Някои семейства си купуват самолетни билети и резервират хотел.
Ние си купихме самолетни билети до Мюнхен, самолетни билети обратно от Венеция и решихме разстоянието между тях да го изминем с влак.
Дванадесет дни. Три държави. Четири града. Две деца.
Когато споделих плана с приятели, реакцията беше: „Сериозно ли?“
Истината е, че и ние имахме известни притеснения. Но точно такива пътувания най-много ни привличат. Онези, в които не знаеш какво точно те очаква, но знаеш, че след време ще ги разказваш с усмивка.
Ние сме семейство Тошеви. Аз съм Диди – майка пътешественик и бивш екскурзовод, мъжът ми – експерт по носене на куфари и сбъдване на дори най-откачените ми програми, и две ни момчета на 7 и на 3 години, които обожават да разглеждат крепости, да слушат легенди и да изпълняват местни поверия – да хвърлят монети във фонтани, да събират клечки за късмет и още много.
Мюнхен – първата спирка от пътуването
Пристигнахме в Мюнхен, където останахме три нощувки. Избрахме хотел в широкия център, в близост до централната жп гара, като беше на пешеходно разстояние от стария град, Мариенплац, St. Peter’s Church и Frauenkirche. Локацията се оказа много удобна. Това, за което се колебаех беше, че хотелът е в района на жп гарата. А често такива райони не винаги са най-подходящите за семейства с деца. За щастие, в Мюнхен нещата бяха сравнително добре. Ако трябва да го сравня с нещо в България, бих казала, че е като района около Лъвов мост в София, но една идея по-добре. Тоест през деня може да се придвижвате спокойно, но вечер, когато стане тъмно, по улиците се срещат бездомници и други хора, които биха могли да ви притеснят. За нас това не беше проблем, защото с децата обикновено се прибираме около 19:00ч. Така на практика използвахме само позитивите на тази локация – близостта до гарата и възможността почти навсякъде да стигаме пеша.
Старият град, Marienplatz и St. Peter’s Church
Първия ден го отделихме за разглеждане на Стария град. Посетихме Мариенплац и се качихме на кулата на St. Peter’s Church, откъдето се разкрива страхотна гледка към целия Мюнхен. Входът е само 5 евро, а до върха се изкачват около 300 стъпала. На места стълбите са доста тесни и изкачването е леко изморително, но не е невъзможно, щом дори нашият тригодишен пътешественик успя да ги изкачи. Определено това е едно от местата, които според мен не бива да се пропускат.
На връщане към хотела минахме през магазина на LEGO, който се оказа истинска атракция за децата. Магазинът е на два етажа, с огромен асортимент, а най-хубавото е, че има масички, на които децата могат да седнат и да си играят с LEGO безплатно. Освен класическите комплекти има и бутикови сетове, вдъхновени от Мюнхен и Бавария – кметството, традиционни носии, бретцели, картини на замъци. Много се усеща баварският дух и неслучайно това се смята за един от най-хубавите магазини на LEGO в Европа.
Дворецът Nymphenburg
На следващия ден посетихме двореца Nymphenburg Palace. Там спокойно може да прекарате четири-пет часа. Огромни градини, красив фонтан, пейки, много зеленина и симпатични патета, които са изключително дружелюбни.
Вътре в двореца може да се разгледа основната сграда, а има и няколко музея. Цените са пакетни и има различни варианти за билети – може да си вземете билет само за определени обекти или комбиниран билет. Ако трябва да избирате само едно или две места, аз бих препоръчала основната сграда на двореца и музея с каляските.
Основната сграда се разглежда за около 40 минути, но при нас никога не е просто разходка. За да не скучаят децата, винаги им измисляме различни предизвикателства. Например: “Открий зелено легло.”, “Намери червен стол.”, “Виждаш ли лампа?”, “Намери най-голямата картина.” Така те започват да разглеждат много по-внимателно, движат се с нашето темпо и обиколката се превръща в игра, вместо в задължение.
Друг трик, който използваме са аудиогидовете. За децата това са едни интересни джаджи, които говорят на странен език. Най-голямото откритие за баткото беше, че във всяка зала има номер и той сам трябваше да го въведе на устройството, за да чуе историята за съответното място. Оттогава това е другият ни универсален хак.
След двореца посетихме Deutsches Museum, който се оказа страхотен и неслучайно е един от най-хубавите музеи в Германия. Там прекарахме три часа, които въобще не ги усетихме, и въпреки това видяхме може би едва една четвърт от целия музей. Има ниво, което е изцяло за деца – интерактивен кът, който малко ми напомня на Музейко в София. Но следващите етажи бяха толкова интересни, че дори това, че вече не бяха специално детски, изобщо не беше проблем. На децата им беше много интересно.
Нашата грешка беше, че отделихме толкова малко време. Музеят затваряше в пет часа, а ние си мислехме, че три часа ще ни бъдат достатъчни. Ако отидем отново в Мюнхен, със сигурност пак бихме го посетили. Има експозиции за самолети, технологии, фотография, камери, наука… Трудно ми е с няколко изречения да опиша колко е интересно и колко много си заслужава. Това е едно от местата, които наистина трябва да се изживеят.
Deutsches Museum и Munich Residenz
На следващия ден посетихме Munich Residenz. Денят беше дъждовен и за нас това се оказа перфектното решение, защото бяхме на сухо, а същевременно разглеждахме едно изключително красиво място. Отново приложихме нашия трик с предизвикателствата и аудиогидовете, който за пореден път проработи.
След това се отправихме към хотела за заслужена почивка, защото на следващия ден ни предстоеше да заминем за Швейцария.
От Мюнхен до Люцерн с влак
Тогава започна първото ни истинско приключение с влак. Много се вълнувахме, защото нямахме търпение да видим немските железници. Хотелът ни беше само на пет минути пеша от централната гара и още с качването усетихме прочутата немска точност. Влакът потегли точно в часа, в който беше по разписание, а вътре всичко беше изключително чисто и подредено.
Това, което не знаехме беше, че не е добра идея да пътуваш с билет без запазени места. Бяхме седнали съвсем спокойно, когато в един момент усетихме, че има нещо, което не е наред. Попитахме една жена и тя ни обясни, че трябва да погледнем малките електрони над седалките. Ако на тях има изписани номера и букви, означава, че мястото е резервирано. Ако екранчето е празно и черно, мястото е свободно. Нашите места бяха резервирани.
Буквално в последните три минути преди влакът да потегли започнахме едно лудо тичане през вагоните, докато намерим свободни места. За щастие извадихме късмет. Намерихме четворка с масичка по средата и успяхме да пътуваме заедно до Цюрих.
Но това беше само началото. В Цюрих трябваше да се прехвърлим на следващия влак за Люцерн, а за прекачването имахме само десет минути. Прекачването се оказа лесно и успяхме без проблем да хванем следващия влак. Той беше двуетажен, много чист и модерен. През цялото време гледахме красивите швейцарски пейзажи, които дотогава бяхме виждали само по снимки или в travel vlog-ове.
Люцерн – визитната картичка на Швейцария
И така стигнахме до Люцерн – визитната картичка на Швейцария. Швейцарците го определят като най-красивия си град и вече съм убедена, че е така. Градът е малък и спокойно може да се разгледа пеша. Старият град е в непосредствена близост до езерото, реката и централната жп гара. А тя беше най-чистата и най-поддържаната жп гара, която някога съм виждала.
Свикнали сме районите около гарите да са малко по-занемарени, да има просяци или хора със съмнително поведение. Тук такова нещо нямаше. Смея да кажа, че усещането за безопасност беше изключително високо.
В Люцерн накъдето и да погледнеш, все едно гледаш пощенска картичка. Красиви стари сгради, мостове, кристално чиста синя вода… Просто всяка крачка беше “уау”. Десетте минути пеша до хотела минаха в непрекъснато удивление.
Престоят ни в Люцерн беше два дни и според мен това време е напълно достатъчно, за да усетиш духа на града. Посетихме крепостната стена Musegg Wall, откъдето се разкриват красиви гледки към града. Но ако трябва да избера само едно преживяване, което според мен не бива да се пропуска, това е разходката с корабче по Lake Lucerne. Има няколко маршрута, а ние избрахме най-краткия – около един час. Беше напълно достатъчно, за да видим града от водата и да усетим атмосферата му. Корабчетата са нови и изключително комфортни.
Всъщност в Люцерн не е задължително да имаш стриктен план. Самото разхождане по уличките, покрай реката, мостовете, езерото е напълно достатъчно, за да си тръгнеш с усещането, че си преживял нещо специално.
За Люцерн спокойно мога да напиша отделна статия. Колкото и малък да е градът, толкова голямо съкровище се оказа за моята пътешественическа душа.
От Швейцария до Италия
Събрахме багажа за пореден път и се отправихме към Италия. Това беше и най-познатото място за мен, защото когато бях гид съм водила много туристически групи там, най-вече в Милано. И точно това беше следващата ни спирка.
Този път имахме запазени места, а те се оказаха във фамилния вагон. Той беше много цветен. Стените, вратите, дори масичките между седалките бяха украсени с приказни герои и създаваха страхотно настроение. Вагонът беше много комфортен, чист и удобен, а на момчетата страшно им хареса.
Имахме прекачване на Chiasso и там беше най-голямото ни притеснение, защото имахме само четири минути до следващия влак. Оказа се, че перонът съвсем не беше близо. Трябваше да минем през подлез с доста стълби, а най-забавното беше, че бяхме с два големи куфара и четири раници. В момента, в който вратите на влака се отвориха, хукнахме. Благодарение на тълпата успяхме бързо да се ориентираме накъде е нашият перон. Нашият супер татко се справи с куфарите, а аз тичах с децата напред. И успяхме. Качихме се навреме.
Милано с деца
Макар да съм била много пъти в Милано, признавам, за първи път стъпвах на жп гарата. А тя беше изключително красива, внушителна сграда с типична италианска архитектура.
Двата дни в Милано минаха неусетно. Не мислех за логистика, маршрути и организация. По-скоро постоянно се връщах към спомени, когато водех туристи тук. Само, че този път бях тримата ми мъже.
За Милано е говорено много, затова няма да се спирам подробно на него. Единствено ще препоръчам на семействата с деца да се разходят в квартал Porta Nuova и парка Biblioteca degli Alberi. Това е едно от любимите ми места в Милано – модерният квартал, зелените пространства и възможността децата просто да потичат на воля.
От Милано до Венеция с влак
Последният ни преход с влак беше от Милано до Венеция. Пътуването продължи около два часа и мина толкова бързо, че почти не усетихме кога пристигнахме.
След швейцарските и немските влакове италианските ни се сториха една идея по-стари, но това беше единствено защото вече имахме база за сравнение, а и предните много бяха вдигнали летвата. Иначе и са удобни, чисти и комфортни, а железопътната мрежа в Италия е много добре развита.
Ако трябва да я сравня с това, с което сме свикнали в България, разликата е огромна. Придвижването между големите градове е бързо, лесно и спокойно, което прави влака чудесен избор за семейно пътуване.
Венеция – когато отменихме плановете
Последните четири дни прекарахме във Венеция. Избрахме апартамент в квартала Cannaregio, който според мен е най-добрият избор, ако не държите да сте отседнали в района на Piazza San Marco. До всички основни забележителности се стига пеша, има удобни връзки с вапоретото, атмосферата е много автентична, а кварталът не е толкова претъпкан с туристи.
Имахме огромен късмет, че апартаментът разполагаше с малко дворче. Това беше моята сбъдната италианска мечта. Имаше голяма смокиня, а под нея дървена масичка с четири стола. В момента, в който го видях, си казах: “Ето тук ще прекарваме вечерите – на прохлада, с паста, приготвена от мен, тиха италианска музика и бяло вино за разкош… а защо не аперол или шприц….. накрая беше бира, но това е друга тема”.
Първоначалният ни план беше два дни да отделим за Венеция, един ден за Падуа и един ден за Верона. Само че силите ни вече бяха на привършване. И тогава взехме едно от най-хубавите решения за цялото пътуване – отменихме плановете.
Останахме четири дни във Венеция. И точно тогава започна истинската почивка.
Научихме уличките откъде да минем, за да стигнем по-бързо. Намерихме си любимо място за кафе. Започнахме са се поздравяваме с продавачката в кварталния магазин.
На обяд се прибирахме в апартамента, за да може малкият ни син да поспи. Дори когато пътуваме, не правим компромис с режима му. Независимо къде сме, винаги се стараем да запазим навиците му за сън и хранене.
Как пътуваме спокойно с две деца
Много хора ме питат как успяваме да пътуваме спокойно с две деца.
Истината е, че не караме децата да се нагодят към пътуването.
Защото разликата между спокойно семейно пътуване и това то да се превърне в катастрофа е именно когато се опитаме да напаснем децата към програмата, вместо програмата към децата. Как става това съм описала в книгата „Как да пътуваме с деца в страната и чужбина“. През годините разбрах, че когато родителите спрат да се борят с нуждите на децата и започнат да ги приемат като част от маршрута, пътуването става много по-леко и приятно за всички.
И така след дванадесет дни, три държави, четири града, няколко влака и безброй красиви спомени, се прибрахме у дома.
Изморени, но щастливи. С много истории и снимки, които да окачим на стената, за да ни връщат отново и отново към това приключение.
Изживяването е споделено от гост-автор Димитрина Тошева, от 1001 Travel Stories.