Закинтос (или Занте) е дестинация, която се асоциира предимно с пакетния туризъм сред чужденците, докато сред българите може би се свързва с по-спокойна Гърция. На немалко места се предлага точно това, което един турист търси – големи хотели, барове и шумни тълпи, но има и места с по-тихи райони. На снимки всичко изглежда безупречно в тюркоазено и бяло, но трябва да имате предвид, че до най-красивите заливи се стига главно по море, пътищата до „дивите“ плажове често са черни и стръмни, а на популярните локации хората са в повече още преди обяд.
Нашият план беше скромен – разполагахме само с един ден, затова се фокусирахме върху Геракас, Навагио (само от панорамната площадка) и Аликес. Все пак ни беше достатъчно да разберем колко е красив острова. Закинтос е и едно от най-важните места в Средиземноморието за гнездене на костенурките Карета-Карета. По част от ивиците има строги правила и ограничения – спазването им е въпрос на оцеляване за вида и е силно препоръчително, ако искаме да ги запазим.
В тази статия събираме ключовите плажове по райони. Идеята не е да трупаме бройка, а да ви покажем къде си струва да отидете според това какво търсите – пясък и плитко море, шнорхелинг по скалите или малко тишина далеч от „купона“.
Южното крайбрежие на Закинтос – Полуостров Василикос
Това е районът, в който Закинтос ни се стори най-гостоприемен. Тук са дългите пясъчни ивици, плитките води и най-строгите правила за опазване на природата.
Геракас (Gerakas)
Това беше първото място, което посетихме на Закинтос. Бързахме да стигнем възможно най-рано, за да видим гнездата на костенурките Карета-Карета, и те наистина бяха много. На място заварихме една широка зона от плажа, която беше изцяло заградена и под надзора на хората от Националния морски парк. Направи ни впечатление колко внимателно се грижеха за гнездата и с какво търпение отговаряха на всички въпроси, които ние и останалите любопитни туристи им задавахме.
Макар че не извадихме късмета да видим излюпване на малките костенурчета (изобщо не видяхме костенурчета), беше интересно да огледаме плажа отблизо. Изглежда изключително подходящ за семейства с деца – спокоен или поне сутринта беше така, пясъчен и чист. Голямо предимство е, че до него се стига съвсем лесно с кола, без да се налагат сложни преходи или наемане на лодки, както на Кефалония и Лефкада. Самият район наоколо е доста жив, има приятни заведения и магазини, така че лесно можете да съчетаете разходката с обяд.
Важно е обаче да се знае, че заради костенурките тук има правила. След 19:00 часа плажът се затваря за хора, нощното плуване е забранено, а собствени чадъри могат да се поставят само на определени места, за да не се застрашат яйцата в пясъка. На самата ивица няма съоръжения, но всичко необходимо е буквално на пет минути пеша в горната част на пътя.
Тип: Фин, златист пясък.
Дъно: Плитко и чисто на десетки метри навътре.
Дафни (Dafni)
Ако Геракас е по-подреденият вариант на южното крайбрежие, Дафни е по-непредвидимата му версия. Ние не стигнахме до него, но хвърлихме едно око на маршрута и ни стана ясно, че достъпът не е за всеки. Пътят е по-тесен, стръмен, и с остри завои и участъци. Вероятно именно това държи мястото по-спокойно.
Плажът също е част от Националния морски парк и гнездата на костенурките са обозначени и защитени. Има няколко семпли таверни и организирани части с шезлонги, но изглежда доста по-спокойно в сравнение с Геракас. Пясъкът е примесен с дребни камъчета, а в краищата на залива има скали, които правят мястото подходящо за шнорхелинг.
Тип: Пясък и малки обли камъчета.
Дъно: Плитко, на места каменисто.
Банана (Banana Beach)
Банана е една от най-дългите пясъчни ивици на Закинтос – над 500 метра златист пясък на полуостров Василикос. Макар нашият план да не включваше спирка тук, попрочетохме за мястото, тъй като е сред най-препоръчваните локации за семейства. Морето е плитко и спокойно, което го прави добър избор, ако пътувате с по-малки деца.
На Банана Бийч е помислено за всяко удобство. Има дървени пътеки по пясъка, което е огромно улеснение, ако сте с детска количка, а зоната с шезлонги и чадъри е огромна. Цените за наем на шезлонги и чадър варират според сезона и разположението им – обикновено комплектът на първа линия започва от около 15 евро, докато в задните редове може да се намери и за около 8-10 евро. За водните спортове също е добре да предвидите бюджет в рамките на 40–70 евро в зависимост от услугата.
Тип: Фин златист пясък.
Дъно: Плитко и пясъчно на десетки метри навътре.
Маратониси (Marathonisi)
До Маратониси се стига само по море. Наричат го „Острова на костенурките“ и то не само заради гнездата по пясъка, а защото самият остров, погледнат отстрани, прилича точно на костенурка.
На острова няма абсолютно нищо – нито ток, нито заведения. Единственото спасение през лятото е една лодка-кантина, която обикаля наоколо и продава кафе, вода и някакви дребни неща за хапване (на доста по-солени цени, разбира се). Половината ивица е заградена с въжета, за да не се стъпва върху гнездата, така че за хората остава само една тясна част от пясъка. Мястото е диво, затова е най-добре да си носите всичко със себе си.
Тип: Пясък и малки бели камъчета.
Каламаки (Kalamaki)
Каламаки е съвсем близо до Лаганас, но е доста по-спокойно място. Плажът е широк, има много свободно пространство и е част от защитената зона за костенурките.
Интересното тук е, че летището е точно зад гърба ви. Самолетите минават толкова ниско над плажа, че са се превърнали в основна атракция за снимки. Водата е плитка на десетки метри навътре, което е супер, ако сте с деца. Заради правилата на Морския парк тук няма барове директно на пясъка, а само няколко таверни, които са изнесени по-назад.
Тип: Фин пясък.
Дъно: Плитко и пясъчно.
Западният бряг на Закинтос
Тук Закинтос сменя облика си. Пясъкът изчезва, а на негово място идват високите скали и голямата дълбочина. Това е районът за шофиране и гледки, в който колата е абсолютно задължителна.
Навагио (Navagio)
Това е най-популярното място на острова и вероятно причината повечето хора да дойдат тук. Истината обаче е, че посещението му може да бъде или страхотно преживяване, или голямо разочарование – всичко зависи от начина, по който го планирате.
Ние направихме опит да видим плажа първо с организиран тур от Кефалония. Платихме около 300 лв., за да стигнем с кораб сравнително близо до залива и точно когато се подготвихме за снимки, капитанът обърна обратно. Престоят ни беше не повече от три минути. Важно е да знаете, че в този район почти винаги има вълнение и ако сте със слаб стомах, лъкатушенето на лодката няма да ви хареса. За съжаление, стомахчето на нашето момче също не издържа, а не му беше първо качване на лодка. Наш съвет – ако решите да гледате Навагио от Кефалония, питайте много ясно какво точно включва турът, за да не останете само с кратко и леко хаотично преживяване срещу сериозна сума.
Именно това ни провокира да променим плановете си и да отидем до самия Закинтос, за да видим Навагио отгоре. Панорамната гледка от Navagio Viewpoint (разположена на около 200 метра над залива) е това, което всъщност си заслужава. От платформата се вижда целият залив – скалите, невъзможно синята вода и ръждясалият кораб, който лежи там от 80-те години.
За най-добра панорама е добре да сте там преди 10:30 сутринта. След това слънцето се премества, скалите започват да хвърлят огромни сенки и „убиват“ тюркоазения цвят на водата. Да не говорим за тълпите – през лятото чакането за снимка може да стигне до час. Към момента акостирането на лодки и слизането на самия плаж е абсолютно забранено заради риск от срутвания, така че плажуване в Навагио няма как да има. Остава само гледката, но тя наистина е повече от прекрасна и за нас красотата ѝ изобщо не е преувеличена.
Тип: Малки бели камъчета (които отгоре изглеждат като пясък).
Дъно: Рязко става дълбоко.
Порто Лимнионас (Porto Limnionas)
Това не е плаж в класическия смисъл, а по-скоро тесен залив в скалите. Тук няма ивица, на която да разпънете кърпа, а се влиза в морето директно през каменни тераси.
Мястото е за тези, които обичат шнорхелинг и скокове във вода. Тя е кристална, наситено синя и малко по-хладна заради подводните извори в пещерите наоколо. Има малка таверна на върха, която е разположила шезлонги върху изкуствени тераси в камъка – удобно е, ако искате да останете за няколко часа.
- Тип: Каменист бряг, скални тераси.
- Дъно: Дълбоко и много чисто.
Порто Вроми (Porto Vromi)
Малко и закътано каменисто заливче, обградено от високи скали. То е една от основните точки, от които тръгват лодките за Навагио, но само по себе си също е приятно за кратко спиране. Водата е изключително прозрачна и спокойна, което го прави добро място за шнорхелинг. Ако решите да наемете лодка, оттук разстоянието до корабокруширалия кораб е най-кратко.
- Тип: Бели камъчета.
- Дъно: Дълбоко.
Североизточен и Северен бряг
Тази част на острова е по-зелена и по-спокойна. Тук се намират едни от най-удобните плажове за семейства.
Аликес (Alykes)
Спряхме на Аликес по-скоро по задължение, защото корабът ни направи пауза там на връщане от Навагио. Честно казано, не ни стана ясно защо точно тук е предвидена спирка – плажът не е от местата, които правят силно впечатление. А може и да прави, но точно в този момент бяхме доста емоционални след историята с Навайо. 😀
Това е типичен курортен плаж – всичко е на една ръка разстояние, има заведения, хотели и е пълно със семейства с деца. Морето е спокойно, плитко и няма изненадващи течения, което го прави добър избор, ако търсите лесна логистика и удобства, а не дива екзотика. За нас Аликес остана приятно място – чиста вода и пясък, където децата могат да играят спокойно.
- Тип: Фин пясък.
- Дъно: Плитко и пясъчно.
Ксигия (Xigia)
Плажът с мирис на сяра. Тук минерални извори се вливат директно в морето, което прави водата млечнобяла на места и се вярва, че има лечебни свойства за кожата. Плажът е малък, с обли бели камъчета и е притиснат от високи скали. Миризмата на сяра се усеща още от пътя, но щом влезете във водата, бързо свиквате. Мястото е тясно, така че в активния сезон става пренаселено доста бързо.
- Тип: Бели камъчета.
- Дъно: Дълбоко.