане. Разстоянията вътре не изглеждат големи, но има доста ходене и изкачване. След толкова посещения вече сме научили и един прост урок – през лятото вода, шапка и удобни обувки не са препоръка, а необходимост. В слънчевите дни става доста горещо и сянката не е много.
Ако посещението съвпадне с някой от дните, в които се провежда спектакълът „Звук и светлина“, може да останете и вечерта. За него ще разкажем малко по-надолу в статията.
Практическа информация: Крепостта работи целогодишно, като работното време се променя според сезона. Билети могат да се закупят на място или онлайн през сайта на Регионалния исторически музей.
Патриаршеската църква
Когато стигнете до края на маршрута през Царевец, вече сте се изкачили почти до най-високата точка на хълма. Там се намира Патриаршеската църква.
Погледната отвън, тя е сред местата, които най-често присъстват на снимките от крепостта. Вижда се от различни части на Велико Търново и някак естествено привлича погледа още преди човек да е стигнал до нея.
Днешният храм е възстановен през 20 век върху мястото на средновековната патриаршия, разрушена след падането на Търново през 1393 година.
Вътре най-много ни направиха впечатление стенописите. Те са доста различни от тези, които сме свикнали да виждаме в българските църкви. Създадени са при възстановяването на храма и изобразяват сцени от българската история.
След като излязохме навън, останахме още малко горе. Не заради самата църква, а заради гледката. Оттук се виждат Трапезица, Янтра и част от стария град. А след обиколката из крепостта това е едно от местата, където човек естествено спира за кратка почивка.
Спектакълът „Звук и светлина“
Колкото и странно да звучи, след толкова посещения във Велико Търново така и не успявахме да уцелим спектакъла „Звук и светлина“. Все нещо не се получаваше – или не се провеждаше по време на престоя ни, или просто не оставахме достатъчно дълго в града.
Тази година обаче имахме късмет. Покрай Средновековния фестивал беше организирано и светлинното шоу на Царевец. Началният час беше 22:00 часа и още преди това около площадките за наблюдение започнаха да се събират хора.
Оказа се, че чакането си заслужаваше. В продължение на няколко минути крепостта сменяше цветовете си – бяло, зелено, червено, а светлините се движеха по стените и кулите на Царевец в ритъма на музиката и камбанния звън. Гледката към осветената крепост беше съвсем различна от това, което бяхме видели само няколко часа по-рано през деня.
Най-много ни хареса именно този контраст. След като вече бяхме разгледали Царевец, вечерното шоу ни даде възможност да го видим по съвсем различен начин. Стефан наблюдаваше с интерес през цялото време и беше истински развълнуван.
Спектакълът не се провежда всяка вечер. Обикновено се организира по време на национални празници, официални чествания и специални събития във Велико Търново, затова е добре предварително да проверите програмата. Ако посещението съвпадне с някое от излъчванията, определено си заслужава да отделите време за него.
Крепостта Трапезица
Повечето хора свързват Велико Търново с Царевец, но срещу него се издига още един исторически хълм – Трапезица. Именно тук археолозите откриват останките на десетки църкви и важни сгради от времето на Второто българско царство.
Днес мястото е много по-спокойно от Царевец и предлага хубави гледки към старата част на града.
Самоводската чаршия
Ако трябва да изберем едно от най-красивите места във Велико Търново, Самоводската чаршия със сигурност ще бъде сред първите. Колкото и пъти да сме идвали тук, винаги минаваме поне веднъж оттам. А и няма как да е иначе – именно тук направихме сватбената си фотосесия преди години.
По калдъръмените улици са подредени десетки занаятчийски работилници, малки магазинчета, галерии и кафенета. По време на последното ни посещение Стефан прекара доста време пред работилницата на един медникар. Гледаше как работи и задаваше въпроси, а майсторът търпеливо обясняваше и показваше различните инструменти.
Този път отседнахме съвсем близо до чаршията и имахме възможност да я видим и вечер. Лампичките по улицата, старите къщи и калдъръмът създават съвсем различна гледка от тази през деня.
Улица „Гурко“
Ако има място, което най-често се появява на снимките от Велико Търново, това вероятно е улица „Гурко“. Старите възрожденски къщи, подредени по стръмния склон над Янтра, са се превърнали в един от символите на града.
Улицата носи името на руския генерал Йосиф Гурко и е една от най-старите запазени части на Велико Търново. Голяма част от къщите по нея са строени през 19 век и до днес пазят възрожденския облик на града.
Ние обаче не минахме само веднъж. Върнахме се няколко пъти, качихме се по малките улички над Гурко, спряхме на площадката с гледка към паметника на Асеневци, четохме табелите по старите къщи и надниквахме по тесните пресечки. По пътя попаднахме и на едно много цветно и китно заведение, което сякаш беше част от самата улица.
Сарафкината къща
Сарафкината къща се намира в края на улица „Гурко“ и трудно може да остане незабелязана. Построена е през 1861 година за търговеца Димо Сарафа и семейството му.
Стигнахме до нея по време на разходката си из стария град, но се оказа, че сме уцелили почивен ден. Ако планирате посещение, проверете предварително работното време, защото музеят не работи в неделя и понеделник.
Вътре е запазена част от обстановката на заможно търновско семейство от 19 век, но това ще остане за следващото ни посещение.
Паметникът на Асеневци
Този път Стефан обърна много повече внимание на паметника, отколкото при предишните ни посещения. Вече е третокласник и част от имената от българската история започват да му звучат познато, затова се застояхме малко повече край Асеневци.
Паметникът е посветен на владетелите от династията Асеневци, свързани с възстановяването на българската държава през 1185 година. Освен самия монумент, оттук се открива и една от хубавите гледки към Велико Търново и старите къщи край Янтра.
Църквата „Св. Четиридесет мъченици“
Църквата „Св. Четиридесет мъченици“ е едно от най-важните исторически места във Велико Търново. Построена е по заповед на цар Иван Асен II след победата му при Клокотница през 1230 година.
В храма се съхраняват колоните на хан Омуртаг и Иван Асен II с известните надписи върху тях. Тук се намират и гробовете на цар Калоян, цар Иван Асен II и съпругата му Ана-Мария. Именно в тази църква през 1908 година е обявена Независимостта на България.
Църквата „Св. св. Петър и Павел“
Малко по-встрани от най-посещаваните места във Велико Търново се намира църквата „Св. св. Петър и Павел“. Храмът е построен през 13 век по времето на цар Иван Асен II и съпругата му Ана-Мария, а след падането на Търново под османска власт за известно време изпълнява ролята на патриаршеска резиденция.
Църквата е известна със своите стенописи от различни периоди, а историята ѝ е свързана и с мощите на св. Иван Рилски, които са били съхранявани тук преди пренасянето им обратно в Рилския манастир през 1469 година.
Мултимедиен център „Царевград Търнов“
Във Велико Търново често ще го срещнете като Восъчния музей. Още след първите няколко фигури започнахме да се шегуваме, че всеки момент някой ще помръдне или ще каже нещо. Толкова реалистично са направени.
Музеят е разположен на четири етажа и пресъздава различни сцени от времето на Второто българско царство. Има владетели, боляри, духовници, занаятчии и цели сцени от живота на средновековен Търновград.
Музей „Възраждане и Учредително събрание“
Сградата на Учредителното събрание е едно от местата, свързани с най-важните моменти от новата българска история. Именно тук през 1879 година е приета Търновската конституция – първата конституция на България след Освобождението.
Дори само отвън сградата привлича вниманието и лесно може да бъде включена в разходката из старата част на града.
Музей „Затвор“
Сградата на стария затвор е едно от по-малко познатите места във Велико Търново. Планирахме да го посетим, но се оказа, че сме уцелили почивните дни на музея.
Ако искате да го разгледате отвътре, проверете предварително работното време, защото музеят не работи в неделя и понеделник.
Къщата с маймунката
За Къщата с маймунката не знаехме абсолютно нищо, преди да я видим. Погледнахме нагоре към малката фигура над входа, прочетохме табелата и както Стефан веднага отбеляза – „Това изобщо не прилича на маймунка“.
Къщата е построена през 1849 година от Колю Фичето за търговеца Никола Коюв. Името ѝ идва именно от малката скулптура над входа, която и до днес кара посетителите да се заглеждат по-внимателно. Освен с необичайното си име, сградата е известна и като една от красивите възрожденски къщи в старата част на Велико Търново.
Археологически музей
Колкото и странно да звучи, най-силният ни спомен от Археологическия музей не е свързан с експонатите вътре. Още когато стигнахме до двора, спряхме за снимки. Зеленината беше навсякъде – по стълбите, около алеите, по дърветата. Цялото място изглеждаше като малък парк, скрит сред сградите на града.
След това влязохме и в музея, където са събрани находки от различни периоди от историята на Велико Търново и региона.
Паметникът „Майка България“
Покрай Паметника „Майка България“ минахме повече пъти, отколкото можем да преброим. Намира се в централната част на града и трудно остава незабелязан, дори когато просто вървиш към следващата забележителност.
Монументът е издигнат през 1935 година в памет на загиналите във войните българи и днес е едно от най-познатите места във Велико Търново.
Катедрален храм „Рождество Богородично“
Катедралният храм „Рождество Богородично“ е главният православен храм на Велико Търново. Построен е между 1842 и 1844 година по проект на Колю Фичето и днес е един от най-важните църковни храмове в града.
Шишманова баня
Шишмановата баня е сред малкото запазени средновековни бани в България. Според местните предания е свързана с последния търновски владетел цар Иван Шишман, откъдето идва и името ѝ.
Владишкият мост
Владишкият мост е стар каменен мост над Янтра, построен през 18 век. Името му идва от близката митрополия, а дълги години е бил една от важните връзки между различните части на стария Търновград.
Парк „Мини България“
Парк „Мини България“ се намира в подножието на Царевец и събира на едно място умалени макети на някои от най-известните забележителности в страната. Още с влизането се вижда и Балдуиновата кула, която се издига над парка и допълва гледката.
Мястото много се хареса на Стефан. Започна да разпознава част от обектите още преди да е стигнал до табелите и постоянно проверяваше дали е познал правилно. Освен приятна разходка, паркът се оказа и своеобразен урок по география и история на България, представен по начин, който е интересен и за децата.
Илюзии в музея
„Илюзии в музея“ е едно от местата във Велико Търново, които се харесват еднакво и на деца, и на възрастни. В различните зали са показани експерименти, оптични илюзии и интерактивни инсталации, които постоянно провокират любопитството и те карат да проверяваш дали очите ти наистина виждат това, което мислиш.
Ние влязохме с идеята да останем за кратко, но неусетно прекарахме доста повече време вътре. Ако решите да го посетите, отделете поне един час. Определено си заслужава.
Къде да отседнем във Велико Търново?
При първо посещение на Велико Търново бихме препоръчали настаняване в старата част на града или в района около Самоводската чаршия и улица „Гурко“. Така повечето забележителности са на пешеходно разстояние и може да се усети атмосферата на стария Търновград и вечер, когато повечето туристи вече са си тръгнали.
За по-лесен достъп с автомобил и по-удобно паркиране добър вариант е и централната част на града около паметника „Майка България“.