Нашата западна съседка често влиза в плановете на българските пътешественици, особено на живеещите в София и Западна България. Границата е близо, а до Пирот се стига за около два часа от столицата. Сутринта тръгваш от София, а по обяд вече можеш да седиш в сръбска кафана пред порция плескавица.
Има нещо приятно в това да пътуваш в чужбина, без езикът да пречи на комуникацията. Дори да не знаете английски, в Сърбия криво-ляво се разбираме всеки на своя език. Цените все още не са космически, храната ни е близка, а страната хем прилича на нашата, хем не е съвсем същата. Може би точно затова Сърбия е страхотна идея за няколко различни дни извън България. Ето и най-посещаваните места:
- Белград
- Пирот и Погановският манастир
- Дървенград и Мокра гора
- Национален парк Тара
- Копаоник
- Други известни места в Сърбия
Белград
Столицата на Сърбия – няма как да не започнем с нея. На пръв поглед Белград и София имат доста общо – масивни бетонни сгради, широки булеварди и цели квартали, строени повече с размах, отколкото с мисъл за красота. Нови Белград е най-очевидният пример. Блоковете са големи, разстоянията между тях също, а някои от сградите са се превърнали в емблеми на югославския брутализъм.
Първият ни ден започна от Калемегдан. Крепостта е над Сава, съвсем близо до мястото, където реката се влива в Дунав. Отгоре се виждат и двете реки, мостовете и бетонните блокове на Нови Белград. Гледката е широка, но нашите деца бързо приключиха с нея – край Военния музей ги чакаха танкове и оръдия.
Тогава все още пътувахме с детска количка и Калемегдан не ни затрудни. Паркът е доста голям, алеите са широки и ако имате време, може да изкарате няколко часа. Особено когато част от групата настоява да огледа всяко оръдие.
От Калемегдан се излиза направо на пешеходната улица „Княз Михаил“, която стига до площад „Република“. Тук Белград вече изглежда по-малко познат. Старите сгради са притиснати между магазини, книжарници и кафенета, а около паметника на княз Михаил почти винаги има хора. На същия площад са Националният музей и Националният театър.
Скадарлия е наблизо – една калдъръмена улица със стари къщи, кафани и жива музика. Много симпатична, имахме късмет да я хванем с малко туристи и успяхме да я разгледаме спокойно, без да се разминаваме с хора на всяка крачка. Бохемският квартал отдавна е влязъл в туристическите маршрути, но сръбската скара някак си стои по-добре на маса в стара кафана.
Храмът „Свети Сава“ няма как да бъде сбъркан с друга сграда в Белград. Белият купол се вижда отдалеч, а отблизо храмът е с големи размери. Вътре почти всичко блести от мозайките, включително богато украсената крипта под основната зала.
Къде да отседнем в Белград?
Пирот и Погановският манастир
Пирот е на около 90 км от София и спокойно може да се съчетае с Погановския манастир в една еднодневна разходка. Градът е малък и централната част се обикаля пеша. Там се намират крепостта Кале, позната още като Момчилов град, и Музеят на Понишавието, разположен в стара балканска къща.
Ние пристигнахме в неделя и Пирот беше почти празен. Много от магазините и заведенията не работеха, а по улиците се разминавахме с малко хора. Градът прилича доста на някои от нашите малки градове. И колкото да не обичам репликата „времето е спряло“, тук наистина имах чувството, че беше спряло някъде през 90-те.
Пирот е известен най-вече с килимите си. Те се тъкат по специална техника без опакова страна, така че шарките се виждат еднакво и от двете страни. Друга причина хората да идват дотук е пазарът, където се продават пиротско сирене, местни месни продукти и други храни от района. Неделя обаче не е най-подходящият ден за пазаруване – при нас много места бяха затворени.
На около 30 км от града се намира Погановският манастир. В района минахме през малки села и спокойна селска част, а в последната част пътят върви покрай река Ерма. Самият манастир е малък, с каменна църква, стари жилищни постройки и много зелен, подреден двор. Когато бяхме там, нямаше много посетители и успяхме да го разгледаме спокойно.
Църквата „Св. Йоан Богослов“ е построена в края на 14 век, а стенописите в нея са завършени през 1499 г. Запазени са около 360 кв. м средновековни фрески, така че си заслужава да влезете вътре, а не само да се разходите из двора. От Погановския манастир произхожда и известна двустранна икона от края на 14 век. Днес тя се намира в Националния археологически музей в София – любопитна връзка, за която не знаехме при нашето посещение.
От София до манастира са около 80 км. Заедно с Пирот двете места се събират без бързане в един ден, стига чакането на границата да не обърка програмата.
Дървенград и Мокра гора
Мокра гора се намира в Западна Сърбия, между планините Тара и Златибор, недалеч от границата с Босна и Херцеговина. Районът е известен най-вече с Дървенград на Емир Кустурица и теснолинейката „Шарганска осмица“.
Пристигнахме късно вечерта, изморени от пътя, и минахме с колата през Дървенград. В тъмното не можехме да видим много, но дървените къщи, уличките и стръмните покриви веднага ни направиха впечатление. Покривите са с дървени шиндли – типични за старите планински къщи в тази част на Сърбия, и точно те дават много разпознаваем вид на района.
Мястото, на което бяхме отседнали, беше още по-приятно на сутринта. Дървени къщи с веранди, зелени дворове, цветя и планинска тишина. На светло вече виждахме по-добре и самия район, не само селото на Кустурица. Районът е страхoтен за деца. Не беше просто хотел край забележителност, а част от преживяването в Мокра гора.
Дървенград, наричан още Мечавник, е изграден от Емир Кустурица на хълма Мечавник. Идеята се появява около снимките на филма „Животът е чудо“, а по-късно мястото се развива като малко дървено село – с къщи, улички, църква, кино, галерия, ресторант, кафене, сладкарница и дори затвор. Част от къщите са стари постройки от района, пренесени и възстановени тук.
Разходката из Дървенград е кратка и лека. Ние бяхме с детска количка и минахме без проблем. Селото е цветно и подредено, но не стои като обикновен етнографски кът. Най-забавни са имената на улиците. Тръгвате по „Иво Андрич“, завивате към „Че Гевара“, а малко по-нататък се появяват „Диего Марадона“ и „Новак Джокович“.
Другото известно преживяване в Мокра гора е пътуването с теснолинейката „Шарганска осмица“. Железопътната линия преминава през планината между Мокра гора и Шарган Витаси, а трасето описва осмица, за да преодолее голямата денивелация.
Къде да отседнем?
Национален парк Тара
Национален парк Тара е съвсем близо до Мокра гора и често се комбинира с Дървенград и „Шарганска осмица“. Ние не го бяхме планирали като отделна голяма спирка, но след Дървенград не ни се прибираше веднага. Искаше ни се да видим още малко от района, затова продължихме към Байна Башта (Bajina Bašta).
Така стигнахме до Тара почти спонтанно. Районът е една от най-зелените части на Западна Сърбия, с гъсти гори, планински пътища и гледки към река Дрина. Най-известни тук са каньонът на Дрина, езерото Перучац, къщичката в реката край Байна Башта и панорамните места над завоите на реката.
През топлите месеци около Дрина се организират и водни активности – каяк, разходки с лодка, падъл борд, а на места и рафтинг турове. Ние не сме ги пробвали, затова ги споменавам само като идея, ако имате повече време в района. Нашето минаване през Тара беше по-скоро кратко отклонение след Мокра гора, но точно такива отклонения понякога правят маршрута по-интересен.
Ако планирате да разгледате Тара по-подробно, по-добре е да си оставите поне още един ден. Пътищата са планински и придвижването е по-бавно, отколкото изглежда на картата. За кратко минаване може да се комбинира с Мокра гора, но за гледки, езеро и разходка край Дрина ще ви трябва по-спокоен ден.
Копаоник
През Копаоник минахме на връщане от Черна гора. Беше средата на септември и най-странното беше, че предния ден бяхме на плаж в Будва, а на следващия ни валеше сняг. Да, на Копаоник през септември имаше сняг. Малко, не за ски, но достатъчно, за да ни смени рязко настройката след морето.
Копаоник е най-известният ски курорт в Сърбия. Намира се в южната част на страната, в едноименната планина, и е част от Национален парк Копаоник. През зимата тук идват основно за ски, сноуборд и СПА хотели, но районът се посещава и през лятото за разходки, по-хладен въздух и планински маршрути.
През Копаоник само преминахме, но веднага ни напомни на нашите зимни курорти – хотели, апартаменти, завои, по-високо строителство и сгради в различен стил. На места изглеждаше малко разностилно, но това го познаваме и от българските планински курорти. В средата на септември беше тихо, май бяхме почти единствени туристи.
Копаоник е известен и като „Планината на слънцето“, защото районът има над 200 слънчеви дни в годината. Най-високата точка е Панчичев връх, а през зимата курортът е основната ски зона на Сърбия. Ако пътувате през по-топлите месеци, може да го включите като планинска спирка, особено ако маршрутът ви минава между Черна гора, Западна Сърбия и България.
Само имайте предвид, че пътят е планински и с повече завои.
Къде да отседнете в Копаоник?
Други известни места в Сърбия, които не успяхме да посетим
В този маршрут не успяхме да включим всичко, което си струва да се види в Сърбия. Някои места останаха за следващо по-дълго пътуване, а други са достатъчно близо до България, за да ги оставим за някой уикенд, в който ще се чудим накъде да поемем. Добавям ги тук, защото често излизат при планиране на маршрут из Сърбия и могат да се комбинират според посоката, от която пътувате.
Нови Сад, Сремски Карловци и Фрушка гора
Нови Сад е на около 5 часа и половина от София с кола и най-често се комбинира с Белград или с отделен маршрут из Северна Сърбия. Градът е вторият по големина в страната, а най-познатото място е Петроварадинската крепост над Дунав.
Съвсем близо са Сремски Карловци и Фрушка гора. Сремски Карловци е малък град с вино, барокови сгради и стара централна част, а Фрушка гора е национален парк с манастири, винарни и леки маршрути. Тази комбинация може би е редно да се направи за 2–3 дни, отколкото като бърза отбивка.
Ниш
Ниш е от онези сръбски градове, до които от София се стига сравнително лесно – около 2 часа и половина с кола, ако границата не ви забави много. Затова може да бъде и кратък уикенд, и спирка по път към Белград.
Забележителностите, които трябва да видите са – Нишката крепост, Казанджийското сокаче и Медиана – археологическият обект, свързан с император Константин Велики. Има и места, които не са точно за лежерна разходка, но са важни за историята на града – Челе кула, изградена от черепите на сръбски въстаници след битката при Чегар, и мемориалният комплекс „Червен кръст“, бивш концентрационен лагер от Втората световна война.
Ниш често се свързва и с храната. Сръбска скара, плескавици, каймак, големи порции – все неща, които повечето българи обичат. И понеже градът е близо до София, храната спокойно може да бъде половината причина да отидете дотам поне веднъж.
Златибор
Златибор е сред най-посещаваните планински курорти в Сърбия. Централната част е застроена с хотели, апартаменти, ресторанти и семейни атракции, но по-интересните места са разпръснати из планината и за тях е необходим автомобил.
От центъра тръгва деветкилометровата Златна гондола, която стига до връх Торник и има междинна станция при Рибничкото езеро. Пътуването в едната посока продължава около 25–30 минути. В района могат да се посетят още пещерата Стопича, музеят на открито „Старо село“ в Сирогойно и водопадът Гостиле. За семейства с по-малки деца има Дино парк и тематичният комплекс El Paso City.
Дяволският град
Дяволският град се намира в Южна Сърбия, в района на планината Радан. От София пътят е около 4 часа с кола, според маршрута и чакането на границата.
Това е една от най-необичайните природни забележителности в страната – високи земни пирамиди с каменни „шапки“ отгоре. Освен скалните образувания, в района има и два извора с много минерализирана вода, които също са част от природния феномен.
Дяволският град не е по линията Белград – Западна Сърбия, затова трябва да се планира отделно. Най-лесно се връзва с Ниш, Пролом баня или по-дълго пътуване из южната част на Сърбия.
Голубацката крепост и Джердапското дефиле
Голубацката крепост е на брега на Дунав, при входа към Джердапското дефиле. От София пътят е около 5 часа и половина – 6 часа, затова е по-добре да се планира като отделен маршрут по Дунав.
Крепостта е строена на място с важен контрол над реката – точно при началото на прохода през Карпатите, където Дунав навлиза в Джердапското дефиле. Днес се посещават различни зони с кули, стени и участъци с по-стръмен достъп, затова е добре предварително да проверите какви билети има и кои части са подходящи, ако пътувате с деца.
След Голубац маршрутът може да продължи покрай Дунав към Национален парк Джердап. В тази част реката минава между планински склонове, а по пътя има панорамни площадки, археологически обекти и малки населени места. Това вече не е само посещение на крепост, а цял дневен маршрут по сръбската част на Дунав.
Манастирът Студеница
Манастирът Студеница се намира в Централна Сърбия, в планински район между Кралево и Нови Пазар. От София пътят е около 5 часа с кола.
Студеница е един от най-важните сръбски манастири и е включен в списъка на ЮНЕСКО. Основан е през 12 век от Стефан Неманя – основателя на династията Неманичи, и по-късно става негово монашеско убежище и място на погребение. Манастирът е ценен най-вече с белите си мраморни църкви и със стенописите от 13 и 14 век, сред които най-известно е „Разпятието Христово“ в църквата „Св. Богородица“.
Ако включите Студеница в маршрут из Сърбия, предвидете време не само за самия манастир, а и за пътя до него. Районът е планински, придвижването е по-бавно, а наблизо могат да се комбинират и други средновековни манастири като Жича, Сопочани и Градац.